Пловдивският спорт отново успява да е на много високо ниво и през последните 10 години. TrafficNews реши да стартира рубрика, в която ще Ви представи спортните герои на Пловдив. В "Спортните герои на Пловдив" ще Ви представим спортистите, които прославят Пловдив в България и в чужбина. Както популярни имена, така и спортисти, които тепърва показват сериозни надежди за бъдещето с постиженията си. 

Следващият герой в нашата рубрика е най-добрият ни колоездач Николай Генов. Той е роден на 26 март 1997г. в Пловдив и е състезател на пловдивския клуб "Цар Симеон 1896". Генов се състезава на шосе и писта в колоезденето. Той е многократен републикански шампион и на шосе и на писта. Избиран е на няколко пъти за колоездач номер 1 на България. През 2020-а година участва на Европейското първенство по пистово колоездене в Пловдив, а през тази година взе участие на европейския шампионат и в Швейцария. През тази година Генов записа трето място на Обиколката на Камерун, печелейки и фланелката за най-добър катерач. Той е печелил още състезания в Чирпан и Дупница. Бил е втори на шампионата на България - бягане по часовник. Има седмо място в третия етап на Обиколката на България. В чужбина е бил втори на трофея Милан Пянич в Сърбия и втори на издръжливост по точки на Гранд При в украинската столица Киев.

- Кои бяха твоите първи стъпки в спорта?

- Започнах със спорта като вратар в Ботев 2002. Продължих с футбола около година. След това започнах да обръщам по-голямо внимание на колоезденето. В един момент трябваше да избера между двете и аз избрах колоезденето. Вече 13 години се развивам в колоезденето. 

- Какви бяха успехите при юношите?

- Най-големият ми успех при юношите беше представянето на Европейското първенство в Естония, когато бях старша възраст. Тогава завърших на 51-о място. Бях на 13 секунди от първата група. Преди това доста българи преди това не успяваха и да завършат. За мен това беше един голям успех, въпреки че като място не беше добро, но разликата с първите беше само 13 секунди. Имах силен сезон и в България и голям международен календар, което ми позволи да се представя добре. 

- Няколко думи за твоя клуб Цар Симеон.

- В колоезденето във всеки град си има по един клуб. Нашият клуб е от доста дълго време и той е един от най-старите. Най-голямата стъпка за клуба беше изграждането на зала Колодрума. Беше много радостно, че го завършихме и с помощта на държавата и благодарение на това нещо имаме прекрасна зала, която може да се използва и от доста други спортове. 

- Има ли проблеми с тренировките в "Колодрума"?

- Нашият клуб няма никакъв проблем с тренировките в залата. Прави се график и трябва да заявиш, че ще тренираш два дена по-рано. Благодарение и на ръководството на "Колодрума" нямаме никакъв проблеми. 

- От скоро има нова федерация в колоезденето няколко думи за нея.

- От година и половина има нова федерация по колоездене, която е официално лицензирана в Европейския и световен колоездачен съюз. Тази година имахме доста богат календар от международни състезания. Материалната част от към коли и превоз беше доста добра. Това е много важно за нас, защото пътуваме до далечни дестинации и имаме доста колела, части, екипировка, която трябва да се пренесе. Благодарение на всичките тези неща беше по-лесно да се пътува. Има още какво да се работи, но виждаме прогрес, което е най-важното.

- Кои са твоите най-хубави моменти в колоезденето? 

- Моите най-добри спомени са всичките приятели, които съм създал и всички тези връзки. Имам много приятели от колоезденето, включително и такива, които вече не са колоездачи, но се виждаме и чуваме с тях и продължаваме да поддържаме връзка. На всички състезания има доста любопитни случки. 

- Как преминава един твой тренировъчен ден? 

- Много зависи в какъв период съм и дали се готвя за шосе или писта. В началото на годината са ми най-дългите тренировки. Понякога достигам до 8-9 часа на ден. Това са между 250-300 км. Причината е че тогава трябва да натрупаш издръжливост за останалата част от сезона

- Ти участваш и на пистово и шосейно колоездене каква е разликата? 

- Опитвам се да бъда и на двете места. Разликата между двете са доста по-различни. Има допирни точки. Аз искам да се извлека позитивите и от шосето и от пистата и да записвам още по-добри резултати.

- Кои са твоите най-добри постижения?

