Геополитическите и геоикономическите рискове се засилват и все по-силно влияят върху икономическия растеж, кредитирането и финансовата стабилност. Това е един от основните изводи в нов аналитичен доклад на Европейския съвет за системен риск (ESRB) към Европейската централна банка (ЕЦБ).

В анализа се посочва, че геоикономическата фрагментация, търговските конфликти, санкциите и нарастващата политическа несигурност през последните години са променили глобалния икономически и финансов пейзаж. Геополитическите сътресения все по-често се пренасят чрез финансовите пазари, като водят до по-строги финансови условия, по-високи рискови премии и напрежение в банковия сектор.

 

ЕЦБ отчита, че от 2014 г. насам геополитическите фактори действат като трайна спирачка за икономическия растеж в еврозоната, като понижават оценките за растеж под риск с един до два процентни пункта. Засилената несигурност е свързана и с по-слаб растеж на кредитирането и затягане на условията за отпускане на заеми.

Докладът показва, че ефектите от геополитическите шокове са нееднакви в отделните държави членки. По-уязвими са икономиките с висока търговска отвореност или по-голяма публична задлъжнялост. Нараства и рискът от по-слаба финансова интеграция и икономическа синхронизация в еврозоната.

Анализът сочи още, че банките и небанковите финансови институции реагират на повишения геополитически риск чрез ограничаване на кредитирането, особено на трансграничните заеми. Банки с по-слаба капиталова позиция или с по-големи експозиции към рискови региони са най-засегнати, предава БТА. 

Въпреки това ЕЦБ подчертава, че добре капитализираната и стабилна финансова система играе ключова роля за смекчаване на негативните ефекти и предотвратяване на системни кризи.

Анализът показва, че макар геополитическата несигурност да е нараснала рязко през 2024 и 2025 г., включително заради търговската политика и регулаторните конфликти, финансовите пазари досега са реагирали относително устойчиво. Периодите на повишен пазарен стрес са били краткотрайни, като основните индикатори за финансова нестабилност бързо са се връщали към нормални нива. Въпреки това централната банка предупреждава, че натрупването на уязвимости може да превърне локални шокове в системни кризи при по-сериозна ескалация.

В доклада се подчертава още, че геополитическите рискове водят до преструктуриране на финансовите потоци, като се наблюдава отдръпване от трансгранично финансиране и по-силна ориентация към вътрешните пазари. Тази тенденция намалява експозицията към външни шокове, но същевременно ограничава диверсификацията и може да засили дългосрочните макрофинансови рискове, ако фрагментацията в глобалната икономика се задълбочи.

Централната банка призовава за по-активен и структуриран мониторинг на геополитическите рискове, както и за засилено сътрудничество между институциите и държавите, за да се гарантира устойчивостта на финансовата система в условията на продължаваща геополитическа несигурност. Докладът въвежда и нова рамка за системно наблюдение на геополитическите рискове, базирана на над 40 количествени индикатора, които обхващат военни конфликти, търговски сътресения, санкции, уязвимости на инфраструктурата, както и политическа и социална нестабилност. Целта е тези показатели да бъдат интегрирани в редовните оценки за финансова стабилност, за да се откриват по-рано потенциални системни рискове и да се подпомага вземането на макропруденциални решения.