Новият вратар на Левски Боян Йоргачевич със сигурност не попадна в графата с така наречените глезльовци. Сръбският национал е видял 2 и 200 в този живот, а трудностите, които са се изправяли в живота му помогнали да успее в живота.
32-годишният страж остава без баща още на 14 години, в момент, в който майка му е в инвалидна количка.
„Сутрин бях на училище, следобeд спях или тренирах. От девет вечерта до шест сутринта продавах плескавици в ресторант „Добра душа“ на гарата. Преди да умре, татко ми заръча да правя, да струвам, но да успея в живота“, признава стражът преди години.

В този момент от тогавашния му клуб Рад Белград му подават ръка, отпускайки му стипендия, а малко след това му предлагат и професионален договор. Там той записва 102 мача в периода 2002/07 година.

Така се стига до трансфер в Белгия, където той е харесан от Гент, където той се превръща в любимец на местните фенове.
„Направо не повярвах, когато преди първия мач от първенството ми казаха: „Боян, днес ти ще пазиш“. Знаех, че ще ме гледат под лупа и нямам право на грешка“, разкрива той.

bojan-jorgacevic-potres-mozga-briz-1345417268-199988

Скоро след това той вече е и капитан на тима, а през 2010, белгийският клуб влиза в групите на Лига Европа, където се изправя срещу Левски. Йоргачевич инкасира цели 3 попадения на „Герена“ в онзи драматичен спектакъл, който завърши с победен гол на Сержиньо Грийн за 3:2.

Освен любимец, стражът се превръща и в лидер на отбора, а негова светена вода от Сърбия, става хит в тима.

Това толкова впечатлява белгийците, че списание „Футбол магазин“ дори праща свой екип в Белград, да заснеме извора и да направи репортаж за живота на Йоргачевич в родината му.
„Дори и белгийските журналисти повярваха в чудодейната сила на водата. Наляха си няколко туби от „Света Петка“ и си ги закараха в редакцията“, разказва вратарят.
Сега на „Герена“ имат нужда именно от такава вода, защото само чудо може да спаси сезона на „сините“.

jorgacevic-bojan-gent

През 2010 г. прави мечтан дебют за националния отбор на Сърбия, който идва именно срещу България в София.
„Спомних си за времето, когато продавах плескавиците на гарата. И за майка ми Олга, която от инвалидната количка ми говореше, че ще успея. Успях – станах успешен спортист и добър човек“, радва се тогава Йоргачевич.

В последствие той преминава в Брюж, където записва 38 мача, но в крайна сметка си тръгва разочарован.

„Клуб Брюж не уважава играчите си. Ако вземете един играч, трябва да му дадете време да се адаптира. Само тогава може да постигнете резултати. Една ден съм най-добрият вратар в света, на другия ден съм ненужен“, обяснява тогава опитният футболист.
В последствие той преминава в турския втородивизионен Ерджийеспор, където играе до лятото, а оттогава е свободен агент.

Сега той ще се конкурира с Пламен Илиев под рамката на столичани. През годините много вратари се пробваха да изместят Тигъра, но така и не успяха. Божидар, Михаил Иванов, Горан Блажевич и Кристиян Наумовски така и не успяха да се наложат в Левски, въпреки дадения им шанс.

TrafficNews.bg