
Пловдивският спорт отново успява да е на много високо ниво и през последните 10 години. TrafficNews реши да стартира рубрика, в която ще Ви представи спортните герои на Пловдив. В "Спортните герои на Пловдив" ще Ви представим спортистите, които прославят Пловдив в България и в чужбина. Както популярни имена, така и спортисти, които тепърва показват сериозни надежди за бъдещето с постиженията си.
Следващият герой в нашата рубрика е най-добрият пловдивски джудист Янислав Герчев. Той е роден на 4 октомври 1989 г. в Пловдив и е състезател на пловдивския клуб по джудо "Арена спорт". Коронната дисциплина на Герчев е до 60 кг. През 2011г. той става европейски шампион до 23 години на Европейското първенство в руския град Тюмен. През 2013-а година печели първа титла на европейска оупън купа във Варшава, а година по-късно печели трофея и в София. Първият си турнир от веригата Голям шлем печели в Баку през 2017 г. – бронз и също бронз от Големия шлем в Мароко. През 2017-а Герчев става и европейски вицешампион на шампионата във Варшава а през 2018-а година е сребърен медалист и от Европейското в Тел Авив. Има още пети места от Европейското в Будапеща 2013, Прага 2020 и Лисабон 2021. Участник е на две олимпийски игри - Рио 2016 и Токио 2020. В Рио завършва на деветото място, а в Токио също е девети.
Освен успешен спортист, Янислав Герчев е голям фен на наргилетата и се слави като един от познавачите и ценители на тази култура набираща все по-голяма популярност в България.
- Кои бяха твоите първи стъпки в спорта като цяло и в частност в джудото?
- Започнах с джудо още от много ранна детска възраст, когато бях 6-7 годишен. Тогава и за първи път стъпих в залата. Тъй като баща ми е джудист и покрай него се запалих по този спорт, реално той ме вкара в залата тогава. Иначе професионалната ми кариера започна през 2005 година, а до тогава тренирах джудо предимно любителски, нещо като хоби.
- Разкажи ни малко за успехите, които започват след това и за европейската титла за юноши?
- Както казах моята професионална спортна кариера започна 2005 година и в началото имах доста спечелени международни турнири и медали, но нямах медал от европейско първенство доста дълго време. Всъщност първият ми медал от такъв форум дойде 2011 година, а той беше златен – европейска титла в Тюмен, където станах шампион до 60 килограма на шампионата до 23 години. Преди това съм бил многократен републикански шампион за всички възрасти, както и балкански шампион за всички възрасти. Съкровената ми мечта обаче винаги е била да взема медал от европейско, световно или олимпиада.
- Как премина кариерата ти след това?
- След европейската титла през 2011 година вече преминах да се състезавам при мъжете и започнах да се готвя по-целенасочено за мъжките състезания. 2013 година дойде и първия по-голям успех при мъжете – станах пети на европейско, тоест изгубих мача за бронза. Имам медали и от световни купи и европейски отворени първенства (разликата с класическото европейско е, че европейското отворено първенство е един вид турнир, който е с по-малка тежест). Има турнири, които са клас А, клас Б и клас Ц, като европейските купи се водят най-ниския клас Ц, след което са „Гранд при” – клас Б и „Гранд шлем” – клас А. Имам медали от Гранд шлем, тогава се наричаше „Световна купа”.
Първият ми значим медал за мъже е, че станах европейски вицешампион през 2017 година. През същата година взех и бронзов медал, като станах трети на Гранд при в Баку. През 2018 повторих успеха си, като станах вецеевропейски шампион в Тел Авив, Израел. През 2019 отново станах трети на Гранд При в Мароко. Преди това през 2016 година се класирах за Олимпийските игри в Рио, участвах там и завърших на девето място. Сега, последната олимпиада в Токио също участвах и отново завърших девети. В интерес на истината винаги съм се стремял да подобрявам успехите си, колко мога повече, но за съжаление такъв ми бил късмета.
- Какво беше изживяването при европейска титла за юноши? Реално това е първата голяма титла и рязко се вдига нивото и очакванията след подобен успех?
