На днешната дата - 28 януари се навършват 90 години от рождението на един от най-големите пловдивски футболисти за всички времена Тодор Диев. Диев е най-голямото име в историята на Спартак (Пловдив) и с тима прави нещо уникално - печели шампионската титла през 1963г. (отборът спира доминацията на ЦСКА - тогава ЦДНА от девет поредни шампионски титли) и Купата - тогава Купа на Съветската армия през 1958г. Със Спартак е още вицешампион веднъж, два пъти финалист за Купата и финалист за Балканската купа. Става голмайстор на първенството цели три пъти - 1955, 1962, 1963. В „А“ група изиграва общо 308 мача и отбелязва 146 гола има 6 мача и един гол за Спартак в евротурнирите. Тодор Диев е и първият пловдивски спортист с медал от Олимпиада - през 1956г. в Мелбърн, когато е в националния отбор, който печели бронз. Част е и от първия отбор на България, който участва на Световно първенство през 1962г. в Чили. Има три участия на Олимпийски игри 1952, 1956г. и 1962г. Освен в родния Спартак има кратък период в Спартак (София), когато отбива военната си служба. За националния отбор играе 10 години и записва 55 мача и 16 попадения от 1955г. до 1965г. той е и първият българин вкарал гол на Бразилия. Тогава в контрола в Бразилия България губи с 1:3, но бразилците са изумени от Диев и му дават оценка, колкото на младият и тогава все още неизвестен Пеле. Мощен и бърз, той помита всичко по пътя си по дясното крило, отличен реализатор. Включен в идеалния отбор на България на 30-летието 1944 – 1974 г. Тодор Диев приключва футболната си кариера през 1966г. През 1983г. при възстановяването на Спартак е началник на футболния клуб. Отива си от този свят на 4 януари 1995г. няколко дни преди да навърши 61 години.
По този повод потърсихме дъщерята на Тодор Диева - Красимира, която разказа интересни случки от неговия живот. Вижте какво заяви тя в интервю пред TrafficNews.
Какъв човек е бил Тодор Диев
Баща ми беше прекалено добър човек за онова време и строгия режим, в който всички са живели. Беше отдаден на хората. Казваше ми, че животът има две страни - ако си много известен - всички те харесват, но и голяма част ти завиждат и ти правят мръсно. Имаше много приятели в цяла България. Когато е добър човека го обичат всички. Уважаваха го всички от противниковите отбори. Голям приятел беше и с вратаря на Спартак Плевен, който казваше толкова голове ми е вкарал, но е голям човек. Имаме много такива случки. Характерът му е такъв, че увлича всичките, защото беше и душата на компанията. Когато почина разбрах и нещо, което незнаех, че е правил. Давал е шанс на затворници с лека присъда и ги е записвал по селксите отбори да играят футбол и лично е гарантирал за тях. Много хора му благодариха затова и станаха хора след затвора.
Душата на компанията
След като вече работеше в МВР генералът го привикваше и му казваше знам какво си ял, какво си пил и колко вица си разкразал. Обичаше да се събират с приятели на кафене на Байкал. Той винаги беше център на компанията, независимо къде се намира. Имаме толкова истории с него и дори, когато съм обикаляла България се случва толкова пъти да се засичам с хора, които са го познавали. Оставял е спомени навсякъде и все хубави. Беше веселяк, пееше много родопски и македонски песни. Много се гордееше, че нашите корени са от Родопите. Любопитна случка е когато отиват при Ванга и баща ми с още един негов съотборник от националния отбор трябвало да спат под захърчета преди срещата. Сутринта ги водят при Ванга и още отвътре тя се провикнала - тези двамата снощи, които разменяха захърчетата да се махат. Тогава всички футболисти бяха големи приятели и семействата бяха заедно почти навсякъде. Обичаха го хората навсякъде. Казваше, че футболът пари не му е дал, но обиколил света и видял много.
Започва като лекоатлет - бил е най-мощният футболист в България за времето си
Баща ми е бил супер мощен футболисти - 90 кг. и вечно му са се карали и е трябвало да бъде на диета. Имал е и много мощна фигура, защото първо е бил лекоатлет и републикански шампион и е бягал 10 м. за 11 сек. Висок е 190 на 100 кг. На един мач във Варна защитникът Ангелов от местния Спартак се опитва да го спре, той казваше, че усеща, че му се къса ръкава, но той го хваща под мишница и с него тича и влиза във вратата.
Кои са двата момента, от кариерата му за които съжалява
Една от най-големите му болки беше, че не отиде на 100-годишнината от основаването на Английската футболна асоциация. Поканен е персонално през 1963г., когато идва покана да участва в сборния отбор на света по случай 100-годишнината от основаването на футболната федерация. Тогава председател на БСФС е Недялко Донски и го викат в София. Той му казва, че не е в добра физическа форма и от федерацията смятат да изпратят Георги Аспарухов - Гунди или Иван Колев. От Англия им напомнят, че поканата е поименна и никой друг не може да отиде. Така никой не отива и пропускаме шанса да имаме българин на такова голямо събитие.
