Тобия Момин е един от най-легендарните пловдивски футболисти. Той е роден на 1 август 1941г. в тогавшното село Секирово - сега част от Раковски. Той е играл за Спартак Пловдив в най-силните години на отбора и е шампион със Спартак, а през 1967г. заедно с Христо Дишков и Михаил Георгиев са единствените играчи от Спартак в Ботев при обединението в новия отбор, който носи името Тракия. Той играе и за Марица, като един от малкото играчи, които са играли за три пловдивски отбора в елита - Спартак, Ботев и Марица и то като титуляр постоянно. Въпреки, че е защитник той казва, че винаги е играл честно и не е правил груби влизания.

Освен шампион със Спартак той е и вицешампион с гладиаторите, а на европейската сцена играе срещу Бенфика на Еузебио - един от най-добрите футболисти по това време в света и срещу ПСВ Айндховен. В Ботев е играл срещу румънския Рапид Букурещ. Има общо 7 мача в евротурнирите - 5 в КЕШ и две в турнира за Купата на панаирните градове. 

Легендата сподели, че най-голямата му болка е, че преписват тежка контузия, която е направил на Гунди, а той самият казва, че никога не е контузвал един от най-големите играчи в историята на българския футбол и разказа за случката. 

Вижте какво заяви в интерю за TrafficNews Тобия Момин за сблъсъка с Еузебио, за големите български футболисти и за футбола през 60-те и 70-те години на миналия век. 

Стартира като боксьор 

Преди да започна с футбола бях боксьор. Даже участвах в Републиканско първенство във Варна за юноши и станах втори. Започнах с футбола през 1956 година, когато ни събра един треньор по лека атлетика в гара Кричим. Успехите започнаха да идват в републиканските квалификации. Бихме ЦСКА и някои други отбори. Отидохме на финал в София, на стадион „Васил Левски“, където играхме с мисля, че Хасково. Станахме детски шампиони през 1956 година. Оттук започва вече всичко – влюбих се в тази игра. Играехме при юношите на гара Кричим в първенството на дублиращите отбори.

Началото в Спартак

Там ме забелязаха в първенството на дублиращите отбори. През 1960 година влязох в казармата. Бях в София във Вътрешни войски. През 1961 година ме превеждат в Пловдив, като заповедта дойде да се явя в Спартак Пловдив, който тогава беше към Вътрешни войски. Почнах с големия отбор на Спартак да тренирам на 14 февруари 1961 година. През 1961/62 година станахме вицешампиони. Моята упоритост и моята безкомпромисност ме наложиха. Имаше търкания между по-старите към мен, но щом заиграх нещата се оправиха. Впоследствие, когато станахме вицешампиони, Иван Иванов се контузи и аз започнах като десен бек. Втория полусезон го изиграх целия. След това през сезон 1962/1963, Байкушев направи системата 4-2-4. Аз минах отляво, а Георги Ботев играеше като стопер. Оттогава не излезох от състава. 

Мачът, който няма да забрави в шампионския сезон

Никога няма да забравя решаващия мач с Ботев Пловдив. Стадионът (тогава „9 септември“) беше толкова пълен, че чак до тъчлинията имаше хора. Поведохме с гол на Михаил Душев, Гунди изравни, и после вкарахме още един гол за 2:1 с попадение на Тодор Диев. Този мач ни откъсна вече на три или четири точки пред Ботев в борбата за титлата. В останалите мачове нямахме проблеми. 

Голямата му болка е, че му приписват тежка контузия на Гунди

Боли ме това нещо, защото абсолютно не е истина, че съм го контузил жестоко. Дори не съм го фаулирал Гунди по време на кариерата си. Искам да кажа, че дори до ден днешен контактувам със съпругата му. Случаят, за който се говори, може би идва оттам, че друг играч го фаулира някъде в центъра, а аз отидох да му помогна да го вдигна. Може би съм го хванал по-здраво и той реагира. Той не е видял кой го е ударил и сигурно е помислил, че аз съм го фаулирал. Бях нахакан футболист, но в моята кариера не съм контузил нито един футболист.

Спартак сваля непобедимия отбор на ЦСКА от върха

Вярвахме, че можем да станем впоследствие дойде усещането, че можем. Който хванем, бием. Преди да дойда Спартак имаше спечелена Купа, игра и два финала, а когато дойдох станахме вицешампиони и след това станаха шампиони, което показваше растеж. След шампионския сезон можеше да станем трети, но по заповед отгоре трябваше да се спаси Спартак София и загубихме в послединя кръг. Завършихме четвърти на една точка зад Славия, които станаха трети.

