Старши-треньорът на Марица (Пловдив) Иван Петков даде обширно интервю пред клубния сайт volleymaritza.bg, което ще ви представим в две части.
– Господин Петков, намираме се в много неприятна обстановка. Коронавирусът буквално спря света. Как преживяхте Вие тези два месеца на изолация?
– Като всички на планетата. Много трудно, изненадващо, нехарактерно. Неприлична обстановка. Имаше голям стрес. Не се знаеше колко е опасен вирусът и как може да се живее с него. През този етап са минали почти всички хора. Колкото и да се опитваме да бъдем информирани нещата бяха доста неясни. Много приятели доктори също не ни даваха точна информация. Беше различно и тежко в тази ситуация.
– Как се справиха състезателките със ситуацията?
– Състезателките като нас го преживяха доста трудно. Водихме комуникация с тях. Получаваха задачи от кондиционния треньор, които трябваше да вършат вкъщи, свързани с тяхната физическа активност. Може би в един момент и на тях им дойде малко в повече, но мисля, че повечето от тях са свършили добра работа.
– Марица стана шампион за шести пореден път, но този път усещането беше много странно, сезон беше прекратен, нямаше финален мач и награждаване.
– Беше нестандартно като цялата ситуация. Не успяхме да изживеем тази емоция, като предните пъти. Да изживеем еуфорията от спечелената титла. Най-важното е нещата да се нормализират и да влезем в нормалните си релси на живота, на ежедневието ни. Да започнем да си вършим работата си. Ако може и света бързо да се изтръска от този стрес и икономиката да се нормализира. Това са едни пожелания, които са важни за цялото общество. Спорта е последното нещо, за което трябва да се мисли. Човек трябва да мисли за своето оцеляване. Ние като спортисти се надяваме света да излезе по-бързо от тази ситуация.
– С 12 титли Марица е най-титулуваният отбор в Пловдив, а Вие станахте треньорът с най-много титли водил пловдивски отбор и на третото място по титли от треньорите ставали шампиони в женския волейбол в България. Ласкае ли Ви това?
– Със сигурност, когато има позитивни цифри и историята показва това. Нормално е всеки един човек и треньор да се чувства удовлетворен. Това е работа не само на мен. Трябва да отдадем заслуженото на всички хора, които работим в този клуб и да сме горди от това, което сме направили. Около мен са доста хора, които всеки един от тях има своята частица от този успех. Поравно си разделяме това, което сме постигнали.
– Марица няма загуба през 2020 година. Как успяхте да постигне и това постижение?
– Винаги формулата на късмета е труд и късмет. Без тези две неща трудно може да се постигат успехи по-скоро е невъзможно. За нас е важно всеки ден, всяка минута да сме отдадени на нашата работа, за да можем да надграждаме. Всичко, което го правим до голяма степен е планирано, но ако нямаше и късмет нещата трудно могат да се случат.
– Имаше момент през сезона, в който не бяхте за няколко месеца треньор на Марица. Въпреки, че бяхте близо до отбора, какво беше усещането да не водите отбора особено в мачовете в Шампионската лига, след като сте начело на клуба от дълги години?
– Да, имаше такъв момент аз бях вътре в отбора, но в моментите на мачове не бях близо до отбора. Лично като преживяване на мен ми беше трудно, но знаех, че има хора, на които мога да разчитам. Те са сериозни хора и знаят какво правят в моментите, които не сме заедно. Просто ситуацията го изискваше. Имахме уговорка с бившия президент на федерацията да работим по малко по-различен начин и да се концентрирам основно върху националния отбор. За няколко месеца успяхме да го направим, а идеята след това да са върна начело на Марица беше да си продължа същата работа, но с още по-голяма натовареност към мен, за да мога да се съсредоточа и към мачовете на Марица. Решихме да направя това завръщане заедно с президента господин Динков. Не, че клубът не се справяше добре, но имаше нужда от моето присъствие.
– Марица с всяка година надгражда тимът прави нещата постепенно, а не с грандомански цели. През изминалия вече сезон Марица написа нова страница от клубната история – първа победа като гост в групите на Шампионската лига срещу гранда Динамо (Москва) и последвалите три поредни победи. Как бихте оценили миналия сезон и представянето на Марица в последните 5 години.
