Пловдивчанката Марина Ганева стана световна шампионка по вдигане на тежести за ветеранки. Въпреки, че има две деца и работи Марина намира време да тренира и да достига подобни успехи. Тя дори спечели и бронзов медал през миналата година, а през тази грабна и световната титла. Вижте какво заяви световната шампионка за тренировките, шампионата, триумфа в интервю пред TrafficNews.
- Какви бяха първите стъпки в щангите?
- Първо се сблъсках в кросфита. Там са застъпени – тежката атлетика и щангите. Харесва ми повече да вдигам тежко, отколкото да правя кардио упражнения. Бях по-добра, когато дойдеше моментът за щанги и в последствие реших да започна да тренирам само това с треньор, за да стана още по-добра. Това ми носеше най-голямо удоволствие.
- Как започнаха участията на големи първенства за ветерани?
- Започна като на шега. Петър Продански, който тренира в нашата зала ми каза, че аз ставам за мастърс ветерани и трябва да пробвам. Първоначално си мислех, че е за по-възрастни участници, но после разбрах, че това включва всички атлети над 35-годишна възраст. Погледнах какви са били резултатите им в предните години и видях, че се доближавам до тях и имам шанс за медал. Това беше страшна мотивация за мен. Винаги съм искала да защитавам честта на България на международен форум. С много ентусиазъм се подготвих и спечелих бронзов медал на Европейското през 2023 година, а след това и на Световното първенство. След това имах и други състезания в България, но тук конкуренцията не е голяма.
- Как се стигна до първото участие на Световно?
- Стана на шега. Видях, че нормативите са възможни за мен и имах желание да пробвам. Плаща се такса за участие, екипировката също трябваше да си я подсигуря. Исках всичко да си е както трябва. Не беше лесно, защото беше почти изцяло от самофинансиране.
- Имаше ли някаква финансова помощ?
- Миналата година бях подкрепена от Мая Топчиева с известна сума. Като цяло разноските си бяха сериозни за две международни състезания в една година. През тази година зам.-кмета господин Темелков ми помогна заедно и със съдействието на господин Георги Гатев – кмет на район Тракия. Дадоха ми сериозен гръб и нямах никакви притеснения по отношение на подготовката си и престоя във Финландия. Дестинацията беше далечна и сменях три полета до там. Подготовка, възстановяване - всичко беше на високо ниво съответно и моето ниво беше доста по-голямо от предходната година.
- Каква беше конкуренцията на Световното?
- Миналата година беше с една идея по-трудно, защото имаше професионална състезателка. Тя стана световна шампионка с голяма разлика и световен рекорд. Тази година бяхме по-скоро непрофесионалисти. Спечелих с един килограм разлика спрямо втората. Беше доста рисково. Имах сериозно изоставане след първото девижение. Иначе бях много подготвена и много спокойна, но не започнах добре. Първият опит в изхвърлянето го изпуснах. Вторият го направих, а третият отново изпуснах. Тогава си помислих, че първото място си е заминало. За мое щастие унгарката направи грешка в тласкането. На мен там ми е по-голямата сила и успях да я догоня. Успях да я победя в общия сбор с един килограм. Тези килограми ги бях тренирала и можех да ги вдигна.
- Има ли помощ от федерацията?
- За съжаление нищо. Няма заплати във федерацията дори и за младите мъже и жени. Надявам се те да получат това, което заслужават накрая. Мастърите не представляват явно интерес, въпреки че и ние развяваме флага и имахме страхотен успех тази година - със 7 участника взехме 6 златни медала и 1 бронз. Поне могат да ни бъдат поети разноските по пътя. Има доста ентусиасти мастъри и интересът е голям. Участват и бивши наши професионалсти. Никога не е късно. Тялото има големи възможности дори и на по-напреднала възраст. Смятам, че всичко е възможно и е въпрос на упоритост и правилно използване на времето.
- Какво смяташ за Карлос Насар, който е уникално явление в родните щанги?
- Той е страхотен и прави много добра реклама на България по света. Хубаво е, че децата имат такъв пример като него. Показвайки едни добри резултати колелото се завърта. Той е един добър пример как трябва да се случват нещата. Успехите ни в щангите са давали много на България през годините като иидж. Когато отидохме на Световното във Финландия всички отбори гледаха по особен начин на нас само, защото сме от България. Дори искаха да се снимат с мен още преди да стана световна шампионка, само защото някогашен треньор на техния треньор е бил българин.
- Какво предстои и ще участваш ли на други първенства?
- Следва почивка, защото наистина всичко ме боли. Дори се чудя как съм вдигнала тези килограми тогава. По време на подготовката всичко с тялото ми беше перфектно. Фокусът беше изцяло върху състезанието. Сега ще отдам времето си на семейството.
- Как успяваш с две деца и работа да тренираш и да печелиш медали?
- Съпругът ми много ми помага, както и бабите и дядовците. Трябва да се има предвид, че добрата организация на времето е способна да направи много положителни неща.
- Какво ще си пожелаеш?
- Пожелавам си да имаме повече шампиони като Карлос не само в щангите. Младите имат нужда от такъв стимул и такива шампиони като него. Имаме много талантливи българи, на които пък пожелавам много здраве, ентусиазъм и да прославят България.
Още от категорията
Волейболният Локомотив падна в Стара Загора