Пловдивската атлетка Лиляна Георгиева, която беше определена като детето чудо на пловдивската лека атлетика, преживя доста в последния месец. Пожар унищожи дома, в който Лили живее на 1 декември, но бързата намеса на много хора и помогна тя отново да живее нормално. 

Пловдивската атлетка спечели сребърен медал от Европейския младежки олимпийски фестивал през 2015-а година на 800 м.. Тя има и сребърен медал на Европейското първенство по лека атлетика до 20 години през 2017-а година на 1500 м.

Пред TrafficNews Лили Георгиева разказа за условията на спортистите в леката атлетика, какви са нейните амбиции и призова да се обръща повече внимание на останалите спортове не само на футбола.

- Преживя доста премеждия в последния месец как се справи и вече всичко наред ли е? 

- Справих се с помощта на много хора. Благодаря на треньора ми и всички хора, които се отзоваха след пожара. Много бързо се случиха нещата. Искам много да благодаря и на съседите ми, защото те са уникални хора. Когато започна пожарът съсед слезе да гаси все едно е негов апартамента, след това се организираха много бързо за ремонт. Средства се събраха и им благодаря изключително много. Всичко вече е наред и оправено и вече си живея отново на същото място. 

- Каквото ти предстои сега?

- Утре (б.а. - вчера) започвам сезона на 1500 метра в София и се надявам да нямам контузии и сезонът да върви добре. Следващата седмица пак имам състезание, а на 28 и 29 януари е националният шампионат на България за мъже и жени. Там се надявам всичко да мине по най-добрия начин. Надявам се да покажа добри резултати и да стана двойна шампионка. Имам Балканиада на 11 февруари. 

- Какви са твоите цели?

- Основната ми цел е да си направя лични постижения и да нямам контузии. Това са нещата, които искам да постигна, но най-важното е ден за ден да вървят нещата, защото всичко се случва. 

- Имаше ли контузии през последните месеци? 

Имах възпален нерв на левия таз и не тренирах известно време. Стискам зъби и тренирам. 

- При какви условия тренираш на стадион "Пловдив"? Имаше идея да бъде направен и помощния стадион в чисто нов изцяло лекоатлетически стадион, но това все още не е факт... 

- Голяма мъка е тази тема, защото този стадион се руши. Там тренират професионални лекоатлети, а няма никакви условия. Няма съблекалня, нормална тоалетна, осветление. Миналата година можеше мазилка да ми разбие главата и падна огромно парче. Малкият стадион е още по-зле. Когато беше карантината всички тренирахме на малкия стадион. Пистата е по-зле от това да бягаш на асфалт. Интересното е, че има съблекални и санитарният възел е по-добър от този на големия стадион. Хубаво е да се прави нещо за леката атлетика, а не само за футбола. 

- Как се справят лекоатлетите в България?

- В България се наливат пари за футбол, но не и за лека атлетика. На един лекоатлет му трябва много по-малко пари от този на футболист за подготовка и всичко необходимо и ще носи успехи за цяла България. Парите трябва да бъдат разпределени по равно за всички - лека атлетика, бокс, щанги, гребане и тогава спортът ще е на много високо ниво. На един лекоатлет му трябват около 2000 лева за подготовка на месец и ще има огромни резултати. Повечето спортисти нямат спокойствие и финансово и това също е голям проблем и много се и отказват от спорта. 

- Как се подготвяш през зимата? 

- Благодарение на федерацията зимата успявам да се подготвя на лагер с националния отбор в София. Другият вариант е с треньора ми през два дни като ходим в София и да пътуваме, но тогава и тренировките не са толкова пълноценни, защото отива доста време в пътуване. От една седмица съм на лагер с националния отбор и всичко е страхотно и осигурено. Повечето атлети в Пловдив тренират в залата на Спортното, но почти всички са там и е доста трудно.  Ако атлетите от другите държави дойдат в България и видят как се подготвяме ние ще се хванат за главата. Сигурна съм, че няма да изкарат повече от месец. 

- Кой е най-запомнящия се момент в твоята кариера?

- Най-запомнящия ми момент е 2015-а година, когато станах втора на Младежките олимпийски игри, но за съжаление тогава баща ми почина. Успях да направя национален рекорд на 800 м. в това състезание. Второто място и на Европейско е запомнящо, но този успех си ми е най на сърце. 

- За какво мечтаеш в кариерата си?

- Всеки мечтае за Олимпиада. Надявам се да съм жива и здрава, но лека полека да се случват нещата. Искам да участвам поне на една Олимпиада. Нормативите, които са сложени обаче са доста сериозни и аз трябва да бягам с мъжете, за да има кой да ме дърпа. Трудно е, но не е невъзможно и съм оптимист, че ще станат нещата.

- Какво ще си пожелаеш? 

- Пожелавам си на мен и на всички да сме живи и здрави и да следваме мечите и целите си.