- Да, в интерес на истина, през годините до тази титла много малко ми трябваше, за да достигна до медал от подобен форум. Тогава се бях съсредоточил изключително много, защото това е европейско първенство до 23 години, а аз тогава бях на 22 и това беше последната ми възможност и бях много мотивиран. Ценното за мен е, че завоювах титлата в руския град Тюмен, като на финала победих руснак.
Изживяването е наистина уникално, защото тогава вече разбираш, че невъзнаграден труд няма и всичките усилия, които си полагал през годините се отплащат. Както казах, на мен доста години преди това все нещо не ми достигаше, но продължавах да се готвя и да се състезавам без да спирам. Определено се усеща едно удовлетворение от труда, който си вложил през всичките тези години.
- Участвал си на две олимпиади, а много малко хора могат да се похвалят с подобно постижение. Имаше обаче голяма разлика между двете – една беше нормална, в пълния и блясък, а другата беше затворена и без публика, като на лагер. Как видя разликата между двете и оказа ли влияние обстановката?
- Олимпиадата е най-големият форум на който съм присъствал. Това е нещо уникално, защото организацията, хората, атмосферата и абсолютно всичко е страхотно. Това е най-големия форум и е мечта за всеки един спортист да отиде да участва и да вземе медал. Никога не съм бил привърженик на принципа „важно е олимпийското участие” . И на двете ми участия на олимпиади, целта ми винаги е била медал. Аз много често казвах, и в предни интервюта за Токио, че аз на олимпиада вече бях и искам да печеля медали. В Рио също бях с нагласата за медал и исках да спечеля, но тогава бях още млад и неопитен. В Токио вече се чувствах много по-подготвен, поне психически.
Самият форум наистина е уникален. Като организация, бих казал, че в Токио беше доста по-добра от Рио. Домакините се бяха погрижили да не ни липсва абсолютно нищо и в самото селище бяхме изцяло свободни (изключвам това, че трябваше да бъдем с маски и почти всяка сутрин давахме тестове за COVID). Ако изключим мерките, като правила нямаше особено голяма разлика с Олимпиадата в Рио. Самата организация в Токио беше на много по-високо ниво и според мен японците си свършиха работата повече от перфектно.
- Като състезател на пловдивския клуб „Арена спорт” можеш ли да ни разкажеш малко повече неща за него и как се развива той?
- „Арена спорт” е един от първите клубове по джудо в Пловдив. Има група за деца и младежи, а при мъжете съм само аз за момента. Надявам се новите поколения да се развият и да тръгнат по моите стъпки. В момента тренираме в зала „Олимпиада”. Има доста деца, които са много мотивирани и е въпрос на време да видим кои от тях ще решат да останат и да се развиват в спорта или ще поемат по други пътеки.
„Арена спорт” е моят клуб, в който съм израснал и ме е направил това, което съм. Клубът ми е помагал в доста трудни моменти за мен, включително и в началото, когато започнах да се занимавам по-професионално. Имаше едни турнири в които трябваше да се доказвам, за да могат да ме вземат на европейско първенство, защото не е достатъчно просто да станеш балкански шампион. Трябва да отидеш и на други турнири в които да покажеш резултати. Тогава федерацията не се застъпи за мен и казаха, че няма да ме изпратят на такива турнири и „Арена спорт” се застъпи за мен. Моят клуб тогава ме изпрати на два турнира, а аз и на двата се представих добре и оправдах очакванията. От седем годишен съм в залата и откакто се помня съм в този клуб и продължавам да тренирам тук и до ден днешен.
- Какво мислиш за цялостното развитие на джудото в България. Имаме успехи, но сякаш като спорт остава на по-заден план?
- В България, да. Като цяло джудото е един от най-популярните спортове в световен мащаб. Факта, че на световно първенство в една категория, примерно в моята до 60 килограма има между 40-60 участника означава, че този спорт е достатъчно популярен. Няма да коментирам Япония, но примерно във Франция, Русия и Германия джудото е доста популярно. В България може би тепърва се завръща славата.
