Намаляващото население в трудоспособна възраст, за което някога се смяташе, че е изолирано явление само в Далечния изток – по-конкретно в Япония и Южна Корея, вече е проблем и в Европа. Колко голям обаче е този проблем?

„Прогнозира се населението в трудоспособна възраст в еврозоната да намалее с 6,4% до 2040 г.“, публикува Morgan Stanley в своя план за бъдещето на Европа на 9 октомври, като очаква удар от 4% върху брутния вътрешен процент (БВП) на еврозоната до 2040 г., пише Ройтерс.

Когато населението в трудоспособна възраст в дадена страна или регион намалява, има по-малко хора, които допринасят за нейната икономическа продукция и производителност. Това нанася удар върху БВП, особено в съчетание със застаряването.

Някои страни в еврозоната ще изпитат този проблем по-остро от други. Италия, чието население в трудоспособна възраст се очаква да намалее с до 10% между 2025 г. и 2040 г., е изправена пред най-сериозни предизвикателства. Франция, като се има предвид нейната относително по-добра демографска перспектива, вероятно ще бъде най-малко засегната сред големите икономики.

Уроци от Азия: Япония и Южна Корея

Япония и Южна Корея са изправени пред същите предизвикателства от десетилетия. Тези азиатски икономики, които от дълго време са на върха по дял на застаряващото население и намаляваща раждаемост, могат да предложат ценна представа за това доколко ефективни или не са се оказали решенията.

Япония приложи безброй политики за справяне с демографските предизвикателства, включително усилия за увеличаване на участието на жените в работната сила, повишаване на възрастта за пенсиониране и предпазливо отваряне към имиграцията. Тези мерки обаче имаха ограничен успех, тъй като културните норми и икономическият натиск продължават да обезсърчават по-високата раждаемост.

През последните три десетилетия коефициентът на раждаемост в Япония се задържа под 1,5, а най-новите статистики от 2022 г. регистрират най-ниското ниво, 1,26, според данни на Центъра за стратегически и международни изследвания.

Надеждите на Европа за справяне с тези демографски насрещни ветрове включват комбинация от политиките, прилагани на Изток, казват от Morgan Stanley.

Политики за смекчаване на икономическия удар от демографската криза

Три потенциални политики биха могли да противодействат на тези насрещни ветрове в Европа - увеличаване на нетната миграция, повишаване на ефективната възраст за пенсиониране и премахване на разликата между нивата на участие на мъжете и жените в работната сила.

Тези политики биха могли да добавят между 1,3% и 2,5% към базовия БВП за еврозоната до 2040 г., според сценарийното моделиране на Morgan Stanley. Степента на успех на тези политики за справяне с демографския проблем ще варира в различните страни, тъй като някои ще имат преднина.

Германия, Великобритания и Испания ще „усетят най-голямо въздействие от увеличената нетна миграция, докато Италия може да се възползва най-много от премахването на разликата в участието на половете в работната сила“, казва Morgan Stanley.

Увеличаването на нетната миграция с едно стандартно отклонение спрямо историческите нива на всяка страна може да повиши БВП на еврозоната с 1,8% до 2040 г.

Премахването на разликата между нивата на участие на мъжете и жените в работната сила също може да има значително въздействие, като потенциално ще увеличи БВП на еврозоната с 2,5% до 2040 г., изчислява Morgan Stanley. Италия, която има съотношение мъже спрямо жени в работната сила с 8% под средното за еврозоната, може да увеличи значително работната си сила, ако намали тази разлика, пише Investor.