На днешния ден, 20 април, но през далечната 1984 година карловецът Христо Проданов започва последното си, най-голямо и съдбоносно изкачване.

Той поема към Еверест, висок 8848 метра, в Хималаите. Тогава се провежда национална експедиция за изкачване на върха по Западния гребен, наречен „жесток път“, защото е най-трудният ръб.

Христо Проданов е заместник-ръководител по техническите въпроси. Опитвайки да изпревари очаквана тежка буря, на 20 април 1984 г., в 18,15 часа, той покорява Еверест – сам и без кислороден апарат. Стои на върха 33 минути, като оставя там камерата си, намерена по-късно, на 9 май, от Николай Петков. Тръгва да слиза по обратния път вече по тъмно, по собствените си стъпки – нещо, което нито един алпинист в света не е правил. Температурите стават опасно ниски, излиза буря.

Това принуждава Христо Проданов да бивакува на открито, на височина около 8700 метра, в „зоната на смъртта“, без кислород.

Българинът остава там на 20, 21 април, а на 22 април 1984 година загива. Остава завинаги в прегръдките на върха.

Според последни му думи по радиостанцията се предполага, че тялото му се намира над Голямата сива кула, на около 8700 m.

На 8 май върхът е изкачен от Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май – от Кирил Досков и Николай Петков, също по Западния гребен. Те слизат по класическия маршрут по Югоизточния ръб, правейки траверс на масива (наричан понякога „Българският траверс“. След словенците и българите, никой алпинист не е минал по Западния гребен.