Премиите от шампионската титла

Станахме вицешампиони, дадоха ни по 40 лева. Станахме шампиони, дадоха ни по 50 лева, което след удръжките беше 45 лева. Подариха ни и по един пепелник от тежък метал от "Балкан" още си го пазя. Оправданията бяха, че федерацията не позволявала повече.

Съжалява за пропуснатия шанс да елиминират ПСВ Айндховен

Много съжалявам, просто ги изпуснахме. В Пловдив паднахме с 0:1 след една нелепа грешка в наказателното поле, а там завършихме 0:0. Имахме чисти положения, но изпуснахме много. На реванша в Айндховен Тодор Диев се контузи и не игра, а други мои съотборници направиха сериозни пропуски. 

Мачовете срещу Бенфика и сблъсъка с Еузебио

В Португалия мачът падна в страшна мъгла. Чакахме четири часа в съблекалнята на дървени пейки, докато мъглата се вдигне, и започнахме мача в 1 часа през нощта. Мачът се стартира в 1 след полунощ и завършихме 3:0 за тях. Нямам идея защо не го отложиха, а ние чакахме цели 4 часа преди мачът да започне. Тук завършихме 1:1, като Еузебио вкара гола. Помежду си не си контактувахме с футболистите от Бенфика, защото нямаше преводачи, а и нарочно не знаехме езици – имаше ченгета, и ако те видят да говориш с някого, арестуваха.

Еузебио се държеше точно като голям футболист, нямаше високомерие. Помня, че ни вкара гол тук. Тогава нямаше толкова много журналисти и нямаме снимки от вечерята след мача. Бяхме настанени в хотел „Тримонциум“, но контактът с чужденците на вечерята беше почти невъзможен. Нито имаше преводачи, нито ние знаехме езици, а и постоянно ни следяха „ченгета“. Ако те видят да говориш с някого от противника, веднага ставаше опасно.

Как играе в защитата

Аз предхождах нещата, изпреварвах. Това означава мислене, усещаш кога ще стане. В по-голямата част от моята кариера съм подсигурявал.

За Тодор Диев

Той беше изключително добродушен и народен човек. Уважаваше всичко и беше обедителна фигура. На терена беше като валяк изключително мощен и безкопромисен.

За най-трудния и съперник

Играл съм срещу футболисти като Гунди, Чико, Бонев, Якимов. Всички бяха супер футболисти. Но фактически, след като започнах, мисля, че Георги Попов - Тумби ме направи футболист. С Ботев играхме на техния стадион и аз не му дадох да мръдне. Той играеше ляво крило и имаше такава бързина. Аз също бях бърз – на приемния изпит в София бягах 100 метра за 11.2 секунди. Играл съм и срещу Меци Веселинов от Левски, който беше по-бърз от вятъра.

За сравненията между Гунди и Георги Соколов

Те не трябва да се сравняват, защото играят на различни позиции. Гунди е голям. Соколов беше цар на финтовете. Не трябва да се сравняват. Всеки си има своите качества.

Съжалява, че не остава в София, попада в разширения състав на националния отбор преди Мондиала 1966

Бях женен, имах всичко в София, но се върнах заради големи обещания в Пловдив и заради любовта си към Спартак. Цяла година чаках за обещания апартамент, живяхме по хотели. В София ми казваха: „Ако не ти харесва този апартамент, ще ти дадем друг, по-голям“, но сърцето ми беше тук. Съжалявам, че не останах в София в отбора на Спартак София. Бях в националния отбор през 1965 година, когато треньор беше Рудолф Витлачил. Той ме включи в разширения състав, но тогава имаше разделения левскари и цесекари и от провинцията не ни брояха за живи. Ако бях останал, щях да бъда в Левски и в националния отбор. От 28 мача в Спартак Пловдив бях 26 пъти в Отбора на кръга в елита. Друго е да си в София. Върнах се в Пловдив, защото имаше големи обещания. Живях една година по квартири, докато чаках апартамент. Върнах се от любов към Спартак. 

Как преминава в Ботев след обединението

През 1967г. ни обединиха и аз заедно с Христо Дишков и Михаил Георгиев отидохме в Ботев, а новият отбор се казваше Тракия. Унищожиха Спартак. Когато попитах шефа на МВР Сарийчев какво става, той ми отговори: „Партията нарежда, отивате, и това е“. Говореше се, че Кочо Гяуров го е наредел. В Ботев играх като опорен халф. Никога не съм бил на пейката, дори когато отидох в Ботев, които бяха шампиони от миналия сезон и имаха подреден отбор.

