Легендата Матей Казийски говори пред Спортал за предстоящото си завръщане в България. От новия сезон Казийски ще играе за пловдивския Локомотив, с който ще се опита да стане шампион, а тимът ще участват и в турнира за Купата на ЦЕВ. Дебютът на Казийски е следващата седмица в битка срещу Нефтохимик в полуфиналите за Суперкупата. 

- Господин Казийски, здравейте отново в България, във волейболната зала. 20 години по-късно отново ще играете за български клуб. Какво си спомняте от последните ви изяви на български терен на клубно ниво със Славия и Нефтохимик?

„Благодаря, първо. Много се радвам, че пак съм в България. Какво си спомням? Ами честно казано беше много отдавна. Спомням си, че напуснах България с хубав успех и след празненство, така че, надявам се, както съм тръгнал, така и да се върна.“

- След контузията на Даниеле Лавия имахте възможност да останете в Тренто като титуляр, не само като част от тренировъчния процес. Защо все пак предпочетохте да се върнете в отбора на Локомотив Авиа?

„Ами честно казано не беше реално да остана, тъй като преговорите тук бяха в напреднал стадий и не беше удобно да прекъсна. Ако се беше случило по-рано, може би щеше да има някаква възможност, но на етапа, на който се получи, нямаше как да стане.“

- Какви са целите ви за предстоящия сезон с Локомотив Авиа? Знаем, че вие ще участвате само в определен брой мачове, не във всяка среща на отбора.

„Нека да започна с това, че не е ясно точно в какво ще участвам и в какво – не все още. Тъй като досега ме нямаше, сега ще тепърва ще изгладим идеално програмата. Това ще стане обаче след Суперкупата. Сега сме се концентрирали върху нея, тъй като имаме само седмица и половина време да се подготвим реално и след това се излиза да се играе.

„Надявам се в това кратко време да направим добра сработка с момчетата. Вчера направихме първа тренировка, получи ни се много добре. Ако направим цяла седмица такива тренировки, надявам се да излезем в наистина добра форма.“

- Говорейки за турнира за Суперкупата, там на полуфиналната среща вие ще се изправите срещу един ваш бивш клуб – Нефтохимик. Какви са очакванията ви за този ваш първи двубой обратно на българската клубна сцена?

„За мен със сигурност ще бъде емоционално. Какво да очакваме точно от Нефтохимик, за момента нямам ясна представа, тъй като знам, че и те са направили много промени в състава си. Със сигурност от нашето ръководство ще се опитат да намерят информация за тях, но какво и как, за момента нямам представа какво да очаквам.“

- Няма как да не ви попитам и за националния отбор на България, все пак вие бяхте част от последните два големи успеха на Световното в Япония 2006 и след това на Европейското в Турция три години по-късно. Гледахте ли изявите на младите „лъвовете“ на Световното първенство във Филипините?

„Да, разбира се, имах шанс, въпреки че в по-голямата част от мачовете само притичвахме, защото се случваха по време на нашите тренировки в Италия. Но притичвахме във всяка почивка да гледаме откъсаци, но полуфинала и финала успях да ги гледам целите. Наистина съм изключително щастлив от техния успех. Страхотно се представиха, невероятно постижение за толкова млад отбор. Надявам се това да е само първата крачка към много по-големи неща.“

- Каква смятате, че е ролята на Джанлоренцо Бленджини в това толкова бързо израстване на „лъвовете“ на фона на това в какво състояние се намираше отбора преди две години, играта, която демонстрираше и сега, за толкова кратко време стигна до топ 10 на световната ранглиста, до финал на Световно първенство?

„Още с назначаването аз коментирах, че за мен това е правилен избор. Сега, каква е ролята, е трудно да кажа. Отстрани погледнато не мога да преценя до каква степен той е свършил голямата работа или е просто, как да кажа, стечение на обстоятелствата. Но със сигурност, ако му се даде възможност да работи, нещата ще се получават все по-добре и по-добре. Поне аз така смятам.“

- На финала България игра с Италия, в състава на „Скуадра адзура“ участваха няколко ваши бивши съотборници като Алесандро Микиелето, Рикардо Сбертоли, чухте ли се с тях, говорихте ли с тях след финала?

„Не само, даже ги и видях и ги поздравих през зъби, защото ме беше малко яд. Но все пак заслужаваха момчетата, играха по-добре и спечелиха заслужено.“

- Националният отбор на България беше посрещнат много гръмко в България. Видяхте ли това посрещане, което беше организирано в София, хилядите, които се събраха, а и два дена по-рано да гледат финала? Във всеки център в България реално имаше изграден голям екран, на който народът да може гледа този исторически за българския волейбол финал.

„За съжаление аз го разбрах пост фактум и видях само снимки от случилото се. Невероятно красиво. Надявам се, пак казвам, това да бъде използвано като стимул да се продължава да се работи с този отбор и да постигнат още повече. Освен това смятам, че вие не знаете, че това, което се случи в България, се отрази по абсолютно всички волейболни медии в целия свят и всички знаят как са били посрещнати и колко, как да кажа, колко обгрижени и колко страхотно се чувстват момчетата.“

- Дори от Международната волейболна федерация го отразиха в свой материал. Няма как да не ви попитам и за вашата прогноза за развитието на този национален отбор на България. Какво според вас може той да постигне с тази крива на развитие, която демонстрира през последната година и половина, откакто Джанлоренцо Бленджини е начело?

„Аз никога не съм обичал да правя прогнози, но това, което казах преди малко, наистина за мен е наистина най-важното. Да се даде продължителност на този отбор и да му се осигурят условия да расте и да продължава да се развива. Бидейки толкова млади и постигайки такъв успех, само ме обнадеждава, че те могат да постигнат още повече.“

- Надявате ли се тази еуфория, която се завърза около националния отбор, плюс вашето завръщане в България, във волейболната зала, наистина да вкара още деца във волейболната зала, които да тренират този толкова красив спорт и съответно да бъдат бъдещето на българския волейбол?

„Моето завръщане не чак толкова много, но от тази еуфория, която се създаде, се надявам, да. Даже, честно казано, вече имам данни, че това нещо се случва.“