Легендарният бразилски голмайстор Роналдо проговори за мистериозния му припадък преди финала на световното първенство през 1998 година във Франция. Тогава кариоките бяха категорично победени от домакините с 3:0, а Роналдо бе бледа сянка на себе си, както и целият бразилски тим. Феномена рядко говори, а наред с историята от Париж, той сподели и любопитни неща около Мондиал 2002 в Япония, където самият той блестеше, а Бразилия грабна световната титла след 2:0 на финала срещу Германия.

"След като победихме Турция на полуфинала през 2002 година, ме връхлетя рязко споменът за онова, което се случи във Франция през 1998-а. А какво всъщност се случи: с моите съотборници обядвахме и аз реших да си почина. Последното нещо, което помня е, че тъкмо лягах в леглото. Конвулсиите, които са последвали, повлияха на всички в тима на Бразилия преди мача с французите.

Казаха ми, че не мога да играя, но реших да не се предавам. Отидох да разговарям с докторите и с нашия старши треньор Марио Загало. Говорих с всеки възможен човек, защото исках да чуя алтернативен отговор. Исках някой да ми каже, че мога да играя! Знаех, че заслужавам да съм на терена в този финал. Убедих лекарите от медицинския ни екип да ми направят фитнес тестове. Направиха ги и нямаше нищо анормално. Резултатите бяха такива, сякаш нищо не се бе случило. Вече се приготвяхме за път към стадиона, а Загало продължаваше да е категоричен: "Няма да играеш".

В ръката си обаче държах листа с резултатите от тестовете, а и д-р Толедо ми даде зелена светлина. На стадиона отидох отново при Загало и му казах: "Добре съм. Ето резултатите, които показват, че съм добре. Искам да играя в този финал". Играх, но всичко, което стана, се отрази на отбора. Тези конвулсии трябва да са били много страшна гледка. Това не е нещо, което човек вижда всеки ден. Всички, които бяха станали свидетели, бяха обременени.

След четири години ме беше страх да отида да дремна в следобеда преди финала. Заради лошия спомен, разбира се. Не отидох да спя и нарочно се разминах с почивката. Опитах се да потърся някого, с когото да си говорим, докато мине следобедното време. Всички обаче бяха отишли да спят преди финала с Германия. Впоследствие намерих един от резервните вратари - Дида. Той беше буден и го ударихме на приказки над един час. Дида беше доста мил с мен. Успя да ме разсее, защото добре знаеше, че ако взема да мисля за финала във Франция, ще си спомня и за конвулсиите. Идеята, че това можеше да се повтори, беше най-големият ми кошмар.

Едва когато потеглихме към стадиона в Йокохама, бях способен да се концентрирам изцяло върху предстоящия мач с германците. Оставих лошите спомени зад мен и влязох с чист ум във финала. И какъв чудесен финал се получи! Смениха ме пет минути преди края, на скамейката прегърнах Родриго Пайва, който беше пресаташе на нашия тим. Той беше до мен през целия дълъг път до тази титла. Започнах да плача и повтарях: "Направихме го! Направихме го! Беше толкова трудно, но го направихме".

Почти припаднах заради голямата емоция. Бях безумно щастлив! Играхме толкова добре, че дори главният съдия да бе дал 100 минути добавено време, Германия нямаше да може да ни спре. Това беше и моя лична победа. Най-голямата ми победа - и на терена, и в живота", разказа Роналдо пред FourFourTwo, цитирано от sportal.bg.