Георги Георгиев - Гецата, който навършва 60 години днес сподели пред вестник „Мач Телеграф“ дали е щастлив от това, което е постигнал до този момент в живота си и сбъднал ли е мечтите си. Той заяви, че признанието на хората е най-голямото му постижение.

„Остаряваме всички бавно. Имаше една песен на Богдана Карадочева - „Остаряваме бавно“, та и аз така. Ще го отпразнувам в Пловдив с приятели в едно местно заведение. Няма да сме много хора, ще събера най-близките. Ще бъдем към петнадесет човека“, започна с усмивка Гецата.

„За тези 60 години успях да изпълня мечтите си. Най-голямата ми мечта от дете беше да стана футболист и станах. Футболът е моят живот с друго не съм се занимавал никога. Въпреки, че съм завършил механотехникум, стругар съм по образование, но нямам нищо общо с тези машини. Топката е животът ми и съм доволен. Има и неща, които съм искал да постигна, но не съм успял. Всеки човек има такива цели, които много е искал да достигне, но не е успял. Не може да вземеш целия свят. Трудно ми е да определя какво точно, но съм доволен от това, което постигнах за тези 60 години. Не ламтя за нищо повече и съм щастлив. Мачовете, които никога няма да забравя са три и са с три различни отбора. Единият е с Ботев Пд срещу Берое, когато победихме с 8:1. С ЦСКА срещу Спарта Прага, когато надделяхме с 3:0 и във Франция, когато с фланелката на Мюлуз победихме Бордо с 5:1. Това са ми най-силните мачове, които съм изиграл и ще си ги спомням винаги. Колкото до загубата, която никога няма да забравя тя е, когато бях част от ЦСКА и играехме на „Българска армия“ срещу Левски, когато загубихме от „сините“ с 2:4. Тогава при 2:0 получихме дузпа, а аз се нагърбих с нейното изпълнение, но Пламен Николов спаси. Последва обрат и тежко поражение за нас. Николов ми е голям приятел. Следих го с интерес в предаването по БНТ „Последният печели“, когато победи в две от игрите. Доказа, че футболистите не сме толкова глупави“, продължи той с усмивка. „В онази среща, когато пропуснах от бялата точка съжалявам, но пък за Пламен беше много положително. Понякога, когато спортувам ми се върти в главата, защо ли не я бих в другия ъгъл ама не мога да го върна. Изправял съм се срещу много достойни отбори и играчи. Играл съм срещу много големи футболисти. Имах това спортно щастие и то играчи, които станаха и световни шампиони. Във всеки един от отборите, за които играех бях щастлив. Юноша съм на Марица Пд, като в този отбор ми минаха детските години, както и юношеските, а след това играх в мъжкия футбол с този клуб. И в Ботев бях щастлив, както и в ЦСКА. Там бяхме страхотен колектив. В Мюлуз имах също прекрасен престой. Не мога да се оплача и се надявам да има повече такива хора, които да почувстват това, до което се докоснах аз и го преживях. Един от най-скъпите ми голове беше този срещу Левски на 10 октомври, когато бихме „сините“ с 1:0. Аз реализирах попадението в 10-ата минута, което се оказа и решаващо попадение. Играех с номер 10 тогава. На таблото пишеше “10, 10, 10” и ще го помня завинаги, защото все пак победихме Левски. Тогава ги нямаше вече Стоичков, Пенев и Костадинов и бяхме доста млад отбор... За мен най-важното постижение е това, че хората и до ден днешен, дори и без да ги познавам ме спират и ми се радват. Ето един пример, когато се кача в градския и шофьорът на автобуса не ми дава да си платя билетчето. 

Признанието на хората за мен е най-голямото постижение. Имал съм много трофеи, но най-важното ми постижение е признанието на хората. Благодаря им за всичко! Богат живот, изпълнен с много усмивки и позитивни моменти и хора. За следващите 60 години си пожелавам да сме живи и здрави всички. За мен най-важното на тези години вече е да има уважение. разбирателство и човечност!“ завърши Гецата.

Скритият герой от Парк де Пренс. Юбилярът бе част от златните генерации на Ботев Пд и ЦСКА през 80-те
Един от големите играчи в българския футбол от 80-те и 90-те години и герой от САЩ 94 – Георги Георгиев навършва 60 години днес. Юноша е на Марица Пд, като през 1984 година приема поканата на легендата на Ботев Пд и тогавашен старши треньор на „канарчетата“ Динко Дерменджиев и преминава на Колежа. Има 4 годишен договор с Ботев, който не му позволява да премине в ЦСКА, въпреки че треньорът на „армейците“ - Димитър Пенев го иска още през 1987-а.

С „жълто-черния“ екип играе редом с още няколко големи играчи от силната генерация на клуба през 80-те – Костадин Костадинов, Петър Зехтински, Атанас Пашев. Печели сребърните медали в първенството през сезон 1985/86 и бронзовите в следващите две години. Взима участие в паметната победа над Байерн Мюнхен с 2:0 за КНК.

През 1988-а преминава в ЦСКА, където пък играе с друга златна генерация – тази на „червените“, начело с Христо Стоичков, Емил Костадинов, Любослав Пенев и Трифон Иванов. Става два пъти шампион на България, а след продажбата на тримата големи той и покойният Трифон Иванов стават лидерите на „червените“. През 1991-а преминава във френския Мюлуз, където остава 4 сезона. През 1993-а преди решителния двубой на „Парк де Пренс“ националният отбор е на лагер в Германия. Емо Костадинов и Любо Пенев обаче нямат френски визи.

Тогава Боби Михайлов и Вальо Михов се обръщат за помощ към Георги Георгиев. Той ги прекарва с колата си през границата между Германия и Франция. Мястото не е случайно избрано – през един мост на Рейн, където няма митничари. На другия ден Емо и Любо хващат самолет от Мюлуз и заминават за Париж. Местните служители на летището пък ги разпознали и казали на майтап, че ако не ги пуснат, може да станат национални герои. Както показва бъдещето, тeзи думи се оказват много верни, защото именно Любо и Емо изковаха победния гол на „Парк де Пренс“.

През 1995/96 Гецата се завърна в ЦСКА, а сезон по-късно приключи като играещ треньор там откъдето започна – в родния Марица, който бе в елита.