Решаващи президентски и парламентарни избори се провеждат днес в Турция. Резултатите или ще бетонират Реджеп Ердоган във властта или ще разместят пластовете в политиката. Изборите са особено важни за бъдещето на страната, тъй като ще променят политическата й система, въвеждайки официално резултатите от референдума от 16 април м.г. и превръщайки страната от парламентарна в президентска република. Новият президент на Турция ще разполага със значително разширени правомощия. Ако никой от кандидатите за президент не получи над 50%, на 8 юли ще се проведе втори тур.

56 милиона души се явяват пред изборните урни в Турция, за да определят състава на 600-местния парламент и да изберат нов президент. Вотът е последната стъпка, за да постигне Ердоган целта си - еднолично управление, легитимирано с избори. През последните 16 години той не е губил избори. Сега обаче според анализатори е изправен пред тежки избори. Срещу него застават петима кандидати, пише dariknews.bg.

Най-сериозният му опонент е Мухарем Индже - кандидат на Републиканската партия, асоциирана с Ататюрк. Индже обещава да върне Турция към парламентаризма, да търси помирение с кюрдите и да свърже отново страната с естествените й съюзници, най-вече от Европа.

Друг кандидат за президентския пост е бившият вътрешен министър Мерал Акшенер. Наричат я Вълчицата. Отцепила се от сюъюзниците на Ердоган - Партията на националистическото действие, тя оглавява новосформираната Партия на доброто.

Канидат за президентския пост е и Селахатин Демирташ, лидер на прокюрдската Демократична партия на народите. Той е човекът, който успя да вкара прокюрдска партия в парламента на изборите през 2015-а. Сега е в затвора по обвинения за връзки с кюрдските сепаритисти и може да получи присъда от 142 години затвор. Демирташ провеждаше предзизборната си кампания от затвора.

Четвъртият човек, който ще се бори срещу Ердоган, е Темел Карамолаоглу - лидер на Ислямистката партия на щастието. В изборната надпреварата участва и Догу Перинчек - председател на крайнолявата Патриотична партия.

Що се отнася до парламентартие избори приетите неотдавна промени в изборния закон вече позволяват сформирането на коалиции. Очакванията са управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган да не получи повече от 50%. За да си подсигури оставането във властта, тя ще се съюзи с крайнодясната Партия на националистическото движение на Девлет Бахчели.

Срещу тях се изправя не по-малко интересна коалиция, съставена от досегашни врагове - светски настроените републиканци, националистите от Добрата партия и ислямистите от Партията на щастието.

Залогът на изборите в Турция е голям, защото който и да е президент след вота, ще управлява с по-големи правомощия; която партия или съюз да има мнозинство в парламента, ще разчита на по-малко власт от досегашните политически сили, но все пак ще може да оформя дневния ред, а на книга ще може и да отстранява президента.

След изборите държавният апарат се променя напълно - няма да има премиер, а само вицепрезиденти, назначавани от президента. Държавният глава ще контролира и съдебната система, ще може да издава укази без парламентарно одобрение. Парламентът се променя и от  550, местата в него стават 600.

 Нови избори могат да бъдат свиквани и от президента, и от парламента. Управляващите са си оставили вратичка - ако парламентът свика предсрочни избори, президентът може да се кандидатира отново.