Николай-Томас Георгиев и Мариела Георгиева са най-добрите пловдивски фехтовачи. Двамата са брат и сестра и стартират съвсем случайно в спорта, но започват да постигат големи успехи и мечтаят да участват на Световни и Европейски първенства за мъже и жени. Двамата са състезатели на клуба Пловдив БГ, а техен треньор е Тодор Тонев. Преди дни Николай спечели Европейската купа в Букурещ за кадети, а след това завърши 16-ти на турнира "Аспарухов меч" в Пловдив. През миналата година той завърши пети на Европейско първенство за кадети и малко не му стигна за медал. Мариела има второ място от Европейска купа в София през миналата година. За двамата предстоят участие в много турнири през тази година, но основната цел на този етап е предстоящото Европейско първенство, което започва след по-малко от две седмици.

Стартират във фехтовката случайно и са скептично настроени 

Мариела Георгиев: Основно по училищата сме играли футбол. Казваха ни, че имаме талант, защото от малки сме с топката заради нашия баща, който е тренирал сериозно футбол. Преди това не сме тренирали никакви други спортове, а само брат ми съвсем малко тренираше футбол. Аз си казах, че фехтовката не е интересен спорт, но когато видях как той се запали и аз вече имах желание да започна да тренирам. Вече тренираме от 6 години.

Николай-Томас Георгиев: С фехтовката стана много необичайно. Баща ми ме закара в залата, защото той работи наблизо. Аз бях скептично настроен, но когато видях какво е много ми хареса. На следващия ден дойде сестра ми, която също нямаше интерес, но след 2-3 дни и тя се запали.

За първите успехи

Николай-Томас Георгиев: Първия ми голям успех дойде година и малко, след като стартирах.

Мариела Георгиев: Аз започнах малко по-рано да участвам в международния състезания. Бях на 13 години, но се състезавах до 17 години. Наистина незнаех къде се намирам и бях плаха в началото. След втората година дойдоха успехите при мен. Имах по-голяма конкуренция и ми беше по-трудно да извоювам първото място. Миналата година в София на Европейската купа "Етрополски" станах втора и това е моят най-добър успех при 17-годишните и вече започнах да участвам до 20 години, а това ми е първа година в тази възрастова група.

За успехите във фехтовката и какво ги мотивира

Мариела Георгиев: Взимам пример от Йоана Илиева и това, което прави, но си поставям като цел дори да я задмина по успехи. Гордея се с успехите при жените и нас това много ни мотивира. Следим световната фехтовка и попиваме всичко. Много се надявам да постигаме големи успехи и да зарадваме всички, които вярват в нас.

Николай-Томас Георгиев: Имаше Европейско в Нови Сад и тогава само сестра ми играеше. Аз бях като зрител и още тогава много исках да участвам в битките на големи първенства. Следващата година ме взеха в отбора и участвах на Европейското, но малко преди това ме обзе сериозно притеснение. Тогава баща ми каза, че очакванията за по-голям успех са към сестра ми, но тогава му казах, че мога и аз да направя. Тогава след първата елиминация играх с поляк, който беше първи в ранглистата и на всичките европейски купи печелеше златни медали, или беше на подиум. Успях да го победя и след това имах отново тежък сблъсък с турчин, който също печелеше медали от световните купи. Следващият мач беше за медал и тогава вече ми натежаха краката. Аз бях на 15 години и играех с две години по-големи от мен и без никакви очаквания към мен. Сега се надявам да се справя добре на предстоящото Европейско, което предстои след 2 седмици. 

Конкуренцията в България и чужбина

Мариела Георгиев: Женската сабя е силна имаме Йоана, Олга имаме още момичета, които са на моята възраст и има конкуренция. Не мисля, че изоставаме. Ние сме единствените пловдивчани и хубаво, че успяваме да печелим, защото софийските състезатели са доста, но не им отстъпваме. В женската фехтовка унгарките винаги са имали силни състезателки и са много добри във всички възрасти. Силни са още французойките, италианките, румънките. 

Николай-Томас Георгиев: При нас при кадетите има сериозна конкуренция, но при младежите няма толкова много състезатели. Има едно-две момчета, които играят. Това обаче не е достатъчно, защото те ще се изместят при мъжете. Горната възраст винаги дърпа долната. В чужбина конкурентите са доста имаме от всяка държава по двама-трима. 

Подкрепата по време на състезания 

Мариела Георгиев: Ние имаме много силна връзка и по време на състезания се подкрепяме изключително много. Когато той играе, а аз гледам съм толкова въодушевена, че все едно аз съм в играта. Същото се отнася и за него. Мисля, че от всички братя и сестри във фехтовката в момента ние се подкрепяме най-много.

Какво е да участват на големи състезания в родния Пловдив

Николай-Томас Георгиев: Аз лично когато съм на състезание в Пловдив винаги гледам да се представя добре. Няма нищо по-хубаво да участваш на състезания в Пловдив, защото си у дома и не пътуваш продължително. 

Мариела Георгиев: Аз имах честта да участвам на Световното през миналата година в Пловдив. За мен беше много важно състезание и макар и да се разминах с много малко от осмица и медал ще помня това първенство винаги. Имах сериозна подкрепа от публиката. Беше много важна и самата емоция, че хората ме подкрепяха и бяха там. Сега също имахме много подкрепа на изминалата Световна купа в Пловдив. 

