Мъжкият волейбол беше един от малкото светли лъчове в отборните ни спортове, но и там стигнахме дъното. На Световното първенство по волейбол, което тепърва навлезе в решителната фаза с мачовете в елиминациите националите ни загубиха от Мексико с 2:3 гейма и останаха на дъното в класирането. 

Да, загуби от домакина и световен шампион Полша и един от най-силните отбори САЩ с по 0:3 са нещо нормално. Далеч сме вече от тези отбори, въпреки че преди години ги побеждавахме. Преди бяхме недоволни от четвърто място на Олимпиада, на Европейско, което определено беше безумно, защото това си е страхотно постижение. Сега обаче за четвърто място дори не можем и да говорим, защото сме на дъното. 

Проблемите с националния отбор не от вчера или днес. Така и не успя да се случи успешно преливането между опитни и млади състезатели. Изведнъж в националния отбор останаха само опитните Цветан Соколов и Тодор Скримов, а около тях имаше основно млади и нови волейболисти. Някак си между другото преминаваха и загубите, които се увеличаваха с годините и се стигна до дъното. През тази година националите ни загубиха в рамките на една година отбори като Австралия и Мексико, които на футбол може да са много добри, но не и на волейбол. Подобни отбори се биеха с 3:0 и то със сериозна разлика в геймовете, но сега губим от тях с 2:3. Фактът е, че за 15 официални мача за тази година националите записаха едва две победи. Негативната серия обаче не приключва с това. България завърши на 20-о място в крайното класиране на Мондиала, което е най-слабото ни класиране на Световни първенства въобще в историята. Националите за първи път не победиха на Световно, въпреки че са единственият отбор в историята на шампионата, който е с най-много участия - общо 19. 

Пловдивчаните Николай и Розалин Пенчеви бяха затрити за националния отбор с лека ръка и така не останаха много опции. 

Соколов е единствената ни голяма звезда в момента, а другите имат още много да се учат преди да го стигнат. Но и той е човек и може и да му писне и да се откаже от националния - трябва да вметнем, че все още не се е отказал и това може би единствената добра новина. Тодор Скримов игра съвсем малко срещу Мексико на Мондиала, но той беше с контузия и нямаше как да бъде полезен. 

Има таланти като Денис Караягин, Алекс Грозданов и Александър Николов, но те все още не са готови да бъдат лидери. 

Има и играчи като Сеганов, Гоцев и Иванов, които вече въобще не са млади таланти, а опитни състезатели, но е явно, че при тях невъзможно въобще да си помислят, че могат да бъдат Салпаров, Жеков, Николов... 

И докато при футбола такива резултатите започнаха за съжаление да стават нормални, то при волейбола никога не сме очаквали да паднем от Австралия или Мексико.

Тъжната гледка обаче може да продължи, а за съжаление не се вижда много светлина в тунела за мъжкия ни волейбол, а причината е, че просто вече нямаме тези играчи, които имахме преди и които печелиха медали и бяха в топ 4 на най-добрите в света. И докато Световното тепърва навлиза в елиминационната си фаза, то националите вече се прибраха у дома...