Преди три години се смени ръководството на Българската федерация по джудо. В момента президент е Румен Стоилов, който е страшно амбициран и според мен, благодарение на този човек в момента джудото в България върви в правилна посока. Това, което съм видял спрямо отношение към играчи, треньори и към тренировъчен процес е на ниво и това определя правилната посока на развитие. Въпрос на време е резултатите да дойдат.
Аз, Ивелина Илиева и Ивайло Иванов, както знаете сме лицата на джудото в България, но зад нас има още доста състезатели, които са много талантливи и им трябва много малко, за да покажат резултати и се надявам на следващата олимпиада да сме повече от трима представители за България.
- А държавата как помага? Все пак джудото е олимпийски спорт и би трябвало финансите да са по-големи отколкото за някои други спортове?
- При всички положения са по-големи в сравнение с не олимпийските спортове. Това което мога да кажа аз, лично от мое име е, че ние до сега не сме лишавани от абсолютно нищо. Винаги, когато сме имали нужда ни се е помагало от Българска федерация по джудо. Не сме лишавани нито от турнири, нито от партньори, нито от лагери. Планът ни е изпълнен на 100% от това, което сме желали и сме залагали.
- Има ли състезания до края на годината и какво предстои за теб през следващата?
- Турнири има даже и в момента в Загреб, но на мен до края на тази година ми предстои почивка. Тъй като ни се насъбра много през последните пет години, заради по-дългия олимпийски цикъл, където дадох много от себе си. След Рио почивахме само два месеца и в момента наистина имаме нужда от възстановяване поне до декември, а януари живот и здраве започваме с нови сили.
През Април месец има европейско първенство за мъже, което ще се проведе в България. Това е първият голям форум за мъже, на който България е домакин и задължително ще участваме и ще се готвим много усърдно. Това, че ще почиваме до декември месец не значи, че ще спрем да тренираме. Заниманията си продължават доста активно, но без лагери и състезания. Състезателите, треньора и ръководството преценихме, че това е най-добрият вариант за нас, за да отпочинем психически, защото ние физически не спираме да тренираме – това е ясно. Следващият олимпийски цикъл ще е три години и от януари ще трябва доста по-сериозна подготовка.
- А ти ще останеш ли до Олимпиадата в Париж през 2024 година? Какво да очакваме?
- Моята идея за следващия сезон е да кача категорията и да играя до 66 килограма и е много важно как ще тръгне годината. Може би само за европейското първенство ще сваля килограми, за да остана в категорията до момента – 60 килограма, тъй като все пак съм се наложил в тази категория. От 16 години се състезавам до 60 килограма, но те започват да си оказват влияние и честото сваляне на килограми вече не ми се отразява толкова добре.
- Няма ли да е по-трудно в по-високата категория?
- Мисля, че не. Трудно е да се наложиш в някоя категория, но три години е предостатъчно време. Успееш ли да се наложиш от там нататък могат да започнат и успехите.
- Какво ще си пожелаеш за бъдещето?
- Пожелавам си най-вече здраве, както и на всички около мен. Надявам се да нямам контузии и подготовката да протича нормално през целия олимпийски цикъл.
- Едно послание от теб за младите джудисти, които тепърва започват да прохождат в спорта?
Мога да им кажа да бъдат упорити, трудолюбиви и постоянни, защото истината за успеха се крие в постоянството. А то се изразява в това да не се отказваш и да бъдеш трудолюбив. И да знаят, че невъзнаграден труд няма. Това е моето послание към тях.
Още от категорията


Окончателно! Мачът на Григор Димитров няма да се играе днес

Ливърпул може да направи още един рекорд във Висшата лига
Акценти

Община Пловдив има нов зам.-кмет по транспорта

Какво очаква Рак, Лъв и Дева през месец МАЙ?


Откриха трупа на пловдивчанка на плаж в Бургас




