Европейският съюз трябва радикално да преразгледа начина, по който управлява своята отбрана на политическо ниво, като обмисли създаването на постоянна военна сила от 100 000 души. Според новия еврокомисар по отбраната Андрюс Кубилюс, блокът е изправен пред необходимостта от подход на „големия взрив“ при преосмислянето на общата сигурност. Тази спешност е продиктувана от нарастващата руска агресия и промяната в приоритетите на Съединените щати, които все повече отклоняват вниманието си от Европа. Кубилюс подчертава, че самото увеличаване на финансирането за настоящата отбранителна структура няма да постигне необходимите резултати, главно поради липсата на единство между държавите членки.

В реч по време на конференция по сигурността в Швеция, еврокомисарят постави под въпрос ефективността на сегашната разпокъсана система, като направи директно сравнение със структурата на САЩ. Той риторично попита дали Съединените щати биха били по-силни във военно отношение, ако разполагаха с 50 отделни щатски армии, отбранителни политики и бюджети на ниво щат, вместо с една единна федерална сила. „Ако нашият отговор е „не“ и САЩ не биха били по-силни по този начин, тогава какво чакаме?“, категоричен бе Кубилюс, призовавайки към преодоляване на националния егоцентризъм в отбраната.

Една от ключовите критики на еврокомисаря е насочена към модела на 27-те национални сили, които той нарича с термина на Жозеп Борел „армии-бонзай“. Кубилюс настоява, че европейските средства трябва да се инвестират така, че ЕС да бъде способен „да се бие като Европа, а не просто като колекция от 27 национални армии-бонзай“. Той припомни, че идеята за създаване на мощна, постоянна европейска военна сила не е нова и вече е била предлагана преди десетилетие от лидери като Жан-Клод Юнкер, Еманюел Макрон и Ангела Меркел. За да се постигне реална отбранителна готовност, Европа трябва да се опира на три основни стълба: мащабни инвестиции в производствения капацитет, подготвени и организирани институции и най-вече политическа воля за възпиране и водене на бойни действия при необходимост.

За да се преодолее хроничната липса на политическа воля, Кубилюс предлага създаването на нов орган – Европейски съвет за сигурност, идея, която вече е лансирана в миналото от френския президент Макрон и бившия германски канцлер Меркел. Този съвет би трябвало да включва ключови постоянни членове, както и няколко ротационни държави членки, включително страната, която държи председателството на Съвета на ЕС. В състава му задължително трябва да влязат и президентите на Европейската комисия и на Европейския съвет. Кубилюс подчертава, че е от критично значение в този формат да бъде включено и Обединеното кралство, за да се гарантира максимално широк обхват на европейската сигурност.

Предвижда се новият орган да се състои от около 10-12 членове, които ще имат за задача не просто да обсъждат най-важните въпроси в областта на отбраната, но и да подготвят бързи и решителни действия. Основната цел на тази реформа е превръщането на Европа в единен стратегически играч, който разполага с капацитет за светкавична реакция при кризи. Чрез консолидирането на военната мощ и политическото управление, ЕС се стреми да изгради щит, който да е способен да защити континента в условията на все по-нестабилен световен ред.

Настоящата отбранителна система на Европа може да бъде сравнена с оркестър от 27 талантливи музиканти, всеки от които свири по своя собствена партитура и със собствен диригент. Колкото и скъпи инструменти да купуват поотделно, те никога няма да произведат мощна и синхронизирана симфония, докато не се обединят под едно общо ръководство и с единен нотен лист. Предложението на Кубилюс е именно този нов „диригентски пулт“ и обща „партитура“, които да превърнат националните армии в единна и внушителна сила.