
Олимпийските игри в Рио де Жанейро приключиха и сега бразилската столица ще бъде изправена пред ново предизвикателство – да съхрани новия си облик и да реализира по възможно най-добър начин спортната си инфраструктура.
Рио, като всеки друг град домакин преди него, се надява да бере плодовете на гостоприемството си в дългосрочен план. А дали това ще се случи само времето ще покаже.
В исторически план не са много страните, приели олимпийски игри, които да имат полза от това. Обикновено направените инвестиции не носят печалби, а точно обратното – затрудняват икономическия просперитет на държавата.
Много градове научиха това по трудния начин.

„Птичето гнездо” в Пекин е нагледен пример. Впечатляващото съоръжение струваше на организаторите 480 млн. долара, а целогодишната му експлоатация е оценена на 11 млн. долара. Въпреки восъчния музей с фигури на бивши президенти на Международния олимпийски комитет (МОК) стадионът не генерира очаквания туристически интерес.
И докато Пекин организираха най-скъпите летни олимпийски игри в историята и това изобщо не им донесе желаните икономически облаги, то градове като Лондон и Барселона „разцъфнаха”.
Независимо дали се дължи на добро планиране или на странични събития, организирането на най-големия спортен форум на планетата е оставило траен отпечатък у някой градове и държавите, в които се намират.
Лондон 2012
Олимпийският парк „Кралица Елизабет” изглежда малко по-пуст в сравнение с преди четири години. В момента той е дом на най-големия градски плаж в страната, пълен е с еко-пътеки, а посетителите могат да се насладят на романтична разходка с лодка.
Спортните съоръжения в парка като плувния басейн и колодрума са отворени за обществено ползване, а олимпийският стадион е дом на „Уест Хям” – един от най-големите клубове в английската Висша лига.

Най-високата скулптура във Великобритания - "Арселор Митал Орбит", която провокира различни реакции по време на откриването на игрите в Лондон 2012, сега е преструктурирана в най-голямата пързалка в света.
Барселона 1992

Плажовете в Барселона се радват на голяма посещаемост напоследък и това е благодарение на летните игри през 1992 г.
Плажната ивица на каталунската столица е била използвана като индустриална зона, но е реконструирана специално за домакинството на спортния форум.
Едно от съоръженията, които продължават да се използват от местните е олимпийският стадион - „Естади Олимпик Луис Компанис”. Построен е през 1929 г. за Международното изложение в Барселона. Обновен е през 1989 г., за да приеме церемониите по откриването и закриването на олимпийските игри.

Интересът към Барселона се покачва след домакинството на игрите, а през последните няколко години градът е сред най-предпочитаните дестинации в Европа.
Сараево 1984
Спортна зала „Зетра”, в която американският фигурист Скот Хамилтън спечели олимпийско злато, променя значително предназначението си в началото на 90-те. Превръща се в морга по време на войната в Босна.

Олимпийският стадион, известен също като „Стадион Косово”, е ремонтиран. В близост до него се намира т.нар. „Театър на войната”, който е създаден няколко месеца след обсадата на града, започнала през 1992 г.
Хелзинки 1952
Градът е известен с перфектния си дизайн и затова не е изненада, че повечето олимпийски съоръжения продължават да красят финландската столица.

"Стадионът с кулата" е сред най-оригиналните олимпийските съоръжения създавани някога. В момента се реновира и ще бъде открит отново през 2019 г. Той е дом на Музея на спорта на Финландия и често приема различни спортни мероприятия и концерти.
Солт Лейк Сити 2002
След зимните игри Солт Лейк Сити се превърна в международна ски дестинация. През 2002 г. около 3 млн. души са в града по време на олимпиадата, а през 2015 г. курортите на Юта отчитат рекордна посещаемост – 4.5 млн. туристи.

Олимпийските съоръжения продължават да се ползват и след края на състезанията. На тях тренират новите надежди на САЩ в зимните спортове, а туристите ги ползват за забавление и почивка.
Да караш ски на същото място, на което спортистите са печели олимпийски медали е добър маркетингов ход. Това се приема като атракция, а по-смелите посетители дори се пускат и по пистата за боблей без да се притесняват от сезона.
Лейк Плесид 1980
Лейк Плесид е най-малкият град (или по-скоро селище), на което са се провеждали олимпийски игри. Всъщност неведнъж, а два пъти.

Първият път е през 1932, но по-запомнящото е домакинството през 1980 г., когато овехтелият американски отбор по хокей на лед побеждава силно фаворизирания тим на Съветския съюз.
В планината Уайтфейс се провеждат всички алпийски дисциплини, благодарение на което в момента мястото е една от предпочитаните дестинация за зимни спортове в САЩ, а ентусиастите намират начин да се забавляват там и през лятото.
В олимпийския център в Лейк Плесид се намира специално изграден музей. Там е и мястото, на което се случва „Чудото на лед” - американците побеждават „непобедимия” Съветски съюз. Леденият овал все още е в оригиналния си вид от игрите през 1932 г. и е отворен за посетители.
Спиращи дъха гледки от планинския масив Адирондакс, както и асансьор до върха на съоръженията за скокове продължават години наред да привличат туристи от целия свят.
TrafficNews.bg
Акценти


Снежна покривка изненада Родопите


Катастрофа край Пловдив, огнеборци са вадили човек от кола

Изгорял тир затвори пътя Смолян - Пловдив през Рожен

Нов шеф поема Второ РУ в Пловдив


