България е отказала правна помощ на Русия по делото за взривяването на Кримския мост. Това става ясно от отговор на руската главна прокуратура до "Ведомости". Не е ясно каква точно помощ и кога е искала Москва.

Мостът, който свързва анексирания през 2014 г. от Русия Кримски полуостров с Таманския полуостров в Краснодарския край, беше взривен при неясни обстоятелства на 8 октомври 2022 г. Ден след това шефът на Руското следствие Александър Бастрикин докладва на президента Путин, че атаката е подготвена от украинските спецслужби с помощта на руски граждани и на чужди страни. Според руското разследване взривът е причинен от камион, който се е движил по маршрута България - Грузия - Армения - Северна Осетия - Краснодарски край. Взривното устройство е било замаскирано на рула с полиетиленово фолио на 22 палета с общо тегло над 22 тона и е изпратено от пристанище Одеса за Русе в началото на август. В резултат на взрива са се запалили резервоарите с гориво на влака, който е преминавал по моста.

В информация на руските медии се споменава фирма "Балтекс Кепитъл", която била сключила договор за товара с украинска фирма в началото на август и товарът пристигнал в Русе. Такава фирма обаче няма регистрирана в България, а в Панама и митнически представител у нас е спедиторската фирма "Тиваком".

След обвиненията на Кремъл последва реакция от страна на българското правителство, което отхвърли твърденията на руското следствие. "Във връзка със спекулациите и опитите името на България да бъде замесено с взрива на Кримския мост, по нареждане на министър-председателя бе извършена проверка от службите за сигурност. Безспорно е установено, че взривеният на Кримския мост камион никога не е бил на територията на България, която беше посочена като отправна точка за неговия маршрут", обяви в официално съобщение правителственият пресцентър. Въпреки това служители на ГДБОП и Агенция "Митници" иззеха документи и видеозаписи от държавната компания "Свободна зона - Русе" в издирване на товара, посочен от Кремъл. Софийската градска прокуратура пък се самосезира и започна проверка, която възложи на МВР и ДАНС. Тогавашният главен прокурор Иван Гешев окачестви версията за българска следа във взрива като "поредната руска хибридна атака срещу европейската общност". Въпреки неговата категоричност, прокуратурата не е съобщавала да е прекратила проверката.

Руската главна прокуратура пише още, че чужди държави са удовлетворили 195 от общо 293 искания на Русия за правна помощ по наказателни дела. Два отказа са получени от САЩ, като един от случаите е по дело за разпространение на "фалшива информация" за руската армия. България е отказала помощ по делото за взривяването на Кримския мост, а Лихтенщайн не е предоставил правна помощ в рамките на дело за източване на Пробизнесбанк, тъй като смята мотивът за разследването за политически.

От януари до края на ноември 2023 г. европейските страни са отказвали 101 пъти искане на главната прокуратура на Русия за екстрадиция на лица за наказателни преследване или изпълнение на присъда. 36 от отказите са по политически причини, пише още "Ведомости".