– От миналия сезон остава горчивината от това, което се случи с пандемията. Пандемията огорчи това, което сме направили. Не успяхме да реализираме плановете, които бяхме начертали и не успяхме да завършим по най-добрия начин сезона. Това се отнася за целия свят, може би само футболът ще завърши сезона. До 13 март нещата вървяха по много добър начин за нас. Да, не успяхме да преминем в следващата фаза на Шампионска лига. Бяхме много близо да постигнем това. Ние вървим по един път, по който надграждаме постепенно. Никога не сме прескачали етапи със сериозни крачки. Може би влизането ни в Шампионска лига беше две огромни крачки, които направихме наведнъж, което впоследствие малко отдаде своето значение. Всичко започна от мачовете с Унет Ямамай (Бусто Арсицио) и ние по някакъв начин започнахме да се легитимираме в Европа. Няма държава и волейболен отбор, които да не са чували за Марица (Пловдив). Натрупахме един имидж, който в един момент трябва да донесе и други позитиви за самия клуб. Ние показахме с много труд и себеотдаване, че нещата могат да се случват и в България. Естествено има и други отбори в нашата държава, които показват същото. Те също се опитват да бъдат на това ниво да се легитимират в Европа и да показват, че българския спорт е жив. Хубаво е човек да се връща назад, особено когато са се случили такива прекрасни неща и страхотни мигове. Трябва да мислим винаги напред. Да, има моменти, които не се забравят, но трябва да планираме бъдещето, което е важно за спорта, а и в живота.
– През годините Марица винаги се е опитвала да играе мачове на по-високо ниво, освен срещите от Шампионската лига. Тимът всяка година играе много сериозни контроли с отбори от чужбина. Поради една или друга причина все още няма създадена Балканска лига. Появиха се информации, че отборът иска да участва в турското първенство. На каква фаза са преговорите и какви са шансовете това да се случи?
– За преговорите може би президентът трябва да даде по-голяма яснота. Говорили сме си с него, че да участваме в турското или което и да е друго първенство ще е трудно осъществимо. Не казвам, че не са осъществими винаги има начини и вратички. Турското първенство е най-силното първенство в Европа с доста голяма конкуренция с много сериозно присъствие на отбори от долните дивизии, които искат да играят в Първа лига. Появата на един чужд отбор в друга страна под каквато и да е форма би довело до коментари и напрежение. Колкото и да е огромно нашето желание, това е нещо, което е нереалистично. Най-реалното е създаването на Балканската лига. За мен има нужда от нейното създаване не само за нас, а за целия регион. Отборите в Гърция, Румъния, Северна Македония, Сърбия имат нужда от тези мачове и те имат проблемите, които имат много държави в Европа. Най-добре е да има повече мачове за отборите, които да бъдат с по-голям интерес. Аз лично мисля, че тази лига има бъдеще. Имам информация как се случват в другите спортове – баскетбола и хандбала. Има много голяма популярност такава лига и тази популярност се дължи, че участват равностойни отбори, което води до себе си продукт, който ако се менажира по един правилен начин ще има успех.
– Марица беше напусната от доста състезателки и сега ще трябва да се гради нов отбор. На какъв етап е селекцията в отбора?
– Нормално е когато имаш добри състезателки и когато те са показали резултат да има интерес към тях. Този интерес е в един начален етап на трансферното лято. Ние никога не сме си представяли, че можем лесно да задържим тези състезателки. Изискванията, които те си поставят са високи. В съвременния волейбол последните години нормално е да има текучество във всеки отбор и моментите след приключване на първенството да се случват динамични процеси. При нас почти всяка година има ротиране на състезателки в едната или другата посока. Всеки един търси най-доброто за себе си, както от страната на състезателките, така и от страна на нашия клуб. Тепърва започваме да изясняваме и да водим разговори със състезателки, които имаме желание да бъдат в нашия клуб, но трябва да знаем и дали те имат желание да бъдат в клуба. Но е много трудно ние бихме окомплектовали един отбор само с български състезателки. Това е нашата идея и нашето желание от много години насам, но все още явно не можем да бъдем конкуренти на отборите от другата страна.
– Доволни ли сте от щаба, с който работите?
– Хората, с които работя са много сериозни хора, перфектни професионалисти с много от тях сме се изграждали заедно, учили сме се заедно и сме вървели пътя заедно. С много от тях работим и в националния отбор. Имаме си доверие, което не се купува и се изгражда по различен начин. Винаги казвам ние, каквото и да правим винаги съм казвал ние, защото не съм само аз. Ние сме един колектив, който има много голямо уважение между нас и можем да си кажем всичко. Тук е момента да им кажа едно голямо браво за това, което правим и ако можем заедно да продължаваме по същия път. Има хора, които се опитват да ни осигуряват тази ситуация за развитие не само на състезателки и клуб, но и на щаба. На тях също искам да изкажа една голяма благодарност. На хората, които са ръководители, на президента и на хората около президента те винаги стоят твърдо зад нашите идеи и зад това, което ние правим.
– Кога може да очакваме да стартира Марица подготовка за новия сезон?
– Първо трябва да видим кога ще стартира първенството. Имам информация, че този сезон първенството ще стартира доста по-рано от обикновеното. Истината е, че никога не сме били в такава ситуация и сега трябва да подходим по доста по-различен начин. След приключването на един шампионата много от състезателките са имали физическа активност и много по-малко време за почивка. Никога не са стартирали от такава позиция, колкото и да се опитвали да правят упражнения вкъщи и да държат едно добро ниво на тренираност. В този случай ще отделим повече време за старт на нашата подготовка. Ще започнем малко по-рано от необходимото.
Още от категорията
Григор Димитров загуби четвъртфинала в Париж