В общо взето сушавата спортна 2017-а година двама братя донесоха на Пловдив единствените медали от световни първенства, при това - пълен комплект. Александър Команов спечели злато от шампионата на планетата в Екатерининбург в обединената версия WKU през декември, на който Иван Команов стана втори. Няколко месеца по-рано Иван стана трети на друго световно в киокушина.

В специално интервю за TrafficNews.bg Братята разкриват една проста максима, която ги държи на върха в световното карате и ги превърна в едни от най-изявените и уважавани бойци - двамата са като един юмрук, подкрепят се взаимно и между тях цари перфектно разбирателство. Всъщност са трима, защото баща им Евгени Команов е част от печелившия екип и е с огромен принос за изграждането им като елитни състезатели в този спорт.

Разликата им е само малко повече от година. По-големият Иван е роден на 15 март 1989 г., а Сашо - на 27 май 1990 г. Всъщност Александър е трикратен световен шампион, има и европейски титли, брат му е двукратен европейски първенец, от световни има три бронзови и един сребърен медал.

Играят карате откакто са проходили. Баща им Евгени е бивш състезател по джудо и един от хората, които полагат основите на киокушина в Пловдив. И досега тренират и се готвят в залата на стадион Пловдив, която са оборудвали с възможно най-модерните придобивки и атрибути за подготовка. А в създадения от тях СК Ронин вече възпитават и доста деца в тайните на каратето. От малки живеем с този спорт и в това е една от тайните на успехите ни. Нищо друго не ни е разсейвало през годините, признава Сашо. Имали сме трудности, това че баща ни ни е треньор не означава, че ни е било по-лесно - напротив. Защото неговите стандарти винаги са били много високи, разкрива Иван. Брат ми е по-скромен, но е не по-малко амбициран и хвърля не по-малко труд от мен. Винаги първата ми цел е била да набия него, казва през смях Сашо. А Иван допълва, че колкото ритника е направил брат му, толкова е направил и той самият. След всички тези тежки тренировки и понесени здрави удари костната ни система е по-здрава от на останалите, казва още по-големият Команов.

Като малък Александър вървял по-пълничък и баща му на моменти го спирал от състезания. За разлика от Иван - неговата кариера е по-дълга. За мен той е най-добрият боец в цял свят, но не може да си повярва, за което сигурно и аз имам известна вина, разказва Евгени. Според Иван стилът на двамата ги отличава от всички останали. При нас няма маркиращи удари - само здрави юмруци и ритници със стремеж към нокаут, обяснява по-големият брат. Постоянно търсим съвършенството, а баща ни винаги ни е учил на красота в каратето, допълва по-малкият.

Точно този стил създава на двамата огромен авторитет в световен мащаб. Защото световните шампиони от най-силните страни в този спорт, срещу които са играли, помнят имената им. Според Евгени, Иван и Сашо разпределението на силите в киокушина се е променило. Преди японците са били ненадминати, защото този спорт си е техен и са си го развивали, но сега времената са други и в ерата на свръхинформациите и технологиите вече няма тайни. Евгени твърди, че се опитва да създаде богат технически арсенал на синовете си, докато руснаците например залагат на по-малък диапазон от удари и техники, но го изпипват до крайност. В това отношение Сашо е по-комплексен и го доказа преди няколко години, когато безапелационно спечели ММА турнир в Пловдив.

На моменти тренировъчният ни ден е започвал в 5 сутринта - ставаш и звезди не виждаш, разказва Иван. Случвало се е Общинска охрана да ни гони, защото се е чудела какви са тези по това време в залата, допълва Евгени. Тренирали сме до 7 сутринта и сме ходили на училище. След това - право в залата по щанги. После - вечерна тренировка Така възмъжахме, спомня си Иван. Добре, че беше мама, която ни будеше за тренировки, татко гледаше да си поспива, допълва Сашо. Тя е огромен фактор за развитието ни с помощта и подкрепата, която ни е оказвала винаги, категоричен е световният шампион.

Толкова послушни деца не сте виждали, радва се бащата. Отличници в бойната и политическа подготовка, шегува се той. Наистина и Иван и Сашо са завършили училище с отличен успех. Първият вече е висшист по право в ПУ, по-малкият предстои да го завърши. Все по утъпкани пътеки върви, шегува се големият брат. Неотлъчно заедно са и по време на тренировки. Само двамата правим спаринги, просто няма кой друг да издържи на ударите ни, разкрива Иван. В тренировката тренираме истински бой. Българите сме много корави и сме един от най-тежките противници, смята той. Затова през годините сме имали толкова успехи в силовите и бойните спортове, просто сега методиката не е на онова ниво, допълва го Евгени.

Колкото и странно да звучи - Иван и Сашо си разменят зверски удари, но между тях цари огромно доверие и разбирателство. По време на тежките ни съвместни тренировки сме изградили такава връзка помежду ни, че мислим по един и същи начин, въпреки че сме различни по характери. Много рядко се случва да се скараме, дори не мога да го нарека каране. Много сме близки, не можем един без друг, разказва Иван. На тренировки сме един срещу друг, но на състезанията сме заедно и се подкрепяме, защото знаем от какво има нужда всеки един от нас. Ако се ударим силно и ни заболи - не се гневим, дори се радваме един на друг. В спарингите ни има само спортна злоба, затова сме добър тандем, а татко още повече канализира подготовката ни. Силни сме поединично, а тримата като екип се допълваме, казва още по-големият Команов. Преподаването на бойни изкуства не е проста работа. Много е важна вътрешната енергия, която се използва при ударите, както и съхраняването на тази енергия, казва Евгени.

Цялото семейство са запалени ловци и са издигнали в култ екологично чистата храна. Залагат на качествено месо, мед, ядки, домашен хляб, български плодове и зеленчуци. Сашо е шампион и в семейното поприще - радва се на цели 4 деца. Най-големият Евгени е на 8 години, Иван е на 4, Сашо е на 3, Георги е само на 2 месеца. Дали му е трудно да съчетава спорта с грижите за децата? Едното няма нищо общо с другото, твърди Александър. Израснали сме в силно семейство и знам какво е за едно дете да си има брат. Затова със съпругата ми Елена решихме да са повече. Също така за мен децата са смисъла на живота ми, а енергията, която ми дават, не може да се сравни с нищо друго. Имало е случаи да жертвам част от кариерата си за тях, но намирам баланса и със сигурност не ми пречат, казва още малкият брат. Всъщност цялото семейство е впрегнато в отглеждането на децата - и дядото Евгени, и братът Иван. Защото всички са един екип. Дали ще има и момиченце? Не е като да не пробвам, ама не става, завършва Сашо.