Полският премиер Доналд Туск отправи мрачно предупреждение за бъдещето на Европа, заявявайки, че континентът е „свършен“, ако не постигне пълно единство. Според него Европа няма да бъде приемана „сериозно“ от света, ако остане слаба и разделена между съюзници и врагове. „Трябва най-накрая да повярваме в собствените си сили, трябва да продължим да се въоръжаваме и да останем единни както никога досега“, призова той в социалните мрежи. Туск завърши посланието си с историческия девиз „Един за всички и всички за един“, подчертавайки, че липсата на консолидация ще означава край за европейския проект, пише POLITICO.

Сянката на Вашингтон над Арктика и Южна Америка

Тревогата на полския лидер бе провокирана от подновените заплахи на американския президент Доналд Тръмп да поеме контрола над Гренландия. Тръмп обяви, че територията е необходима на САЩ от гледна точка на националната сигурност и загатна за конкретни действия в близко бъдеще. Тези коментари дойдоха непосредствено след американските удари във Венецуела и ареста на Николас Мадуро при дръзка нощна операция, което засили опасенията в Европа, че Вашингтон може да предприеме подобен ход и към Гренландия. Датският премиер Мете Фредериксен определи идеята за анексиране на острова като „абсолютно безсмислена“, като получи категорична подкрепа от Норвегия, Финландия и Швеция.

Разцепеният фронт на Брюксел

Въпреки призивите за единство, действията на САЩ във Венецуела разкриха дълбоки пукнатини в Европейския съюз:

  • Официалната линия: Кая Калас призова за „сдържаност“ от името на 26 държави членки, но не успя да спечели подкрепата на Унгария.
  • Бунтарите: Испания се разграничи рязко от ЕС, осъждайки атаката срещу суверенитета на Венецуела и предупреждавайки срещу експлоатацията на нейните петролни полета.
  • Поддръжниците: Италия зае по-одобрителна позиция, определяйки военните действия като легитимен отговор на хибридни атаки срещу сигурността.
  • Скептиците: Премиерите на Словакия и Унгария, Роберт Фицо и Виктор Орбан, видяха в събитията поредното доказателство за разпада на световния либерален ред.

Докато световните сили преначертават зоните си на влияние, Европа изглежда изправена пред екзистенциален избор дали да действа като единен блок или да остане сбор от разединени гласове.