В Брюксел се подготвят революционни предложения, които биха могли фундаментално да променят начина, по който Европейският съюз приема нови членове. Новите планове предвиждат възможност за присъединяване към блока, но с ограничени права при вземането на решения, което предизвика сериозно разделение сред страните кандидатки.

Страх от парализа на решенията

Основната причина за тази инициатива е опасението на настоящите държави членки, че един по-голям ЕС би направил постигането на консенсус почти невъзможно. В момента Европейската комисия обмисля да предостави пълно право на глас на новите членове едва след като съюзът претърпи вътрешна реформа на своите функции. Целта е да се ограничи силата на индивидуалното вето, което често се използва от популистки правителства за блокиране на важни политики,. Сред правомощията, които могат да бъдат първоначално ограничени, е правото на новите държави да блокират санкции – процес, който в момента изисква пълно единодушие.

„Възрастните в семейството“: Кой подкрепя идеята?

Реакциите сред кандидатите са полярни. Премиерът на Албания, Еди Рама, определи мерките като „добра идея“ и заяви, че страната му би приела дори период без собствен еврокомисар в Брюксел. Според него Албания не иска да оспорва волята на големите държави учредителки като Франция и Германия. „В края на краищата те са възрастните в семейството, които вземат важните решения“, заяви Рама пред POLITICO.

Подобна позиция заема и Саломе Зурабишвили, президент на Грузия, която подчертава, че за една малка страна е по-важно да бъде част от общността и програмите на ЕС, отколкото да има равно право на глас с великите сили. „Мисля, че е много логично, ако искате да имате организация, която може да взема решения ефективно“, споделя тя.

Твърдият отпор на Украйна и Черна гора

Не всички обаче са съгласни на компромиси. Украйна, която провежда мащабни реформи в условията на руска агресия, е скептична към идеята за „втора класа“ членство. „Ако говорим за членство в ЕС, то трябва да бъде пълноправно“, категоричен беше президентът Володимир Зеленски още през ноември.

Черна гора, която е най-напреднала в преговорния процес, също не вижда нужда от промяна на условията. Президентът Яков Милатович припомни, че ЕС вече е включвал 28 държави преди Брекзит. „Ако Черна гора стане 28-ата държава членка до 2028 г., тогава отговорът на въпроса дали има нужда от реформи е „не“, нали?“, коментира той.

Молдова заема по-предпазлива позиция, настоявайки да види детайлите, но подчертавайки, че „равните права и пълното участие в вземането на решения трябва да останат ясна и крайна цел“.

Срокът: Февруари или март

Планът за „ЕС на две скорости“ има за цел да вдъхне нов живот на процеса по разширяване, който в момента е заложник на ветото на Унгария спрямо Украйна. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос обяви, че конкретни предложения ще бъдат представени през февруари или март.

Тя подчерта, че има нова „спешност“ в процеса заради външни деструктивни сили, които работят срещу кандидатите, но чиято основна цел е самият Европейски съюз. Предстои предложенията да бъдат детайлно разработени от Комисията, оценени от юристи спрямо договорите на ЕС и обсъдени от лидерите на държавите членки.