Вратарят на Локо Пловдив Динко Хоркаш направи фурор в последните мачове. Това е и причината 23-годишният хърватин да попадна в полезрението на националния селекционер на Босна и Херцеговина Ивайло Петев. Юношата на Динамо Загреб говори пред hercegovina.info за престоя на „Лаута“ и бъдещето си. В момента Локо е на четвърто място в класирането, като има само точка по-малко от лидера Лудогорец, а разградчани са с мач по-малко. Хоркаш освен хърватски, притежава и босненски паспорт.

За повиквателна от Босна

Естествено, че искам да пазя за национален отбор. Не го коментирам обаче, защото не искам да си изграждам медиен образ. Това, не означава, че не желая да защитавам цветовете на Хърватска. Босна и Херцеговина? Докато не дойде официална повиквателна, няма нужда от много коментари или анализи. Ако такава пристигне от Босна, ще я приема – това ще бъде чест. Но сега няма нужда да се тревожа за такива неща. Иначе следя представянето на Босна, уважавам работата на треньора Петев. Аз съм само на 23 години, има накъде да се развивам, вратарството е пред мен. Сигурен съм, че един ден ще играя на много високо ниво.

За Локомотив Пловдив

В момента съм максимално фокусиран върху това да запазя добрата си форма. Само така ще продължа да раса и да помагам на Локомотив да е в челото на българското първенство. Това не е никак лека задача, все пак говорим за шампионат, в който лидер е много силният отбор на Лудогорец. Локомотив не е в челото по случайност. Напротив – играем отлично и в момента сме само на точка от този противник. Имаме добра сплав от местни момчета и чужденци, съществува хармония. В пет мача получих само 2 гола, имам 4 сухи мрежа. Избираха ме и за Играч №1 в някои от двубоите, попадах в отбора на кръга. Затова и съжалявам, че дойде пауза в първенството.

За трансфера на „Лаута“

Имах няколко опции пред себе си. Имах предложения още от Италия, Дания и Гърция. В крайна сметка обсъдихме всичко с моя агент и се спряхме на Локомотив Пловдив. От дистанцията на времето мога да кажа, че направих добър избор. Искам да отлича работата на треньора на вратарите в клуба Тодор Кючуков. Той без съмнение е най-добрият наставник, с който съм работим в кариерата си. С него анализираме представянето ми до най-малките детайли. Наистина съм изумен от това колко много искам да прогресирам.

За Динамо Загреб

Нямам лоши чувства към Динамо. „Максимир“ е моят дом, клубът ми даде всичко – преминах от юношеските формации и стигнах до първия състав. Бях национал във всички гарнитури от 15 до 21 години, дори бях капитан на 19-годишните. На 17 бях викнат при мъжете, тогава ми дадоха и лентата във втория тим на Динамо. Към този клуб имам само уважение, все пак в него минаха 11 години от живота ми.