През последните седмици напрежението в САЩ ескалира и достигна безпрецедентни нива, което на свой ред повдигна много въпроси за бъдещето на страната. Сблъсъците в Минеаполис, довели до смъртта на двама души, както и последвалите реакции се превърнаха в поредното доказателство, че поляризацията в американското общество става все по-сериозен проблем. Американският президент Доналд Тръмп предупреди кметът на града Джейкъб Фрай, че „си играе с огъня“, след като демократът заяви, че местните власти няма да помагат на агентите на имиграционната служба ICE, разположени в града. Ситуацията е непредсказуема, а някои анализатори дори допускат, че може да се стигне до избухването на гражданска война.

  • Противоречивите ходове на Тръмп

Според редица анализатори, януари може да се окаже повратен момент в управлението на Тръмп. В началото на месеца той свали от власт държавния глава на Венецуела Николас Мадуро. Окрилен от успеха си, американският президент за пореден път насочи вниманието си към Гренландия. Той многократно заяви, че иска да присъедини острова към САЩ, което, напълно очаквано, доведе до обтягане на отношенията с НАТО.

„Тръмп смята, че е достатъчно силен, за да действа сам, но според мен той просто не осъзнава какви са ползите от това да имаш добри партньори, на които можеш да имаш доверие. В неговите очи, всичко се измерва в пари“, отбеляза за Vesti.bg Валъри Бънс, професор по политология и международни отношения от университета „Корнел“ в Ню Йорк.

Според нея, политиката, водена от Тръмп, повдига много въпроси за бъдещето на трансатлантическото партньорство. „Показателна е динамиката в отношенията между САЩ, Русия и НАТО. За никого не е тайна, че Москва одобрява всичко, което вреди на Алианса. В същото време, обаче, Кремъл не иска Вашингтон официално да напусне организацията. Евентуалното нейно преструктуриране може да навреди на руските интереси, като Украйна би могла да се превърне в основен фокус на бъдещите усилия за гарантиране на сигурността на Стария континент. Струва ми се, че както Тръмп, така и Владимир Путин гледат на отслабването на НАТО като на стратегия, която им носи големи ползи“, смята проф. Бънс.

Докато външната политика на Белия дом стана обект на разпалени дебати, ескалацията на напрежението в Минесота изправи администрацията на Тръмп пред безпрецедентна криза. Смъртта на двама американски граждани, убити от агенти на ICE, доведе до избухването на масови протести. Министърът на вътрешната сигурност Кристи Ноум разбуни духовете с твърдението си, че едната от жертвите – 37-годишният Алекс Прети, е „вътрешен терорист“. Главният командир на ICE Грегъри Бовино на свой ред отбеляза, че убитият мъж е подготвял „клане“ и истинските жертви са агентите, подложени на силен обществен натиск. Според повечето анализатори, Тръмп вече осъзнава колко взривоопасна е настоящата ситуация, като подобни изказвания единствено задълбочават кризата. По тази причина Бовино беше понижен и напусна Минесота, а вероятността Ноум да бъде уволнена става все по-голяма. Междувременно, губернаторът на щата Тим Уолц обяви, че е провел „конструктивен“ разговор с президента, като той е обещал да намали броя на агентите в Минесота.

  • Задълбочаваща се криза

От гледна точка на републиканците, растящото напрежение представлява тежък удар по амбициите им да запазят своите позиции в Конгреса. През ноември ще се проведат междинни избори, като анализаторите са единодушни, че демократите ще спечелят мнозинство в Камарата на представителите и най-вероятно ще си върнат контрола върху Сената. Последните социологически проучвания сочат, че близо 60% от американците са недоволни от действията на ICE, а едва 38% от жителите на САЩ одобряват начина, по който Тръмп управлява страната. На фона на всичко това, все по-често се споменава твърдението, че избухването на гражданска война вече е напълно възможен сценарий. Доколко основателни са подобни прогнози?

„Да се следят новините в една страна, която постепенно се превръща в диктатура, не е никак лесна задача“, смята проф. Бънс. Според нея, настоящата криза може да доведе до радикална промяна в държавното устройство на САЩ. „Много трудно е да се прогнозира какво ще се случи, особено като се има предвид, че последните събития могат да доведат до избухването на открит конфликт. По мое мнение, федерализмът ще претърпи сериозни промени. Това на свой ред ще осигури по-голяма политическа и икономическа автономия на отделните щати“, подчертава тя. „Вторият мандат на Тръмп показва нещо много важно – федерализмът осигурява известна автономия на щатите, но в същото време Белият дом е способен, ако има желание, да възнаграждава тези, които са „послушни“ и да наказва останалите, които са критично настроени към президентската администрация. В миналото федералното правителство е защитавало и насърчавало демокрацията, но в наши дни изглежда, че отделни щати водят борба срещу едно управление, което все повече изглежда като диктатура“, обобщава проф. Бънс.

Безспорно, един от най-сериозните проблеми, пред които САЩ са изправени в момента, е задълбочаващото се разделение в американското общество. Провеждането на нормален диалог и постигането на консенсус между привържениците и опонентите на Тръмп става все по-трудна задача. Фактът, че президентът направи крачка назад и започна да противоречи на някои представители на своята администрация, според които агентите на ICE не са допуснали никакви грешки и са действали при самозащита, е показателен. Дали, обаче, не е твърде късно за такъв ход? Според мнозина експерти, духът вече е излязъл от бутилката и деескалацията на напрежението ще бъде дълъг и сложен процес. Тръмп на свой ред едва ли е готов да загуби подкрепата на своите най-верни поддръжници, според които американският либерализъм не може да бъде преодолян чрез обичайни политически методи. В техните очи, имиграцията е огромна заплаха, а демократите са „врагът отвътре“ и вредят на американските интереси. За тях, брутални операции като тази в Минеаполис са напълно оправдани. С оглед на всичко това, следващите месеци могат да се окажат от решаващо значение не само за Тръмп, но и за посоката, в която ще поемат САЩ.