Играе за Ботев в най-голямото турне на тима в Германия

С Ботев бяхме на турне в Германия играхме с доста отбори и не загубихме нито един мач. Гочо Василев от Локомотив Пловдив беше при нас, защото Чико и Тумбито бяха в националния отбор. Играхме срещу отбори като Байер Леверкузен и Борусия Мьонхенгладбах.

За съдийството

Имаше подпиране на софийските отбори от съдиите, но не така, както сега. Имаше нареждания от високо ниво. 

Нито една минута не е бил на пейката 

Имам изключителни спомени от Спартак, Ботев и Марица и винаги от първата минута играя титуляр. Никога не съм бил на пейката, играл съм и като опорен халф в Ботев. 

Стадионите винаги са пълни

Сега ми е много обидно, като гледам стадионите. Направиха се по-хубави съоръжения, но те стоят празни. Едно време, независимо дали играехме с Ботев, Левски или ЦСКА, стадионът беше пълен до дупка. Хората буквално идваха от селата с дарове – носеха череши, грозде, а за важните мачове се говореше, че са давали дори по едно агне за билет.

Репресиите през онези времена

Имаше репресии помня имаше един случай с жената на мой съотборник, която беше арестувана и разпитвана само, защото се познаваха с един българин от Хамбург, известен като „Бай Тошо“ (б.а. - митична фигура в българския футбол човек живеещ в Германия, който често посещава и помага на българските отбори при гостувания в чужбина). Той беше дошъл с Мерцедес и ги беше возил някъде. Властта веднага се задейства. Той беше дошъл на мача с ПСВ Айндховен. 

Трансферът в Марица

Тогава всичко се решаваше „отгоре“. Когато исках да отида в Марица, те бяха в Б група и първоначално не ми даваха. Наложи се влиятелни фигури като Солаков да се обаждат на генерал Стоилов, за да ми разрешат. Повечето отбори бяха ведомствени – Марица се водеха към захарната фабрика или стъкларския завод, докато в Ботев бяхме офицери.

Помощник-треньор е на Георги Найденов в Марица при мистериозната му смърт в Сирия

Тогава бях помощник на Георги Найденов в Марица и отидохме на турне в Сирия. Вечерта се разхождахме. Влязох в стаята той беше заедно с Михаил Душев в една стая. Беше млад на 40 години беше много тежко. Официално казаха, че е масивен инфаркт, но се говори, че може и да е отровен от Държавна сигурност, защото е бил против обедниненията на отборите. 

Вкарва Марица в елита с гол в последната минута 

Играех в Марица в Б група и в последния кръг играем срещу Кюстендил. Мачът беше решаващ за нас и поведоха с 2:0. Съдията обаче ги подпря и те изравниха - 2:2. В последната минута топката отиваше към мен с гърдите я поех и с левачката в далечния ъгъл - 3:2 и влязохме в А група. 

Прекратява кариерата си заради изваден бъбрек

Приключих кариерата си в Марица, но ми извадиха бъбрека след камъкъци в бъбреците. Тогава ми препоръчаха да спра във футбола, въпреки че ми се играеше ощеи можех да продължа още 2-3 години. 

Не го викат при възраждането на Спартак през 1983г.

Никой не ме вика, нито ме поканиха. Аз не съм характер, който да отива да се навира. Ако ме поканят, отивам, мога да помогна. Този егоизъм и завист пречат много на нас българите.

Треньорската кариера

Бях треньор в школите на Спартак и Марица. Не се водих на заплата и трябваше да събирам пари от децата от такси, което беше обидно за мен и се отказах. След това бях на треньор Чалъкови, Брацигово, Калояново, Белозем, Секирово. В Строителния техникум станах учител и там направих много добър ученически отбор.

Разочарован е от сегашния футбол 

Гледаш някой мач и виждаш, че няма нито един българин в състава. Футболът ни ще се оправи само ако се обърне внимание на школите. Сега всичко е пари – родителите плащат, за да играят децата им, а талантливите деца, които нямат възможност, биват пренебрегвани. Няма футболисти, няма футбол. Преди треньорите ходеха по села и паланки да търсят таланти, а сега това го няма. Сега са все по телефоните, майката идва с джипа и го взима. Треньорите стоят с кръстени ръце.

Гунди, Диев и Чико - единственият мач, в който пловдивски отбори се бориха за шампионската титлаСпартак побеждава Ботев и става шампион през 1962-1963