Габриела Петрова се класира на шесто място в тройния скок с 14.26 метра на европейското по лека атлетика в Берлин. След състезанието Габи сподели, че е останала доволна от представянето си. Отново разбегът се оказа препъникамъка пред атлетката на пловдивския Локомотив, след като тя така и не успя да стъпи върху дъската, отскачаше още преди нея, което се отрази на резултатите и.

Усмихната съм, защото за мен беше чест да бъда тук след толкова години прекъсване. Отделно, че имах честта да се състезавам на този стадион. Няма как да съм доволна от резултата, сами виждате, че беше мъчно състезание – аз си го направих такова. Така и не стъпих на дъската, реалните опити мисля, че сами ги видяхте. Щях да съм много по-напред. Не е станало нищо кой знае колко драматично. Но не трябва да се допуска повече да се получават такива неща. Дори и 15 метра да скочиш, когато не е от правилното място, няма никакво значение. Състезанието е свършило, продължавам да работя. Вярвам в себе си и знам, че рано или късно този труд ще се покаже. Бих казала, че това шесто място е една глътка свеж въздух за мен, защото знаете, че последните няколко години ми беше много трудно във всяко едно естество и самото влизане във финала е една крачка напред към сбъдване на най-големите ми мечти, каза Петрова, цитирана от sportal.bg

Тя успокои, че всичко със здравословното й състояние е наред, след като стъпи накриво в последния си опит: Всичко е нормално, от самата скорост не успях да довърша опита и затова се получи неточност. Възпитаничката на Атанас Запрянов сподели, че й предстоят две състезания до края на сезона: Със сигурност ми предстои финал на Диамантената лига, който е в края на август в Цюрих, може би преди това ще имам още един турнир, но още не го знам на 100 процента.

Тя коментира и проблемите с разбега: Първите неща, които ми влизат в главата са, че може би прекалената амбиция и прекаленото желание ми изиграват лоша шега. Знаейки че съм готова за медал и много исках да се случи, всеки път правех някакви промени в разбега, а не бива да се случва на такова голямо първенство. Това са абсолютно мои грешки, няма кой друг да виня. Аз съм на пистата, всичко зависи от мен. Не скачам от цели разбези на тренировка именно заради травмите в кръста, които имам. Правя това с цел да се запазя, защото са много травмиращи. Може би това е причината да има неточност в бягането ми.