38% очакват по-лоша 2024 г., почти една пета са оптимисти за по-добра година

Около 40% от българите виждат умерен риск от употребата на ядрено оръжие, а 26% се притесняват, че рискът е висок. 12% не виждат риск, а останалите не могат да преценят. Това сочат данните от ежегодното глобално изследване "В края на годината" на световната Асоциация "Галъп интернешънъл".

Изминалата година не е довела до значителни промени в обществените нагласи по този показател, макар че е доловимо известно успокоение, посочват социолозите.

Близостта на конфликти до нашата държава явно не позволява оптимизъм за световния мир. 9% у нас очакват по-мирна година, a 46% очакват по-проблемна. Една трета от запитаните българи смятат, че 2024 г. ще е същата в контекста на мир и война.

Данните показват, че българите ясно се числят към Запада в своите настроения - по-малко оптимизъм и надежда за просперитет и повече тревоги за мира и бъдещето.

В края на 2023 г. мнозинство от запитаните у нас (38%) очакват по-лоша 2024 г., около една пета (18%) са оптимисти за следващите 12 месеца, а 31% очакват новата година да е същата като отминаващата. Останалите не могат да преценят. В рамките на година у нас са намалели и оптимистите и песимистите - за сметка на дела на тези, които не очакват особени промени.

Очаквания за икономически просперитет имат една десета от българите. Половината от запитаните (49%) очакват трудности, а 29% не очакват промени в икономическото положение. Останалите не могат да преценят. Така традиционният песимизъм за икономиката в страната се запазва, но делът на песимистите (макар и висок) намалява с 11 пункта в рамките на година. Оптимистите се запазват в същите дялове за година.

Мнозинството по света очаква проблемна, а не мирна 2024 година. 8 от всеки 10 граждани от всички континенти се страхуват от потенциална ядрена война. Мнозинството също така очаква икономически трудности за следващата година.

Всеки четвърти по света очаква по-мирна 2024 година, но двама от всеки петима очакват обратното - по-конфликтна година. Почти всички останали очакват годината да е същата като предишната. Така, тревогите определено преобладават. Очевидно, войните в Украйна и Газа отключиха повече страхове по света, отчитат социолозите.

В самата Украйна 26% очакват по-мирна година, а 33% - година с повече трудности. 36% очакват 2024 да е същата като 2023 г. Останалите не могат да преценят. В Русия нагласите са: 12% очакват повече мир, 35% по-проблемна година, а 29 на сто очакват годината да е същата.

Западът като цяло изглежда угрижен. На противоположния полюс се открояват държави от световния юг и изток, с примери като Афганистан и Индонезия, където дяловете позитивни очаквания по отношение на войната и мира достигат до 68%.

Както и преди година, мнозинство в САЩ оценяват риска като умерен. В Русия нагласите са близки до тези, регистрирани преди година - този път декларираните очаквания за умерен риск срещу тези за висок риск са 40% срещу 20%.

Двама от всеки петима интервюирани по света очакват по-добра нова година, а всеки четвърти очаква по-лоша. Близо 30% очакват същата година като предишната. Данните изглеждат по-оптимистични от тези, регистрирани преди 12 месеца, макар и съвсем минимално.

Държави като Германия, САЩ, Русия остават по-скоро разтревожени. Индия е видимо позитивно настроена, а държавите от глобалния юг по традиция изпъкват в своя оптимизъм. Европа остава не съвсем позитивна, но с някои щастливи изключения в лицето на албанските общности, например. В Саудитска Арабия внушителните 84% заявяват позитивни очаквания за следващата година.

Очакванията за икономиката също разкриват, макар и слаби, признаци на облекчение. 39% очакват година на повече икономически трудности - с 9 пункта по-малко отколкото преди година. Очакванията за просперитет, или поне за запазване на текущото положение, от друга страна се покачват, но негативизмът все още преобладава.

Европейският съюз остава по-скоро песимистично място на световната карта.

Общо 40 428 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2023 г. са интервюирани около 1000 души по метода "лице в лице", по телефона или онлайн.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал - 95%.