На 15 март дойде имейлът до Мирния корпус - евакуация! Малко преди това лидерът на доброволците в Доминиканската република Мигел Гарсия бе убедил властите, че отрядите ще останат да си вършат работата. С разбито сърце той прочете инсрукциите три пъти. Нямаше време за сълзи. Трябваше да свърши спешна работа. Имаше 24 часа да събере 32-ма доброволци, пръснати в столицата Санто Доминго и цялата страна. Някои от тях се намираха на 8 часа път в погранични зони с ограничен интернет и минимален обхват на телефоните. Обзе ме паника, действах на сляпо. Взех студен душ и се разплаках. Трябваше да се сбогувам с много хора, разказва 27-годишният Мигел Гарсия.

За пръв път в почти 60-годишната си история Мирния корпус временно преустанови операциите си, евакуирайки повече от 7000 свои хора от 60 държави по света заради пандемията от коронавирус. Независимата агенция на американското правителство, създадена от президента Кенеди през 1961 година изпраща доброволци в цял свят по различни проекти, свързани със социалното и икономическо развитие. Хората копаят кладенци, преподават в училища и обучават местните в най-различни инициативи. В отвореното писмо директорът на Корпуса на мира Джоси Олсен подчертаваше, че евакуацията се предприема, за да се предпазят доброволците от разрастващата се пандемия. Часове по-късно членовете на Корпуса опаковаха багажите си, сбогуваха се с местните и бързаха да хванат самолетите преди страните да затворят границите си. Това бе истински удар по групата от идеалистично настроени американци, повечето млади хора, които бяха загърбили учение и кариера в името на идеята за световен мир и приятелство. Средната им възраст е 26 години, но има и хора над 50. При пристигането си те описаха шока, объркването и разочарованието си. И, разбира се, бяха поставени под карантина.

Ситуацията в Мароко се разви толкова бързо, разказва 54-годишната Елизабет Бърк, която от близо година преподава английски и работи в шивашка кооперация в африканската държава. Мароканците си нямаха представа от коронавируса и изведнъж всичко се затвори. Часове след напускането ми всички кафенета и ресторанти престанаха да работят. Сега кооперацията шие маски за здравните работници, допълва тя. 26-годишната Хейли Хол от две години е Замбия. Никой от нас не си представяше нещата да приключат по този начин. Беше шокиращо. Всичко стана толркова бързо, но смятам, че хората осъзнаха случващото се. В Замбия е разположен най-големия отряд на Мирния корпус - 400 доброволци. Имах приятел в северозападната провинция, който живееше на 2-3 дни път от пнай-близкия автобус. Най-лошото нещо бе, че толкова бързо трябваше да се сбогуваме с всички, споделя тя.

След близо 2 години във Филипините 26-годишната Ашли Ветер трябваше да изостави много свои принадлежности, както и новия дом за кучето си, и да се сбогува с учителите, с които е работила, само в рамките на 24 часа. След това се отправя на 13-часов път с автобус, за да не изпусне полета от Манила. Така и не можах да осъзная, че си тръгвам за добро, казва тя. Напуска страната в разгара на голям проект - учениците й копаят кладенци, за да снабдяват с вода хората и да помагат за по-добри хигиенни условия за борбата с коронавируса. След като се завръща в САЩ, учениците й пращат снимки - вече са завършили кладенците. Когато получава имейлът за евакуация, 22-годишният Пи Джей ГиБсън от 9 месеца преподава физика в Танзания. По това време в страната няма заразени и той се надява, че ще остане. Учениците му са натъжени и го питат защо отива в държава, в която заразата е в разгара си, но той няма отговор.

В миналото агенцията е евакуирала частично свои хора в отделни райони по различни причини, като например, избухването на заразат с Ебола през 2014 година в западна Африка. За пръв път обаче евакуцаията е повсеместна. Трябва да поздравим тези хора. Те са посланици на страната ни по целия свят и представят най-доброто от Америка, заявява председателят на Националната асоциация на мирния корпус Глен Блумхорст. Те се завръщат като герои и ние трябва да ги подкрепим, допълва той.

Доброволците от Мирния корпус служат за период от 2 години след 3-месечно обучение. Евакуираните все пак получиха компенсации - 4500 долара за онези, които са били на мисия по-малко от година и 9000 долара за останалите. Имат и преференции за работа. Труден е моментът на завръщането, който би трябвало да е тържествен, но се превръща в тъжен. Мнозина се страхуват да не заразят близките си след дългото пътуване със самолет. Приспсобяването обратно в родината им се оказва културен шок, тъй като се работили при коренно различни условия да момента.

Пристигайки в Минеаполис след дългото пътуване от Манила, мис Ветер е посрещната от майка си на летището, но трябва да запази необходимата дистанция. Веднага се отправя в хотела, платен от Мирния корпус, за да се постави в карантина и да предпази родителите си от евентуална зараза. Това бе най-трудния момент - да видя мама след две години, да бъда толкова близо до нея и да не мога да я прегърна. И двете плакахме много, казва Ашли Ветер.

Ню Йорк Таймс