Епстийн е опитал да купи дворец за милиони долари в Мароко ден преди ареста си

Величественият дворец в луксозния квартал Палмерайе в Маракеш е описан като архитектурен шедьовър, построен от 1300 занаятчии и украсен с богато изрязани дървени орнаменти и мозайки.

Епстийн е подписал банков превод на стойност 14,95 млн. долара на 5 юли 2019 г., ден преди ареста му, след споразумение за закупуване на офшорната компания, собственик на имота, за 18 млн. евро.

Според публикуваните документи, преводът е бил последната голяма финансова транзакция на Епстийн в периода преди ареста му от американските власти по обвинения в трафик на хора с цел сексуална експлоатация при завръщането му в Ню Йорк.

Три дни след ареста счетоводителят на Епстийн Ричард Кан отменя банковия превод и покупката в крайна сметка не е осъществена.

Мароко няма споразумение за екстрадиция със САЩ и местните медии спекулират, че една от мотивациите на Епстийн да закупи имота може да е била да се укрие в страната, за да избегне арест, ако срещу него бъдат повдигнати нови обвинения.

Въпреки това, бивш сътрудник на Епстийн, който предпочете да остане анонимен, заяви, че транзакцията показва, че Епстийн „нямал представа" за предстоящия си арест.

Той добави, че „би било логично, ако той е мислил за потенциално убежище, където да може да продължи да живее като крал".

Въпреки това, в публикуваните документи няма никакви упоменавания, че Епстийн е обсъждал страната като възможно убежище от американските власти.

Връзките на Епстийн с Мароко датират поне от началото на 2000 г., като Вирджиния Джуфре, една от най-известните му обвинителки, разказва в мемоарите си, че Епстийн и Гислен Максуел я завели в Танжер, за да инспектира интериорния дизайн на редица луксозни имоти.

По това време Епстийн искал да проектира части от дома си на острова в марокански стил.

През 2002 г. Епстийн присъства на сватбата на мароканския крал Мохамед с Максуел, след като е бил поканен от бившия президент на САЩ Бил Клинтън.

Епстийн беше осъден в САЩ за склоняване към секс с непълнолетни през 2008 г., а след освобождаването му от домашен арест през 2010 г. интересът му към Мароко изглежда се е засилил.

Разсекретените файлове показват, че през същата година Епстийн е помолил бившия министър от кабинета на Лейбъристите Питър Манделсън да му намери асистент, който да му „намери къща в Маракеш".

Документите описват подробно как Епстийн е посещавал периодично Мароко от 2012 г. насам, като е отсядал в ексклузивния квартал Палмерайе, където живее богата общност, включително Джабор ал Тани от катарското кралско семейство, близък сътрудник, когото той описва като своя „арабски брат".

Дългогодишната приятелка на Епстийн, Карина Шуляк, започнала да ръководи търсенето на имот в Маракеш, като многобройните посещения и преговори са документирани в имейли под нейно име.

Марк Леон, партньор в брокерската агенция Kensington Luxury Properties, заяви пред Би Би Си, че още през 2011 г. Епстийн е насочил вниманието си към имота Bin Ennakhil, което на арабски означава „между палмите".

По това време Епстийн смятал, че дворецът, собственост на германския магнат в областта на отпадъците Гюнтер Кис, е надценен на 55 млн. евро, а първоначалната му оферта била толкова ниска, че Кис се обидил и отказал да има повече работа с Епстийн, твърди източник, близък до Епстийн.

Впоследствие Епстийн използвал приятелката си Шуляк и мрежата си от контакти в Мароко, за да проведе допълнителни проверки на имота. През 2018 г. самият Епстийн посещава имота, преди Шуляк да направи окончателни оферти за него, като се преструва, че действа от името на Леон Блек, милиардер инвеститор и приятел на Епстийн.

В крайна сметка става ясно, че Епстийн е истинският потенциален купувач, но продавачът „г-н Кис" – както е известен в имейлите – се съгласява да продължи преговорите, според документите и източника, близък до Епстийн.

Документите показват, че на един етап Kensington Luxury Properties е предложила на Епстийн „стратегия за продажба и данъчно облагане", при която имотът ще бъде регистриран пред мароканските власти като продаден за 10 млн. евро, а в същото време ще се осъществи сделка на стойност 20 млн. евро за акциите на офшорна компания, която е собственик на имота.

Това е щяло да позволи на Епстийн да регистрира името си в нотариалния акт за собственост на имота, като същевременно намали данъците, които щеше да плати на мароканските власти.

Kensington Luxury Properties обаче отрича, че е имало неетичен или незаконен опит за минимизиране на данъците.

„Тази сделка не е нарушила никакви данъчни разпоредби", заяви г-н Леон пред Би Би Си. „Г-н Епстийн искаше да плати регистрационни такси в Мароко, въпреки че не беше длъжен да го прави... за да притежава имота на свое име."

Към момента компанията за недвижими имоти е била местният представител на известната британска аукционна къща Christie's.

В крайна сметка Епстийн решил да закупи имота, като плати само за акциите на офшорната компания, и по време на ареста си през 2019 г. бил в процес на определяне на начина, по който да го регистрира в Мароко.