Европейският съюз се подготвя за мащабни вътрешни битки по въпроси, вариращи от съвместни отбранителни проекти до икономически реформи, докато стремежът за разхлабване на зависимостта от Америка на Доналд Тръмп разкрива дълбоки разделения между 27-те държави членки. Преди неофициалната среща на върха в четвъртък, фокусът върху конкурентоспособността беше замислен като демонстрация на единство, след като заплахите на американския президент срещу Гренландия предизвикаха най-тежката трансатлантическа криза от десетилетия. Реалността обаче показва, че този единен фронт вече се пропуква.

Сблъсъкът на титаните: Макрон срещу Германия

Един от най-ярките примери за вътрешното напрежение е челното стълкновение между двете водещи сили в ЕС – Франция и Германия. Френският президент Еманюел Макрон настоява за съвместно европейско заемане на средства за финансиране на амбициозни индустриални и отбранителни проекти, но това предложение беше незабавно отхвърлено от Берлин. Германски висши служители контрират, че фокусът трябва да бъде върху проблемите с производителността, а не върху нови дългове.

Напрежението е толкова голямо, че Макрон дори заплаши да спре съвместната френско-германска програма за разработка на боен танк. Този ход е отговор на споровете около проекта за общ изтребител. „Ако германският партньор постави под въпрос бъдещето на общия самолет, ще трябва да поставим под въпрос и общия танк“, предупреди френският лидер.

Бюрокрация срещу автономия: Вътрешната опозиция

Докато Франция прокарва политиката „Купувайте европейското“ с цел приоритет за местната индустрия, скандинавските и балтийските страни се противопоставят, опасявайки се от излишна сложност в момент, когато Европа се опитва да се дерегулира. В същото време Германия и Италия обединиха сили, за да поискат „аварийна спирачка“ върху новото законодателство на ЕС, което би дало право на столиците да блокират закони от Брюксел, които не одобряват.

Дипломати обаче предупреждават, че прекомерният фокус върху бюрокрацията пропуска голямата картина. „Имаме диагнозата, имаме рецептата, но още не сме отишли до аптеката“, образно описва ситуацията европейски дипломат, визирайки липсата на реални действия за намаляване на чуждите зависимости.

Сянката на Тръмп и блокираните реформи

Причината тези разногласия да излязат наяве точно сега е фактът, че лидерите вече не могат да избягват трудните разговори. Заплахите на Тръмп по отношение на Гренландия се превърнаха в „момент на истината“ и според Урсула фон дер Лайен, Европа трябва да поеме по пътя на независимостта. Полският финансов министър Анджей Домански подчертава, че без икономически растеж и амбиция, блокът ще остане уязвим на външни шокове.

Въпреки реториката, реализирането на реформите е политически болезнено. Пример за това е Съюзът на капиталовите пазари, който се обсъжда от над десетилетие, но е блокиран от Берлин и Рим заради опасения за регионалните им банки.

Какво следва?

Големият въпрос в залата в четвъртък ще бъде бъдещето на отношенията с администрацията на Тръмп. Докато някои лидери настояват за твърд курс, други се страхуват да не отчуждят Вашингтон и да загубят достъп до американските пазари. Самият Макрон предупреждава срещу „страхливото облекчение“, което настъпва всеки път, когато Вашингтон временно отстъпи. „Не мислете нито за секунда, че всичко е свършило... всеки ден има нови заплахи“, заявява той.

Предстоящата среща ще определи политическата посока, но без истинско „домашно пречистване“ и единство, европейската стратегическа автономия рискува да остане само в сферата на пожеланията.