Месец и половина делеше рекордът на пловдивчанката Стефка Костадинова в скока височина да навърши точно 37 години. Той беше постигнат на 31 август 1987г. в Рим и до неделя беше непокътнат, въпреки че имаше не малко опити да бъде счупен. 

На състезание от Диамантената лига в Париж украинката Ярослава Магучих вдигна летвата на 2.10м. и успя да счупи един от най-дългите рекорди в леката атлетика за всички времена. 

Всъщност рекордът на пловдивчанката беше в топ 5 на най-дълго задържалите се рекорди за всички времена в леката атлетика за всички времена, както и само при жените в индивидуална надпревара. 

Скок височина е най-българската дисциплина, защото три българки са държали рекорда през годините. Първо през 1972г. Йорданка Благоева прави 1.94 м. и две години постижението е българско. През 1984г. Людмила Андонова отново прави рекорда български с 2.07 м., а две години по-късно Стефка Костадинова изравнява това постижение и прави първия си рекорд. Пловдивчанката е еднолично номер 1 от 31 май 1986г., когато в София прави 2.08 м. 

На 31 август 1987г. на Световното първенство в Рим Стефка Костадинова прави заветните 2.09 м., които до неделя бяха недостижими за няколко поколения атлетки. 

Така рекордът е 40 години български и 37 години непокътнат, което е наистина страхотно постижение. 

През годините Кайша Берквист и Бланка Влашич опитаха да подобрят рекорда, но не успяха. Влашич беше най-близо, след като записа 2.08 м. през 2009г. в Загреб. 

Рекордьор за всички времена е постижението на Ярмила Краточивола от Чехословакия от 26 юли 1983г. в Мюнхен, когато тя дава резултат 1:53.28 мин. на 400 м. гладко бягане, който е неподобрен и до ден днешен. 

Любопитно е, че през тази година падна още един от най-дългите рекорди в света на Юрген Шулт в хвърлянето на диск. Той беше постигнат през 1986г. - 74.08 м., а новият рекорд беше подобрен на 14 април - 74.35 м. 

За съжаление с падането на рекорда на Стефка Костадинова вече нямаме български рекорд в леката атлетика. Освен рекорда на пловдивчанката дълги години номер 1 беше постижението на Йорданка Донкова, която на 110 м. с препятствия записва 12.21 сек. през 1988г. в Стара Загора. Рекодрът обаче падна през 2016-та година, когато американката Кендра Харисън го подобри със само една стотна. През 2022-ра рекордът беше подобрен и от нигерийката Тоби Амусан, която завърши с 12.12 сек. 

Стефка Костадинова заяви, че се надява отново рекордът да е български след известно време, защото това е най-българската дисциплина. Костадинова, която е председател на Българския олимпийски комитет в момента, беше на състезанието и лично поздрави украинката Магучих, а двете се снимаха във фотос за историята. 

Българската лека атлетика обаче показа, че по-жива от всякога и ще закара в Париж втората най-голяма делегация на отделен спорт на Олимпиадата. Атлетите са общо 6 наравно с борбата и със само една повече от художествената гимнастика, която все пак се състезава и с ансамбъл. Реално лекоатлетите ни щяха да са 7, но тежка контузия на пловдивчанката Александра Начева я извади от игрите. Други две пловдивчанки - Пламена Миткова и Габриела Петрова ще са бъдат в Париж. 

Топ 5 на най-дълго задържалите се рекорди в лека атлетика към днешна дата в индивидуална надпревара само при жените: 

1. Марита Кох (ГДР) - 400 м. - 47.60 сек. постигнат в Канбера на 6 октомври 1985г. действащ 

2. Ярмила Краточивола (Чехословакия) - 26 юли 1983г. постигнат в Мюнхен на 26 юли 1983г. 1:53.28 мин. действащ 

3. Наталия Лисовская (СССР) - тласкане на гюле - 22.63 м. постигнат в Москва на 7 юни 1987г. действащ

4. Стефка Костадинова (България) - скок височина - 2.09 м. постигнат в Рим на 31 август 1987г. подобрен на 7 юли 2024г.

5. Галина Чистакова (СССР) - скок дължина - 7.52 м. постигнат в Ленинград (б.а. - сега Санкт Петербург) на 11 юли 1988г. действащ 

Топ 5 на най-дълго задържателите се рекорди в лека атлетика към днешна дата в индивидуална надпревара: 

1. Марита Кох (ГДР) - 400 м. - 47.60 сек. постигнат в Канбера на 6 октомври 1985г. действащ 

2. Ярмила Краточивола (Чехословакия) - 26 юли 1983г. постигнат в Мюнхен на 26 юли 1983г. 1:53.28 мин. действащ 

3. Юрген Шулт ГДР - 6 юни 1986г. постигнат в Неубранденбург на 6 юни 1986г. подобрен на 14 април 2024г. 

4. Наталия Лисовская (СССР) - тласкане на гюле - 22.63 м. постигнат в Москва на 7 юни 1987г. действащ

5. Стефка Костадинова (България) - скок височина - 2.09 м. постигнат в Рим на 31 август 1987г. подобрен на 7 юли 2024г. 

Заб. Рекордите са за състезанията на открито

След 37 години падна рекордът на Стефка Костадинова

Стефка Костадинова: Един ден рекордът отново ще бъде български