Отборът на ФК Торино е вторият отбор в четвъртия по големина град в Италия - Торино. Отборът дълги години е в сянката на гранда Ювентус. Въпреки това обаче историята на ФК Торино е доста интересна и всъщност отборът е тотален доминант в историята на италианския футбол през 40-те години на миналия век. 

Тимът има една шампионска титла от 1928-ма година и купа през 1935, но от 1942-ра се ражда един от най-великите отбори в историята на футбола - Гранде Торино. Отборът до тогава е бил сред постоянните и както споменахме има една титла и купа, но никой не е очаквал, че ще стане непобедим в Италия. Гранде Торино се ражда през 1942-та година, когато клубът става шампион за втори път в историята си, тази титла обаче не е никак случайно, защото Торино е тотален доминатор от 1942-ра до 1949-та година по терените в Серия А. Това включва пет поредни шампионски титли, които със сигурност щяха и да са седем, но заради Втората светова война два поредни сезона не се провежда футболно първенство в Италия. 

Отборът мачка всичко по пътя си и реално войната отнема тези две титли, които пък щяха да са изравнени с ранните титли на Дженоа, която е с 9 трофея. Така Торино днес можеше да е четвъртия най-титулуван отбор в Серия А след грандовете Ювентус, Милан и Интер. 

4 май 1949г. определено е датата, която феновете на Торино никога не искат да си спомнят. На нея ФК Торино се връща от контрола срещу Бенфика. През този период европейските клубни турнири не съществуват и приятелските международни срещи се считат за много престижни и са нещо като мач от евротурнирите. Тимът се прибира от Лисабон и излита за Торино в 9:40 местно време, в италианския град обаче времето е ужасно и има гъста мъгла, вали и има много силен вятър. Пилотът се заблуждава, че хълмът Суперга, който се издига над Торино е отдясно и самолетът се разбива на хълма, на която има изградена голяма базилика, а под нея е гробницата на Савойската динатсия. Ударът е много силен, но задната част на самолета остава непокътната. За съжаление обаче всички са в предната част и 31 души - 27 пътници и 4 човека екипаж загиват. Това е една от най-големите трагедии в историята на футбола. Оцеляват само трима от играчите на Гранде Торино, които не пътуват по различни причини, както и президента на клуба, който е с грип и също не лети за Лисабон. Това слага край на великия отбор на Торино, а само можем да гадаем, какво би се случило, ако този отбор беше продължил да побеждава. След 1949 Торино става шампион на Италия само веднъж през 1976, но титлата е много сладка, защото е постигната срещу градския съперник Ювентус, който е изпреварен с две точки. 

Всяка година на 4 май всички фенове и целия отбор на ФК Торино се качват на Суперга и почитат паметта на Гранде Торино. Капитанът на отбора чете всички имена, които са загинали в катастрофата. 

Отборът си има музей, който обаче не се намира до стадиона на тима - Олимпийският стадион в Торино, а извън самият град Торино в градчето Груляско на около час от центъра на Торино. До него обаче може да се стигне с градски транспорт и смяна на два автобуса ако се стига от центъра. 

Всъщност музеят на ФК Торино е уникален, защото е съхранил изключителни реликви от историята на отбора, а хората, които са ги съхранили дори не получават заплата от клуба. Дълги години музеят се намира на хълма Суперга и се помещава в базиликата, но заради малкото пространство - само две стаи, хората, които поддържат музея решават да сменят локацията. Целта е музеят да бъде на старият стадион на Торино - "Филаделдия", на който именно Гранде Торино е играл. Той се намира само на 5 минути от Олимипйския стадион, където сега домакинства тима. 

Изниква обаче и друг голям проблем хората, които се грижат за музея не получават никава помощ от клуба. От 2005-та отборът е в ръцето на Урбано Кайро, който си е доста скандална личност. Кайро дори забранява на първия отбор да ходи в музея от 2010-та и не дава никаква помощ за музея, въпреки че това е единственият музей на ФК Торино. Така музеят е принуден да намери ново място, защото на Суперга няма място и се стига до решението той да бъде в стара сграда в градчето Груляско. Мечтата на хората от музея е да се завърнат на стадион "Филаделфия", където смятат, че трябва да е мястото на експозицията. 

Любопитно е, че музеят работи само петък, събота и неделя. В петък и неделя часовете са от 10:00ч. до 19:00ч., а в събота от 14:00ч. до 19:00ч. Причината е, че хората, които го поддържат работят и друго и няма как да бъдат ангажирани само с музея, а както и споменахме те не получават и подкрепа от клуба. Билетът е символичен 5 евро, а с него върви и ескурзовод, който освен на италиански може да използвате и на английски. 

Самият музей се намира в стара сграда, а самият му вход е доста ценен и е като средновековна порта. Музеят е на два етажа и може да се намерят изключително много неща. 

Има изключително ценни експонати като единият колесник от самолета, който се разбива на Суперга, вещи на футболистите, както и техни куфари, медицински чанти и други от самолета, които са абсолютно непокътнати и запазени и до ден днешен. Багажното е било в задната част на самолета, а тя остава непокътната. Има и екипи носени от различни играчи в периода от 1920 до днес. 

Запазени са и трибуни, мрежи и дори лампите от стадион "Филаделдия", който много години тъне в разруха преди преди няколко години да бъде обновен напълно и сега се използва от школата на отбора. 

Историята на ФК Торино е доста тъжна и поради друга причина през 1967г. загива младата звезда на отбора Джиджи Мерони, който е прегазен от автомобил. Мерони е считан за един от най-големите футболисти на своя период и бъдеща звезда на италианския футбол. Доста хора смятат, че именно той е бил италианския Джордж Бест. Явно обаче няма нищо случайно, защото Джиджи Мерони се е казвал и пилотаът на самолета, който се разбива на Суперга с Гранде Торино. Мерони е прегазен от Атилио Ромеро, който пък през 2000-та година става президент на Торино, но фалира клуба през 2005-та година.