Хърватският централен нападател на Локомотив Пловдив говори за престоя си на Лаута и кариерата си пред клубния сайт на черно белите. Също така той споделя впечатленията си от България и обстановката в настоящия му клуб. Анте Аралица е роден на 23 юли 1996 г. (22 години). Състезавал се е за тимовете на Рудеш, Сесвет, Лучко. Последният отбор, за който е играл преди да дойде в Локомотив Пловдив е Локомотив Загреб.

- На колко години беше, когато се запали по футбола?

Бях само на 6 години. По-големият ми брат играеше, аз го гледах, поисках също да играя.  Така започна всичко.

- Спомняш ли си кой беше първият ти отбор?

Беше малък отбор в един от кварталите на моя град - Загреб.

- А кога реши, че искаш да се занимаваш професионално с футбол?

Като малък тренирах упорито, треньорите ми бяха доволни от мен, бях добър и вече като по-голям решението да продължа да се занимавам с футбол професионално дойде естествено.

- Вече имаш доста мачове с Локомотив Пловдив, какви са впечатленията ти от отбора?

Впечатленията ми както за отбора, така и за клуба са отлични. Треньорът ни иска от нас да играем професионално. Всичко е на ниво.

- А какви бяха първите ти впечатления от България?

Бях малко притеснен, когато тръгвах за България, защото идвах на непознато място, с нови хора. Но тук бях посрещнат много топло. Освен това доста бързо научих български и се адаптирах лесно.

- Кои от изиграните до момента мачове с черно-бялата фланелка няма да забравиш?

Първия мач с Ботев. Тогава завършихме 0:0, аз не можах да вкарам, макар, че имах положение. Разбира се, няма да забравя и победата над Левски. (Мачът се игра на 16 септември и завърши при 1:0 за Локомотив Пловдив, като голът бе дело на Анте Аралица)

- Поставил ли си си някаква цел, например колко гола през сезона да вкараш, за да си доволен от представянето си?

Моята цел е да работя повече, за да играя все по-добре. Искам да вкарвам голове, но повече искам отборът да печели мачовете и ще дам всичко от себе си

- Разкажи ни за семейството ти..

Имам по-голям брат, три сестри, майка и баба. Сестрите ми идваха миналата година, а наскоро брат ми беше тук. Иначе се чуваме всеки ден, надявам се, че скоро ще мога да ги видя всички. Липсват ми.

- За какво мечташ в личен план?

Семейство. Искам един ден да имам семейство. Пожелавам си само късмет и да съм здрав...

- Как ще коментираш представянето на Хърватия на световното първенство по футбол в Русия?

Това, че станахме втори в света, е голям успех за такава малка държава като Хърватия. Спечелихме среброто, но, както се казва, това е сребро със златен цвят

- Как си почиваш? Какво правиш в свободното си време?

Играя на плейстейшън и се разхождам. Това е всичко.

- Как виждаш себе си след 10 години?

Да играя професионално футбол, в някой голям отбор.

- Ти си завършил училище с икономически профил. Ако един ден решиш да спреш да се занимаваш с футбол, икономиката ще дойде ли на дневен ред?

Не...(смее се) Виждам бъдещето си свързано само с футбола!

- Пожелай нещо на феновете на Локомотив Пловдив...

Искам да кажа на феновете на Локомотив Пловдив да продължаваме, както до сега да поддържаме връзка - да отивам при тях на трибуните, да си говорим, да сме приятели всички. Искам да им кажа - благодаря ви! Благодаря за всичко.