Светът все още се отърсва от шока след операцията на американските специални части във Венецуела, но погледите на Белия дом вече са насочени към нова, стратегическа цел – Гренландия. Докато Брюксел изразява „хладна“ подкрепа за териториалната цялост на Дания, администрацията на Доналд Тръмп официално потвърди, че обмисля широк спектър от варианти за придобиване на острова, включително използването на военна сила. Според говорителя на Белия дом Каролин Ливит, това е приоритет за националната сигурност, целящ да спре руското и китайското влияние в региона, въпреки че експерти определят военната активност на противниците близо до острова като минимална. В центъра на тази геополитическа буря стои детайлен план от четири стъпки, който вече е в ход и заплашва да преначертае картата на света, пише POLITICO.

Първата фаза на американската стратегия започва с мащабна кампания за влияние, насочена към подклаждане на движението за независимост в Гренландия. Тръмп и неговите съветници съзнателно насърчават идеята за „освобождаване“ на острова от административния контрол на Копенхаген, тъй като една независима държава би могла директно да сключва договори с Вашингтон без датско одобрение. Разузнавателните служби на Дания вече предупредиха за тайни операции за влияние, които копират методите на Владимир Путин – съчетаване на онлайн дезинформация с работа на терен чрез подставени лица и медии. Целта е не просто да се убедят гласоподавателите, а да се създаде илюзия за „неизбежност“ на независимостта, като се има предвид, че 56% от местното население вече подкрепя идеята за отделяне от Дания. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс дори публично обеща, че САЩ ще бъдат единствената нация, която истински ще уважава суверенитета на Гренландия.

Втората стъпка предвижда Гренландия да бъде съблазнена с „изгодна сделка“, която да я постави под пълната икономическа и военна опека на САЩ. Вместо директно анексиране като 51-ви щат, което се отхвърля от 85% от населението, Вашингтон предлага подписването на Договор за свободна асоциация (COFA), подобен на тези с Микронезия и Палау. При този сценарий САЩ ще осигуряват финансиране, търговски преференции и защита, докато в замяна американската армия ще получи правото да оперира без никакви ограничения на територията на острова. Някои местни политици виждат в това възможност за по-добро бъдеще, в сравнение с датското управление, което често описва Гренландия като финансов разход. Експерти обаче предупреждават, че Тръмп е безмилостен преговарящ, който има дълга история на неизпълнени обещания и експлоатация на партньорите си.

Третата и може би най-сложна фаза е неутрализирането на европейската съпротива чрез използването на Украйна като „разменна монета“. Европа е в капан – тя отчаяно се нуждае от американски гаранции за сигурността на Киев, за да постигне траен мир с Русия. Анализатори предполагат, че Тръмп може да предложи сделка тип „сигурност срещу сигурност“: Вашингтон ще подкрепи защитата на Украйна, ако европейските съюзници си затворят очите за разширеното американско присъствие или контрол над Гренландия. Подобен компромис би бил изключително горчив за Брюксел, но алтернативата – търговски санкции от САЩ или пълно оттегляне на Вашингтон от мирния процес в Европа – изглежда още по-плашеща за лидерите на континента.

Последната и най-радикална стъпка е директната военна инвазия, ако дипломатическите и икономическите методи се провалят. Военни експерти описват стратегия на „свършения факт“ (fait accompli), при която американските сили могат да превземат столицата Нуук за по-малко от 30 минути. Гренландия няма собствена армия, а датското присъствие е символично и разполага с остаряла техника. В същото време САЩ вече имат 500 военни и служители в базата „Питуфик“, които могат да бъдат мобилизирани светкавично. Подобен ход би бил брутално нарушение на Устава на НАТО, но Вашингтон вероятно залага на факта, че алиансът ще бъде парализиран, тъй като всяко военно решение изисква консенсус, който САЩ веднага биха блокирали. Това би означавало не просто край на кризата в Арктика, а фактически край на НАТО в познатия му вид, оставяйки останалите съюзници безпомощни пред новата имперска амбиция на Вашингтон.

Тази ситуация напомня на голяма корпорация, която се опитва да погълне по-малък конкурент: първо се опитва да подкупи акционерите, след това изнудва борда на директорите, а накрая просто изпраща охраната да смени ключалките, докато всички останали се чудят как да реагират на агресията.