Меган Симъндс, по-позната в спортните среди като Меган Тейпър е една от най-вдъхновяващите и всепризнати лекоатлетки на Ямайка. Спечелила бронзов медал на Олимпийските игри в Токио през 2020 г. , Симъндс е многократна национална шампионка на Ямайка и участничка на две Олимпиади в дисциплината 100 метра с препятствия. За пръв път пред българска медия Trafficnews.bg говори професионалната лекоатлетка за спорта, живота извън него, трудностите и успехите, които я градят с всеки изминал ден.

- Здравейте! Благодарим за възможността да направим ексклузивно интервю с Вас за пръв път пред българска медия в началото на 2026 година. Как сте и как се чувствате към днешен ден? Стартирахте ли предсезонната подготовка и в какъв етап ви намираме?

- Здравейте, чувствам се добре. Предсезонните тренировки започнаха през ноември месец. Различни са от обикновено, тъй като са много по-интензивни, отколкото съм свикнала. Целите са ни различни, така че и пътят трябва да е различен. Имам възможността да тренирам заедно със световната рекордьорка в бягането на 60 м с препятствия и тя е истински звяр. Затова трябваше да се адаптирам към новия подход на тренировки, надявайки и молейки се да ми се получи.

- Знаем, че се занимавате с лека атлетика от ранна детска възраст. Кой и какво ви накара да се влюбите в този спорт и да станете професионален спортист?

- В Ямайка започваме да бягаме от много ранна детска възраст. Всички училища, независимо колко са малки или колко са малки децата, организират много спортни занимания и се провеждат различни състезания. Като дете на тези събития винаги се класирах на челните три места, ако не и на първото. Именно това привлече вниманието на треньора, в училището което посещавах. Да се присъединя към неговия лекоатлетически отбор и да тичам почти всеки ден като малка беше моя сбъдната мечта. Винаги съм обичала да бягам и все още го правя с огромно желание и с цялото си сърце. Да стана професионален спортист не беше избор за мен, а нещо, което винаги съм искала да правя.

 

- Нека ви върнем малко назад във времето, а именно на Олимпийските игри в Токио 2020. На Игрите се представихте чудесно и спечелихте бронзов олимпийски медал. Сега, почти пет години по-късно, какво е чувството, след спечелването на награда от най-големия спортен форум?

- Това ми напомня всеки ден, че мога и ще преодолея най-трудните предизвикателства, за да постигна най-високите си цели. Успях преди и ще го направя отново.

- Какво се промени в спортната ви кариера, след като спечелихте олимпийския медал?

- Много неща се промениха след Токио, както в личен, така и в професионален план. Сега съм неомъжена и промених името си обратно на Симъндс от Тейпър. През това време смених също така два пъти треньорите си. От Токио насам се борех с трудности на големите първенства, но винаги съм извличала важните неща, което ми помага да израствам и да се подобрявам, ставайки по-добра атлетка с всеки ден.

- Вие сте вдъхновение за много млади спортисти и деца в Ямайка и по целия свят. Какъв съвет бихте дали на младите мечтатели в спорта, а и извън него?

- Бъдете много внимателни кого допускате в обкръжението си и от какви хора сте заобградени. Най-близките ви приятели могат да ви издигнат или да ви съсипят лично и професионално. „Покажи ми приятелите си и ще ти кажа кой си“ е много вярно изказване. Приемете го сериозно. Подредете пространството си с хора, които ви окуражават, вдъхновяват, мотивират и подтикват да бъдете по-добри с всеки изминал ден.

- Колко важна е психическата подготовка преди състезание?

- Психическата подготовка е изключително важна. Това е видно и от треньорите, които съм имала през кариерата си. Да подредиш мислите си е черешката на тортата, когато става въпрос за високи постижения.

- На много от читателите ни би им било интересно да знаят каква е дневната ви рутина. Бихте ли описали какво правите през деня? Какъв режим на хранене спазвате и какви са любимите ви храни като професионален атлет? Какво обичате да правите в свободното си време?

- Рутината ми е различна всеки ден, но ще ви дам пример за понеделник. Ставам между 5:30 и 6:30 сутринта, закусвам и след това се подготвям за тренировка в 10 часа. Тренирам около 3 часа на пистата, хапвам нещо набързо и след това тренирам още два часа във фитнеса. След това се концентрирам върху възстановяването през останалата част от вечерта до лягането. Опитвам се да приемам необходимото количество протеин за деня и в зависимост от теглото ми количеството варира. Начинът, по който се храня зависи също от сезона и теглото, което искам. Обичам малки закуски като бейби моркови с горещ хумус, гуакамоле и парченца шунка или бекон, ммм вкусно! В свободното си време обичам да прекарвам време с приятелите ми.

- След като подобрихте личния си рекорд до 12,34 секунди през 2025 г. както на националното първенство в Кингстън, така и на Диамантената лига в Монако, каква е следващата ви цел?

- Следващата ми цел е да стана по-добра атлетка като влагам всичко в тренировките. Имам затруднения с по-дългите бягания и в миналото често съм казвала, че просто не разполагам с необходимото, за да издържам тези тренировки. Но когато виждам как Девин Чарлтън и Масай Ръсел го правят, това ме вдъхновява да се подобрявам и да ставам все по-добра.

- Какво бихте искали да правите след като приключите професионалната си кариера?

- Вярвам, че всеки заслужава да живее най-добрия си и мечтан живот, но пътят не винаги е ясен, както бе и при мен. Надявам се да имам възможността да давам насоки, които да подобряват ежедневието на клиентите ми и да променят посоката на собствената им история като индивидуален треньор и създател на мотивационни речи.

- Какво знаете за България и бихте ли искали да посетите нашата страна?

- Дългогодишният световен рекордьор в моята дисциплина бе държан дълги години от българка (б.а. - Йорданка Донкова). Разбира се, бих искала и да посетя страната.

- Като завършек на интервюто бихте ли описали каква мечтаете да бъде 2026 година за Вас и какви са целите Ви?

- Моята мечта през 2026 г. е да бъда по-добра физически, психически, духовно, лично и професионално. Знам, че ако и когато го направя, няма да има граници за потенциала ми.