За победата в Европейската купа в Букурещ 

Николай-Томас Георгиев: В Букурещ отидох с нагласата, че трябва да стана първи. Успях успешно да премина групата и след това се справих и в елиминациите. Това ми беше първия подиум и още преди състезанието казах на моя треньор, че искам да играя на подиума, защото когато играеш на него всичко беше тъмно и само подиума свети. В полуфинала стъпих на подиума и бях много доволен, че успях да се бия на него. Успях да спечеля състезанието и съм много доволен. 

Подготовката и предстоящите състезания

Мариела Георгиев: Предстои Европейско и очакванията са по-големи. Целта е да постигнем по-добри успехи от миналата година. Надявам се да сме здрави. Много е важно след всяко едно състезание да се анализира представянето ни и да изчистваме грешките. Аз съм доста по-емоционална от него и това трябва да го изчистя, защото пречи понякога. 

Николай-Томас Георгиев: Състезанието в Пловдив беше важно, защото то беше за определяне на отбора на младежите. Това ме мотивира още повече и успях да си спечеля мястото на Европейското. Подготовката е сериозна за големите състезания. Правим тренировки за бързина и за специалното предвижване във фехтовката, което е едно от най-важните неща. Важно е и да се подготвим психически.

Кои са фехтовачите, които харесват

Николай-Томас Георгиев: Ние не гледаме да поддръжаваме на някой и нямаме конкретни идоли. Определено ми харесва играта на американеца Колин Хичкок, който е още младеж, но вече спечели Гран при при мъжете. Той е бърз, техничен и умен. 

Мариела Георгиев: Аз също нямам идоли, защото трябва да гледаш себе си. Има много сабльорки, които ми харесвам как играят. Една от тях е Деспина Георгиаду от Гърция, която е левичарка и се състезава при жените. Физически е много подготвена, атлетична и бърза. Аз също обичам подобна игра. Друга сабльорка е Манон Брюне, която е франузойка. Стана трета на Олимпиада в Токио 2020. 

Тренират няколко дни в най-добрата академия за фехтовачи

Мариела Георгиев: Почти всички най-добри фехтовачи тренират в академията "Бауер". Ние също имахме посещение там за 10 дни и разбрахме много неща и се запознах с Деспина и Манон. Това, че постигат толкова много успехи не ги прави по-различни и се държаха с мен все едно се познаваме от много време. Даваха ми съвети, те ми задаваха въпроси и ми помагаха много. Ние докато стигнем до тях трябва да изминем доста дълъг път, защото те вече са на друго ниво. Имахме и възможност да си поговорим и с техния треньор. 

Ще останат ли и във фехтовката и при мъжете и жените 

Николай-Томас Георгиев: Да имаш спортна кариера и да си изхранваш семейството особено в България е много рисковано. Никога не знаеш дали ще се получи или не, защото всичко може да стане например да се контузиш и да си прекратиш кариерата. Аз лично искам да се занимавам с това, но мисля да се занимавам и със странични неща, защото е много трудно да бъде само фехтовката. Отделно и трябва да мислиш и за края на кариерата си. Много хора пренебрегват училището заради спорта, но това не е добре, защото не всеки става спортист. 

Мариела Георгиев: Спортът не ни пречи да мислим и за бъдещето. Аз не съм оставяла училището и дори след състезания, когато се приберем късно стоя цял нощ, докато не си науча. Искам да продължа с фехтовката, защото този спорт ми е голяма амбиция. 

За финансирането от федерацията

Николай-Томас Георгиев: Получаваме парични награди особено след 5-то място, което направих на Европейското. Като стипендия за надарени деца. Не се интересуваме толкова от това на този етап. По-важно е да направим успехи.

Треньорът Тодор Тонев за клуба Пловдив БГ

Аз не мога да кажа, че има отлив на желаещите деца да тренират. В последно време имаше в Пловдив - Световно, Европейско, Световна купа и това също привлича децата, защото това е реклама на спорта. В клуба трудно вървят нещата, защото се натоварихме с много състезания. Гледаме не само кадетите, но и 14-годишните, 20-годишните. Все различни състезания и пътувания. Тази година сме доста добре имаме медали и от малките. Проблемът е с финансирането и многото пътувания, тъй като после децата трябва да наваксат изпуснатото в училище. Тази година голяма помощ имаме от федерацията основно на тях двамата, но се надявам и другите да се включат. 

В Пловдив е единствената зала предназначена за фехтовка в България. Направена е 80-те години специално за фехтовка и покрай успехите на братята Етрополски, Николай Маринчешки и Георги Чомаков. Опитваме се да поддържаме залата и добре работим с Общината. Надявам се, че продължим да си я ползваме по предназначение. Много важен е примерът, който дават те заедно с още едно момиче Сияна, за да мотивират още повече децата, които да тренират. Има подкрепа, но всичко е свързано с успехите. Когато има резултати ще има и финансиране. В Пловдив имаше голям период, в който бяхме в застой, но сега излизат добри състезатели. През месец май Пловдив ще приеме още едно голямо състезание - Световната купа за жени. 

Има голяма разлика между възрастите, защото имаме при младежите много малко хора, а при кадетите те са повече. Проблемът е, че и трудно се задържат състезателите, защото трябва да имат само големи успехи, за да останат в спорта.