След почти две години на солидни печалби на фондовите пазари, ще се върнем ли към влакчето на ужасите? Отговорът е да, поради по-високите нива на дълга, намаляването на ликвидната подкрепа за пазарите от централните банки и възхода на индексните фондове, пише за Financial Times Майкъл Хауъл, управляващ директор на Crossborder Capital и автор на „Капиталови войни: Ръстът на глобалната ликвидност”.

Само две неща наистина имат значение за инвестициите: колко пари има в системата и как са разпределени. Нарастващите напоследък цени на акциите отново потвърждават, че и двете са силно еластични концепции.

Някои може да твърдят, че това винаги е било така. Добре, но трябва да се запитаме дали не сме стигнали до точката, в която тази еластичност се превръща в далеч по-голям и по-институционализиран проблем. Мисля, че сме там.

Ние изчисляваме, че глобалната ликвидност - обемът на кеша и кредитите, които се въртят на световните финансови пазари - тества нивото от 172 трлн. долара. Тази цифра е източник на всички видове ликвидност, включително от централни банки, традиционни търговски банки и така наречените банки в сянка, които доставят краткосрочни дългови и валутни деривати.

Това отразява думите на Хенри Кауфман, бивш икономист на Salomon Brothers: „Парите имат значение, но важен е кредитът“, пише Investor. 

След финансовата криза САЩ и Китай бяха двата доминиращи доставчици на ликвидност, но тъй като международният финансов отпечатък на Китай е малък, действията на Америка са много по-важни за глобалните пазари, особено по време на кризи.

Вижте значението на доларовото финансиране в световен мащаб и разширяването на валутните линии за подкрепа между централните банки за осигуряването на достъп до механизми, гарантирани от американската валута по време на извънредната ситуация с ковид. Според нашите изчисления тези действия, заедно с почти 60%-я скок в размера на балансите на централните банки (до над 30 трлн. долара), подхраниха 30%-то увеличение на световната ликвидност от началото на 2020 г. насам.

И все пак тези числа са засенчени от огромната купчина дългове, която сега оценяваме, че надхвърля 300 трлн. долара (три пъти глобалния БВП) и тежи на световната икономика.

Проблемът е, че дългът в крайна сметка трябва да бъде изплатен или, по-вероятно, рефинансиран. Ако приемем среден матуритет на дълга от пет години, то годишният проблем с рефинансирането възлиза на 60 трилиона долара, което изисква балансов капацитет или, с други думи, ликвидност.

Това означава, че съвременният финансов цикъл се колебае с темпото на матуритета на дълга. Повечето ликвидност изисква повече дълг като обезпечение, а повечето дълг изисква повече ликвидност за рефинансиране.

Регулаторите изглеждат затънали в този цикъл. Те поддържат ниски лихвените проценти и по този начин насърчават още повече заемането, но същевременно често заплашват да изтеглят ликвидност чрез т. нар. количествени мерки за затягане покупките на активи.

Няколко от ключовите централни банки в света, включително Федералният резерв на САЩ, стожерът на световната монетарна система, планират да намалят програмите си за количествено облекчаване през 2022 г. Някои вече започнаха. По-ниската ликвидност затруднява превъртането на дълговете.

Междувременно капиталовите пазари напоследък се превърнаха в широкомащабни механизми за рефинансиране на дълг, с лекота надхвърляйки учебникарската си роля за финансиране на нови капиталови проекти.

Резултатът е шеметна дългова спирала, като централните банки са принудени да реагират чрез бързо рестартиране на своите програми за количествено облекчаване, за да подкрепят пазарите с изкупуване на активи, когато има риск от финансова нестабилност. Помислете за регулаторните отговори на пазарните разпродажби през 2008, 2010, 2019 и 2020 г. и подкрепата, предоставена от Фед при Грийнспан, Бернанке и Йелън.

Подновената доза на количествено облекчаване или подкрепа от Пауъл изглеждат като неизбежна мярка при следващата разпродажба на фондовия пазар. Накратко, бъдещият растеж на глобалната ликвидност изглежда е станал институционализиран от тези дългови тежести.

Иронията е, че когато кешът на Фед се влива в системата, той често е насочван към тесен списък от често неликвидни ценни книжа, оказвайки огромен ефект върху цените. Това води до значително повишаване на индексите за различните класове активи и принуждава други инвеститори да гонят цените в движението им нагоре, което увеличава въздействието.

Много от най-големите инвестиционни мениджъри сега следват тези индекси както при облигациите, така и при акциите. Според Bloomberg Intelligence около половината от управляваните активи във фондове за акции в САЩ пасивно следват индекси като S&P 500. Традиционните показатели за оценка не играят никаква роля в техните решения.

Освен ако спиралата не бъде прекъсната от по-високи лихви, глобалната ликвидност в крайна сметка ще се повиши. В същото време разпределението на активите е поставено на потенциално саморазрушителен автопилот, който игнорира разумните инвестиционни критерии, така че парите се фокусират върху най-големите акции, тласкайки техните оценки, а понякога дори и собствениците им към Луната.