Ние сме държава пример по отношение на малцинствени права. Всички сме наясно, че критиките от България за т.нар. неспазване на малцинствените права не се основават на факти и аргументи, а представляват единствено гола политика, която не е в интерес на двете държави. Това каза министърът на външните работи и външната търговия на Северна Македония Тимчо Муцунски.

 

Според него "в момента биха били полезни разговори както на двустранно ниво, така и съвместно със съюзниците от страните членки, за намиране на решение за изход от ситуацията, в която и двете страни били губещи - и България и Македония." Муцунски не смята, че "трети протокол е изход от ситуацията, защото трябвало да има политическо и правно разрешаване на позициите, които македонското правителство е установило".

По този начин Муцунски призна публично, че искането на докладчика за Северна Македония в ЕП Томас Вайц е съгласувано с властите в Скопие". В изменение 108 от своя доклад за страната за 2025 г. Вайц предлага в текста на бъдещата резолюция да бъде записано, че Европейският парламент „призовава правната служба на Съвета спешно да изясни всички неясноти относно правния статут на втория двустранен протокол към Договора за добросъседство и приятелство между двете страни във връзка с процеса на присъединяване".

През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение", което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Според Преговорната рамка за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него. Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на РСМ потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство" в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.

В интервю за "Топ Тема" Муцунски подчерта, че "правителството в Скопие никога не е смятало, че трябва да се поддава на натиск от срокове". "Колкото се може по-бързо трябва да решим тази ситуация, но никой не ни е поставял срокове, а дори някой да се опита да упражни такъв натиск, това няма да даде резултат. Имаме кристално ясни позиции, дълбоко свързани с европейските стандарти и международното право, и искаме единствено те да бъдат спазвани и да ни се даде предвидимост. Останалото ще го направим по най-добрия възможен начин и ще бъдем най-добрият кандидат и най-силната история, чрез която ЕС ще покаже, че разширяването е стратегическо решение за бъдещето на Европа", каза Муцунски.

 

Според него по време на срещата с еврокомисаря по разширяването Марта Кос в Брюксел е било обсъдено провеждането на вътрешните реформи в Македония, съгласуването с Общата външна и отбранителна политика, както и отношенията с България. "Имаше и няколко идеи от ЕС за намиране на решение, но ние повторихме твърдият македонски подход – България да спазва решенията на Европейския съд по правата на човека и страната ни да получи гаранции, че конституционните промени ще бъдат последното условие, т.е. няма да се искат нови отстъпки, свързани с идентичността, езика и историята" каза Муцунски и добави, че "в европейските институции и в част от държавите членки съществува висока степен на разбиране и уважение към тези македонски позиции, тъй като те са логични, рационални и свързани със спазването на международното право и най-високите стандарти в областта на човешките права".

"Първата част, за която разговаряхме, бяха вътрешните реформи на страната, втората – съгласуваността с Общата външна и отбранителна политика, а третата – отношенията с България и нашите виждания за изход от този, за съжаление задънена улица, в която сме поставени от много фактори, основно по вина на нашите предшественици в правителството. Но изход трябва да се намери. Има няколко идеи, които обсъждаме, а за да се стигне до решение, е необходим консенсус. Водим разговори с европейските институции, с част от държавите членки, следващата седмица ще посетя Париж, където ще имам няколко срещи по тази тема, но ключов фактор остава София. В момента нямаме партньор, с когото да отворим диалог, защото там има служебно правителство, но това не означава, че не представяме нашите позиции и възможни решения. Не, че не искаме да преговаряме със служебно правителство, но то няма легитимност да взема големи решения. С предишното служебно правителство имаше инициатива за съвместна среща между мен, посредници и тогавашния ми колега от българска страна, но след това това правителство падна", каза още той и добави: Ако намеренията, заявявани публично от българска страна – Македония да върви по европейския път и да има добри двустранни отношения – са искрени, решение може да се намери лесно.

"От нас се иска да включим малцинствена общност в Конституцията, да направим конституционна промяна, а ние искаме да се спазват решенията на най-висшия съд, който е референтна точка и за ЕС. Най-лесно е да приемем всичко, което се иска от нас, но как ще сме сигурни, че отново няма да бъдем поставени в подобна ситуация? От нито една държава не се е искало това, което се иска от нас. Когато вземем решение, трябва да имаме максимална сигурност. Нашият народ заслужава предвидимост и за това се борим. Нашите предшественици обещаваха преговори и чудеса, но каква е реалността? Все още нямаме започнати преговори", каза още Муцунски, съобщи БГНЕС.