07:13 ч. Скъпо дневниче, днес се събуждам от златния ми стенен часовник. Вместо кукувица, излиза малка гелосана фигура на майка ми, а традиционното “Ку-ку” е заменено от: “Ставай, сине, днес пак ще си номер едно.”

07:15 ч. Правя лицеви опори, докато двете мадами в леглото си говорят под сатенените чаршафи. Дори държачката на тоалетната ми хартия е по-скъпа от живота на тия двете мацорани.

07:45 ч. Направих 10 000 лицеви опори и 20 000 коремни преси и съм малко объркан дали това по челото ми е гел или пот. Ходи ми се до тоалетната и се чудя какво ще излезе – демек дали квадратно и стегнато като плочките на корема ми.

08:01 ч. Чукам в Гугъл да видя къде се намира България. Май там трябваше да играем утре с “Лудата гора”. Ще им покажа как се бие пряк свободен удар след заставане тип Пикаещата крава.

08:06 ч. Разбирам, че България е в Европа, а София е името на града, в който ще играем. До сега бях чувал само за една Софѝя и тя е Лорен. Сигурно българската столица е кръстена на актрисата, но не разбирам само защо ударението се слага на различни места. Не ми пука особено. Ще им скъсам бандажите на тия новаторчета.

10:13 ч. Ще летим с личния ми самолет. Уредих го и ще надписваме фактури и пътни листове за гориво. Правя пари от всичко, пък от друга страна, трябва да съм лидер не само на терена, а и извън него. Съотборниците ми трябва да знаят, че съм готов на всичко за тях, даже в самолета си да ги кача. Без мен са гола вода и кал по гърба.

11:00 ч. Излитаме за оная държава, в която ще играем мач. Рамос и Хамес ми препоръчват някакъв нов гел с много силна фиксация. Нямало никакви следи от пърхот, а това е важно, защото като приготвям сандвичи на Ирина, тя винаги ме пита защо съм ги посолил.

13:00 ч. По време на полета печеля заплатата на Хамес. Тоя хлапак никога няма да се научи да играе на сварка.

13:15 ч. Правим си селфи с Пепе в самолета. Някаква ми е написала нещо, което не може да го преведе и Гугъл транслейт. 

13:30 ч. Кацаме на летището в София, което изглежда като помощното игрище на Реал Кастилия

13:42 ч.  Виждаме тълпа, в която журналистите викат по нас повече от феновете ни.

16:00 ч. Викнах масажиста да ми оправи прическата, защото искам после да ме масажира. Схванал съм се от пътуването.

17:00 ч. Вечеряме салата от рукола и сьомга, хваната в Барселона. Татко Карло ни пуска след това да правим каквото пожелаем, но без да излизаме от хотела, защото българските курви били много опасни и отвличали футболисти. Раздадоха ни листовки да се пазим от една жена:

17:55 ч. С Рамос и Пепе сме се преоблекли като андалусийски селяни и си купуваме банички с извара и пирожки от подлеза срещу хотела. Ако Анчелоти ни набара, ще трябва наистина да се връщам в Юнайтед, където Рууни имаше корем като на тираджия до миналата година. Там играят на 2 промила алкохол в кръвта и няма проблеми.

19:00 ч. Карим Бензема се връща от някъде с баклава. Утре щял да става в 6 да ходи на джамия, но го е страх да не му откраднат бутонките като се събуе отвън.

22:00 ч. Всички по леглата. Слагам гел и вратовръзка и си лягам.

01:00 ч. Събуждат ме някакви разгонени котки. Не, момент. Това са фенки, които вият под прозореца.

 

Сряда

8:05 ч. След последните 3 часа сън ме събужда пронизващ звук на бургия от строежа срещу хотела. Първо си мисля, че Пике ми е счупил краката и ми ги ампутират.

08:30 ч. Правя 30 000 коремни преси и вече нямам дъх, но точно в този момент Чичарито чука на вратата и влиза. Карам му се, че ме е прекъснал, защото съм можел да направя още 40 000. Това е невъзможно, но той е под наем и трябва да му натривам носа при всеки удобен момент, пък и трябва да изглеждам велик.

10:00 ч. Закуската ни е в 10:30 ч., така че с Рамос и Пепе водим Ияраменди на баничките. 24-годишният Асиер, който ще започне титуляр тази вечер, изяжда осем кренвиршки. Тия испанци винаги са си падали по циганските номера.

10:30 ч. Закуската в хотела е банички от подлеза. Татко Карло умее да ни изненадва. Аз не поглеждам порцелановата чиния, пълна с мазночи, но Ияраменди изяжда още 8 и излиза на бегом до стаята. На португалски е ЕЗ ГУЛОЗА, демек лаком г*з.

11:30 ч. Включваме плейстейшъна на Пепе, но се оказва, че е изпотрошил джойстиците. Играл мач Португалия – Германия и много се ядосал. Било го срам да ни каже още в Испания. Пепе е бавен.

13:30 ч. Водя скайп разговор с мама. Тя винаги е до мен. Нося нейна снимка до гела, винаги ми е под ръка. Докато си говорим се гледам в екрана на лаптопа, камерата ме е фокусирала добре и си скубя веждите.

21:45 ч. Първи съдийски сигнал. Стадионът е пълен, но е доволно малък. Изобщо не сме разучили Лудогорец, но Чичарито е чел цяла нощ за тях и го пускат титуляр. Ияраменди не казва, че е преял и също започва титуляр.

21:50-22:30 ч. Бях сигурен, че ще припадна и стана, при което ми дадоха дузпа. Чичарито също припадна, нали беше чел цяла нощ. Тоя съдията наистина е голям пич, както каза Татко Карло. Личи си обаче, че Ияраменди не може да се движи. Игра с топката два пъти, защото го уцелиха без да искат.

22:30-22:40 ч. Не съм виждал Анчелоти толкова ядосан. Каза, че сме дебили и ще влезе Карим, защото е ял баклава. 1:1 било пълна излагация, но президентът ги хващал на Еврофутбол, което е добре. За второто полувреме щял да звънне на съдията Крейг Томпсън, който пък бил много ядосан, защото в София от “Паркинги и гаражи” му били поставили скоба на колата за неправилно паркиране пред стадиона, така че имало какво да им връща.

12:30 ч. Вкарах гол и трябва да го кажа на журналистите. Излизам от съблекалнята, те ме чакат с микрофони и камери. Някакъв ми говори на развален английски, явно научен от Картун Нетуарк. Пита ме за някакъв Моци, а аз го питам кой? Препоръчвам му да научи езика, защото се излага. Следващият въпрос е много силен: кажете нещо за мача, как ще го коментирате… Радвам се, че ме питат неща, които не са ме питали никъде другаде. Радвам се и на това, че не ме питат дали ще се връщам в Манчестър, както и други въпроси, които могат да родят новина.

Четвъртък

12:00 ч. Като се замисля, много се радвам, че вкарах дузпата. В момента съм най-големия голмайстор на Шампионска лига, макар че на стадиона нещо се объркаха хората и ми викаха “Меси”. Няма значение. Вече пътуваме за Испания, а Пепе се закани да отреже главата на този, който ме срита на мача. Понякога се радвам, че имам приятели психопати.

Неделин Петров