Европейските правителства и корпорации се надпреварват да намалят експозицията си към американските технологии, военна техника и енергийни ресурси, докато трансатлантическите отношения се влошават. Десетилетия наред Европейският съюз разчиташе на гаранциите на НАТО за сигурността в блока и на американските технологии за захранване на своя бизнес. Агресивните коментари от страна на членове на администрацията на Доналд Тръмп и заплахите му за превземане на Гренландия обаче дадоха нов тласък на призивите на европейските лидери за „независимост“.

Германският канцлер Фридрих Мерц обобщи новата реалност миналата седмица: „Ако искаме отново да ни вземат насериозно, ще трябва да научим езика на политиката на силата“.

„Намаляване на риска“, а не пълно скъсване

Въпреки че се предприемат мерки от забрана на държавни служители да използват американски инструменти за видеоконферентна връзка до диверсификация на енергийните доставчици, лидерите на ЕС предупреждават, че отношенията едва ли ще се върнат към статуквото отпреди Тръмп. Служителите на ЕС подчертават, че тези действия представляват „намаляване на риска“ (de-risking), а не „откъсване“ (decoupling), което би означавало пълно прекъсване на икономическите и стратегическите връзки.

Процесът по отвикване от американската технологична и военна подкрепа ще отнеме години, тъй като САЩ остават най-големият търговски партньор на Европа. Жан-Люк Демарти, бивш ръководител на търговския отдел на Европейската комисия, отбелязва: „По отношение на търговията те [САЩ] представляват значителен дял от нашия износ. Така че това е много, но не е въпрос на живот и смърт“.

Отбрана: Европа гради свой „железен юмрук“

Тъй като правителствата започнаха да се съмняват дали САЩ наистина биха се притекли на помощ при нападение, Брюксел реши да засили клаузата си за взаимна отбрана (Член 42.7). Лидерите в Загреб възложиха изготвянето на планове, които да превърнат тази клауза в „желязна гаранция за сигурност“ и да създадат военни командни структури в рамките на ЕС.

Въпреки това генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че всеки, който вярва, че Европа може да се защити сама без САЩ, трябва „да продължи да мечтае“. В отговор на тези предизвикателства ЕС финализира програма за отбранителни инвестиции на стойност 150 милиарда евро, която поставя строги ограничения: не повече от 35% от компонентите в дадена покупка трябва да произхождат извън ЕС, като САЩ не се считат за страна партньор по тази схема.

Технологичен суверенитет: Сбогом на Zoom и Teams?

Промяната в настроенията е най-видима в технологиите. Хена Виркунен, технологичен комисар на ЕС, обяви: „Много ясно е, че Европа преживява своя момент на независимост“. Франция вече планира забрана за държавните служители да използват американски платформи като Google Meet, Zoom и Microsoft Teams, заменяйки ги с френския инструмент Visio.

Дори в Германия политиците търсят европейски заместители на софтуера на американската фирма Palantir, заявявайки, че подобни зависимости са „основен проблем“. Междувременно на икономическия форум в Давос бе обявен стартът на базираната в Европа социална медия „W“, която се стреми да съперничи на платформата X на Илон Мъск.

Енергетика и Финанси: В търсене на сигурност

САЩ осигуряват над една четвърт от газа за ЕС, но Брюксел се опасява от „замяната на една зависимост с друга“. Енергийният комисар Дан Йоргенсен нарече претенциите към Гренландия „ясно предупреждение“, че енергетиката вече не може да се разглежда изолирано от геополитиката.

Във финансовия сектор се подготвя дигиталното евро за 2029 г., за да се намали зависимостта от системи като Mastercard и Visa. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта: „С дигиталното евро европейците ще запазят контрола върху парите си, своя избор и своето бъдеще“.

Символичен финал на този нов курс поставя пътната карта на Европейската народна партия за 2026 г., озаглавена красноречиво: „Време за независимост“.