Съжаляваше, че не участва в реванша срещу Франция през 1963г. за класиране на Евро 1964г. В първия мач в София той прави страхотен двубой и побеждаваме след негов гол с 1:0. На реванша в Париж обаче той не играе и всички французи се питат къде е Диев. Официалната версия е, че е контузен, но всъщност не е така. Вечерта преди двубоя треньорът хваща баща ми и още един негов съотборник да ядат луканка. Именно заради това той не играе в мача, който губим с 1:3 и отпадаме.
Мечтата му да види отново Спартак на футболната карта се сбъдва
Болеше го, че го няма отбора. Една от големите му мечти беше да се завърне Спартак на футболната карта (б.а. - отборът не съществува от 1967 до 1982г., когато е обединен с Ботев и Академик под името Тракия) и се радвам, че успя да види това през 1983г. Същата година той е и началник на отбора. Успява да види тима и при завръщането в елита през сезон 1994-1995 - няколко месеца преди да си отиде.
Единственият в националния отбор от извънстоличен отбор
В тогавашния период всичките футболисти в националния отбор са от ЦСКА - тогава ЦДНА. Той е единственият извън София, който е в националният отбор и играе дълги години в него участва на Олимпиадата през 1956г. и печели бронз и на Световното през 1962г. От София правят всичко възможно да го вземат и да играе в софийски отбор, но той не иска. Има един период, в който е в Спартак (София), но тогава отбива военната служба и там се запознават с майка ми. Тогава става така, че той отива в София, а Гунди идва в Пловдив.
Получава оценка, колкото Пеле и впечатлява бразилците, които му предлагат договор
Един от най-великите мигове е когато получава оценка, колкото Пеле. Играем контрола с Бразилия и бразилците бият с 3:1, но баща ми получава оценка 9, колкото и Пеле, който тогава е още малък и това му е сред първите мачове. Татко ми казваше, че са взимали 80 лв. и ако им дадат нещо предметно това са били ваза или портфейл или часовник. 1958г. бразилците му предлагат договор и той е първият български футболист, на който е предложен договор от чужд отбор. Тогава беше немислимо това да стане. Нямаше шанс и му предлагат сумата от милион и половина крузейрос, което е било около 120-150 хил. долара да играе в Ботафого и двугодишен договор.
Спомени от последния му мач през 1966г.
Бях на 6 години, когато го изпращаха - последния му мач за Спартак на стадин "Пловдив" - тогава "9 септември". Спомням си, че той плачаше и това съм го запомнила, защото за едно дете баща му да плаче се запомня. Помня пълните трибуни и всичките подаръци. Имаше хладилници, телевизор, различни пакети по терена. Татко съблече фланелката и я даде на не си спомнян на кой играч на Спартак.
Оглавява две класации в националния отбор
В анкета на в. "Спорт" за най в националния отбор оглавява две класации. Тодор Диев е на първо място за най тежък футболист - 88 кг. и най-бърз - бяга 100 м. за 11 сек.
За пътуванията с националния отбор и защо не отиде на САЩ 94
Бяха го поканили да отиде с националния отбор на Мондиала в САЩ през 1994г., когато станахме четвърти в света, но лекарите го спряха, защото беше получил два инфаркта преди това. Последно ходи с националния отбор в Уелс (б.а. - мачът се играе на 14 декември 1994г. и е европейска квалификация за Евро 96) . Бяха го поканили и му казаха, че той е талисмана на отбора и задължително трябва да дойде (б.а. - България печели с 3:0 като гост и до ден днешен този мач се смята за най-добрия на знаменитото ни поколение от САЩ 94).
Кеворк Кеворкян му казва, че се е родил късно за партизанин и рано за футболист
Навремето Кеворк Кеворкян направи филм за баща ми и дойдоха през 80-те години с целия екип на БНТ за "Всяка неделя". След това той му каза - много късно си се родил за партизанин и много рано за футболист. Страхотното пловдивска журналистка Нери Терзиев също беше правила филм за него "С номер 7 - Диев". Тогава до момента не осъзнавах, че съм дете на толкова известен човек.
Тодор Диев не е забравен
Не мисля, че баща ми е забравен. Всяка година, когато му правим помен има по 30-40 човека. Когато почина имаше над 2000 души, които го изпратиха. Бяха дошли големи футболни легенди, ръководителите на футбола, няколко футболни отбора. Феновете предложиха стадионът на Спартак да се казва Тодор Диев. Тогава Люси Божилов и Михаил Георгиев бяха също в Спартак и също бяха в основата стадионът да се казва на моя баща. Хубавото е, че хората си спомнят за него дори толкова дълги години, след като почина.
Наследниците на Тодор Диев също са в спорта
Внуците ми сега са в София и тренират карате и баскетбол в Славия. Пробваха и с футбола, но на този етап избраха други спортове. В момента са в тинейджърска възраст.
За сегашното състояние на Спартак и може ли да стане факт новият стадион "Тодор Диев"
Интересувам се доколкото мога какво се случва сега в Спартак. Надявам се отборът да се завърне във Втора лига и новият стадион да стане факт. На този прекрасен стадион трябва да се даде отново живот и се надявам да стане, защото ще е много важно и за бъдещите поколения. Имам много хубави моменти от него. Целият Кючук Париж си обичаше Спартак и стадионът беше постоянно пълен.
Още от категорията
Илиан Илиев: Ще има няколко промени, трябва да сме агресивни
Официално: Линдзи Вон се завръща в ските
Акценти
Темите на Traffic News
