Миналия петък си отиде големият пловдивски треньор Атанас Драмов. Той ще остане завинаги в сърцата на феновете на Локомотив, защото е първият треньор на клуба, който носи трофей на Локо, печели и бронзови медали с отбора.
През сезон 1982-1983 Локомотив Пловдив се намира в "Б" група. Отборът разполага обаче със страхотен състав, а в отбора са легендите Аян Садъков, Христо Бонев, Едуард Ераносян, Стефан Стайков. Тимът е поет от Драмов за втори път след сезон 1977-1978. Локо завършва във въпросния сезон на второто място в "Б" група и се завръща в родния елит, но по-интересно е, че се превръща в единствения български отбор, който печели трофей, когато се намира в "Б" група. Локо триумфира в турнира за Купата на Съветската армия, която вече няма статут на национална купа, но дава право на участие в евротурнирите - Купата на УЕФА.
По пътя към трофея е остранен Асеновец, Рилски спортист, Добруджа и Бдин.
В полуфиналите Локо се изправя срещу ЦСКА, който е със звездите си - Георги Велинов, Георги Димитров — Джеки, Пламен Марков, Цветан Йончев, Радослав Здравков, Георги Славков, Стойчо Младенов.
Мачът е една от класиките в българския футбол. Заради нови правила в турнира полуфиналите се играят на неутрален терен. Така над 11 000 присъстват на стадиона в Ихтиман, където се играе сблъсъка.
Едуард Ераносян открива в 34-та минута, а Христо Сотиров удвоява в 54-та минута. В 72-та минута Ружди Керимов намалява изоставането на ЦСКА, а в 87-та минута Ераносян вкарва за 3:1. В края на двубоя Александър Иванов си отбелязва автогол за крайното 3:2.
Така Локо отстранява ЦСКА и то от "Б" група, а на финала се случва още нещо, което остава в историята. В битката за трофея Локо играе срещу отбора на Чирпан, който тогава се намира във "Б" група и завършва на 7-то място.
Така за първи и единствен за момента път два отбора, които не са от "А" група се борят за трофей в българския футбол.
Финалът се играе през 25 000 зрители на националния стадион "Васил Левски" в София.
Христо Сотиров открива още във втората минута, а Христо Бонев в 29-та удвоява. Боян Стайков в 57-та минута намалява изоставането на Чирпан, но Едуард Ераносян в 88-та минута слага точка на спора за 3:1.
Атанас Драмов носи първи трофей в историята на Локомотив - Купата на Съветската армия и го прави с отбор, който тогава играе в "Б" група. Локо печели и евроквота за Купата на УЕФА и се завръща в евротурнирите след пауза от 6 години. Драмов обаче не е оставен начело на клуба след промоцията в елита.
Почти десет години по-късно през сезон 1991-1992 Атанас Драмов отново е начело на Локомотив, а тимът прави страхотна кампания. За пети път в историята си Локо печели медали от първенството тогава, завършвайки трети и взима бронзовите отличия. Тимът изпреварва с по-добри показатели градския съперник Ботев, а двата отбора завършват с по 37 точки. Любопитно е, че със същия актив е и тогавашния действащ шампион Етър, който обаче е с най-лоши показатели и остава пети. Така Локо отново си осигурява място в евротурнирите, където играе с френския Оксер в Купата на УЕФА.
Драмов записва общо 5 периода начело на Локомотив, а за последно води тима през сезон 1997-1998.
Драмов обаче има успехи и с другите пловдивски отбори. Води Спартак в периода 1993-1995 и тимът се завръща в "А" група. В елита Драмов е треньор на "гладиаторите" при една от най-великите победи на тима – 4:0 срещу ЦСКА в Пловдив.
Води кратко и Ботев през 1995г. тогава "канарчетата" играят в Купата на УЕФА и под ръководството на Драмов "канарчетата" отстраняват грузинския Динамо Тбилиси с две победи с по 1:0 в Пловди и в Тбилиси. Тогава в Динамо играят бъдещи звезди като Каха Каладзе и Леван Кобиашвили. След това Ботев среща испанския Севиля, в който играе Давор Шукер. В Испания Севиля побеждава с 2:0, а в Пловдив Ботев прави 1:1, а пловдивчани изпускат победата, след като Костадин Видолов изпуска дузпа. Освен това Драмов е начело на Ботев и при втората най-голяма победа на Ботев в историята в градското дерби срещу Локомотив - 5:0 през 1995г. Това е изравнен рекорд след 5:0 за Ботев през 1988г.
Освен успехите в България Драмов води и кипърския гранд Омония, с който става два пъти шампион - 1983/1984 и 1984/1985. Бил е треньор на кипърските Орфеас и Арис Лимасол.
Още от категорията