- Аз съм многократен шампион на България на шосе и на писта. Едно от най-добрите ми представяния са в Белград на състезанието  международна категория Милан Пянич и там завърших на второто място, когато бях в юношите. Най-скорошното ми най-добро постижение е на Обиколката на Камерун през тази година. Там завърших на третото място в крайното класиране и спечелих фланелката за най-добър катерач в състезанието.

- Как се стигна да участваш на състезание на такава интересна дестинация като Камерун?

- За първи път участвах на състезание в Африка. Финансирането дойде от федерацията. Координаторът на националния отбор Радослав Константинов имаше връзки с тамошната федерация и успя да организира поканата. Ние сме отблагодарихме за този шанс, след като донесохме точки за България. Това е най-важното, защото тези точки определят квотите.  Там е доста по-различно. Имаше културен шок. Има хубава и лоша страна страната. 

- Завърна се преди дни от Европейското първенство на писта в Швейцария. Как оценяваш представянето си? 

- Организацията беше на доста добро ниво. На всеки 48 часа трябваше да представяме тестове. Това беше топ колоездене на много високо ниво. Моето представяне бих определил като задоволително. На някои дисциплини направих лоши карания, но на други направих добри. Това ми показа, че имам още къде да работя и не съм далеч от топ състезателите. Аз вярвам, че мога да бъде като тях и не се предавам.

- Миналата година участва на Европейското първенство по колоездене на писта в родния Пловдив в "Колодрума". Какво беше усещането? 

- Всичко беше невероятно. Да видиш най-добрите колоездачи да тренират в твоята зала е наистина уникално. Интересно беше и как оценят твоя град и как възприемат залата, в която тренираш. Макар и представянето ми да не беше добро аз се радвам, че това се случи и се надявам и за в бъдеще да приеме такъв ранг състезания. Не е изключено през 2023 отново да приемем такова първенство. Програмата е доста плаваща последните две години и винаги може да има корекции.

- Как оценяваш сезона и имаш ли още състезания до края на годината?

- Сезонът за мен приключи. Последното ми състезание беше на Европейското първенство. Имах по-големи очаквания, но представих и добри класирания като Обиколката на Камерун. Там показахме, че можем да се борим и да работим като отбор. Не сме по-далеч от другите, но трябва доста работа.

- Преди дни в "Колодрума" беше подобрен рекорд. Няколко думи за него.

- Този рекорд е едночасова езда на "Колодрума". За първи път се поставя на закрит колодрум в България. Рекордът е на едно добро ниво. Когато има конкуренция всеки се мотивира да се доказва. Апелирам за повече спонсори и интерес към нашия спорт, за да се развива този спорт.

- Как виждаш развитието на българското колоездене? 

- Към момента българското колоездене е на доста ниско ниво. Имаме двама представители в европейски отбори, но те са на регионално ниво в Италия. Не са в трите най-високи нива на световния колоездачен съюз. Надявам се да създадем добри кадри за в бъдеще. Водя преговори с няколко чуждестранни отбори. Надявам се да се развивам и да помогна и на другите момчета. 

- Как успя да се запазиш в спорта?

- Запазих се благодарение на моето семейство. Въпреки, че виждат, че няма финанси те продължават да ме подкрепят и застават твърдо зад мен и всяко мое решение. 

- Колоездачната обиколка на България е едно от най-силните състезания. За съжаление се стигна до година, в която нямаше Обиколка и през тази година тя се завърна. Смяташ ли, че ще продължи да я има?

- Ще продължим да я има и няма да има такива паузи. Бих казал, че това е доста голяма стойност и за българските колоездачи. Към обиколката има голям интерес и от европейските състезатели и ако погледнем назад ще видим, че част от победителите има много хора, които са на световно ниво и са част от големи отбори.

- Колко колодруми има в България?

- Закрити само нашият в Пловдив. Открити има на няколко места - София, Разград, Казанлък, Сливен, Габрово и Русе. Преди е имало много колодруми в България и пистовото колоездене е било на съвсем друго ниво в България.

- Тренираш и на шосе. Какви са рисковете?

- Доста сложно се провежда. Повечето пъти аз и моите съотборници тренираме сами без кола зад нас. Набелязваме си маршрут, но е доста опасно, защото никой не се съобразява с нас. 

- Какво ще си пожелаеш?

- Пожелавам си да успея да си намеря международен отбор, за да успея да се развия и да зарадвам България. Надявам се да има положителна стъпка за мен и да замина в чужбина. Надявам се да популяризираме колоезденето и то да има все по-голямо развитие в България. Това е едно прекрасно нещо, което всеки един от нас прави, но малко хора разбират, че го правим най-вече заради страстта към спорта.