Пловдивчанка обядва в компанията на мариачи, плува с делфини в Канкун

 

 

 

Пловдивчанката Мариана Обретенова е автор на правна литература, лектор по изпълнително производство, писател - любител, бивш президент на ЗОНТА Пловдив и страстен пътешественик. Обиколила е почти цяла Европа, Северна и Южна Америка, Африка и само малка част от Азия. Разказва ни за последното си приключение в Мексико, където сбъдва детската си мечта да посети лично земите на маите. 

 

 

- Естетика на изгубването. Никой не осъзнава колко красиво е да пътуваш, докато не се прибереш у дома и положиш глава на познатата възглавница. Пътуването е опит за летене, разпалване на въображението. Чуждите земи никога не разкриват своите тайни. Предлагат ти парченца от себе си. Ти избираш как да преглътнеш - като гурме или закуска на тревата. И в двата случая си печеливш. Пътуването е влюбване. Трепет да го видиш това място, да ти се разтрепери душата, да пърхат пеперуди в стомаха. Влюбена съм във всички места, които не съм посетила. Пътуването е порастване на ума, на духа. Няма значение къде пътуваш, важното е да не спираш. Обичам да чета - това също е пътуване. Представяла съм си света като книга и тези, които не пътуват, прочитат само една страница. 

 

- С какво те привлече Мексико като дестинация? 

 

- Любопитството. Идеята за Мексико се роди спонтанно. Ние сме група от близки по интереси приятели и избираме пътуванията емоционално. Мексико винаги е било място, което е пораждало у мен желание да му кажа лично „Здравей!“ Като дете четях много за древните цивилизации. Исках да видя пирамидите на ацтеките и маите. Има объркване в представянето на маите /за разлика от ацтеките, които са загубени като цивилизация, маите продължават съществуването си/, често ги смятат за диваци с несравнима жестокост. 

 

В голяма част от литературата маите са представени като цивилизация-загадка, появила се внезапно, изобретява най-съвършения галактически часовник, познат до съвременната епоха. Те създават респектираща култура и знания в астрономията. Какви астрономически наблюдения, апаратура и научни познания са имали, за да изчислят преди повече от хилядолетие годината и дори деня, в който положението на Земята ще се изравни със Слънцето и центърa на нашата галактика – Млечния път – нещо което се случва веднъж на 25 800 години? 

 

Чували сме за календарa на маите - най-точният по целия свят. Човечеството няма понятие как древните хора са могли да бъдат така точни, по-точни от нас. Разпространената версия за изчезването на маите се оказа невярна. Изчезналите се ацтеките. Всъщност, жестокостта е била тяхната природа. 

 

 

 

 

- Пътуването беше организирано от една дама от приятелския ни кръг, която е живяла като дете в Куба и Мексико. Административните подробности бяха поети изцяло от нея - визи, самолетни билети, избор на хотели, места, които трябва да посетим. Първата дестинация беше Мексико. Полетът е много дълъг - 13 часа, и е от Франция. Часовата разлика с България е 8 часа. През първите дни  адаптацията с тази разлика е трудна. Полетът беше нощен. Всъщност, пристигнахме около 17 часа местно време. 

 

Кацнахме в Мексико сити, столицата. Посрещнаха ни семейство българи, работещи в посолството ни от дълги години, близки на нашата приятелка, виновничката за това пътуване. Дамата беше избрала централна локация и след като се настанихме в хотела, беше организирала посещение на театър, където гледахме тяхна известна постановка. Признавам, спомените ми от постановката са само по снимките. Часовата разлика ни държеше полузаспали. 

 

Градът не спеше обаче. Той пулсираше. Вървейки по улиците, усещането ти е, че си част от мравуняк. Това е един от десетте най-големи градове в света - 22 000 000 население. Домакините ни бяха изключително гостоприемни и ни бяха направили програма за всеки ден и час. Мексико сити е космополитен град, в който разстоянията се измерват с часове.

 

 

 

 

- В столицата останахме три дни. Прогарамата беше пъстра и динамична, дори бих казала преситена. Въпреки разстоянията в този град, успяхме да обхванем по-важните забележителности.

Първата точка от „стоте национални обекта” беше Националният музей на Мексико.  Той е разположен на самия площад Сокало. В него са изложени артефакти от мексиканската история, както и археологически обекти, които датират от Предколумбовия период. Тук са изложени и съкровища, принадлежали на маите, ацтеките и олмеките, най-известното сред които е Ацтекският календар /календарът на маите се използвал и от ацтеките, но първата ни среща с него беше в националния музей/.

Площад Сокало беше прегърнал Националния музей и Националния дворец. В двореца /сградата на Правителството/ могат да влизат туристи и да разгледат красивите стенописи, рисувани от Диего Ривера, изобразяващи мексиканската история през вековете. Площад Сокало, наричан още площадът на Конституцията, събираше хиляди туристи. Всеки чужденец се открояваше на фона на пъстрия мексикански етнос. 

 

Зиналите уста и многобройните фотоапарати са добре дошли за „леката промишленост” на престъпността в столицата - кражбите. Макар че бяхме предупредени за това, жадните за гледки очи можеха да ни изиграят лош номер. Добре, че не се наложи да преживеем това приключение. Мексико е на първо място по престъпност в страните от латинска Америка.

 

Направихме обширна автобусна обиколка на града, а тя, повярвайте ми, беше и доста обширна в часове. Успяхме да посетим и вилата на Кортес - испански конкистадор, оглавявал експедиция в началото на 16-ти век, унищожила държавата на ацтеките и поставила голяма част от Мексико във властта на Испания. Кортес е сред видните представители на поколението испански завоеватели, осъществили първия етап от испанската колонизация в Америка. 

 

И още нещо любопитно за него. В историята на шоколада, Кортес заема почетно място, заедно с Колумб. Причината да познаваме тази сладост днес са именно те. Ацтеките и маите са търгували с какаови зърна. Правили са напитка от какао, която е била предназначена само за влиятелните личности в племето и гости. Какаото акустира на европейска земя донесено от Колумб, но заслугата за всеобщата любов е на Кортес. Той ескпериментирал с напитката. Добавил тръстикова захар и подправки - канела и ванилия, за да направи вкуса по-привлекателен. Опитва от напитката и я пренася в Испания. Поради скъпия внос на растението до континента първоначално напитката е била привилегия само на аристократичните среди. Консумацията изисквала специален протокол, порцеланови съдове и сребърни подноси и прибори.

 

Преди да продължим надолу към Чичен Ица, посетихме първо градът на ацтеките Теночтитлан. Древен град, столица на държавата на ацтеките, който се е намирал на мястото на съвременния град Мексико сити. Богът на ацтеките се нарича Кетцалкоатъл /впоследствие използвахме думата за забавление, предвид трудното произношение/.

 

 

 

Впечатленията бяха много. Огромните разстояния. Теночтитлан ме грабна като първи древен обект. Мястото сякаш беше пълно с писъци. Пирамидите пазеха историята на жестокостите на ацтеките. Макар във времето структурата им да се променя поради природни влияния, те сякаш бяха оставили ужаса на времето... Разбира се, като на всяко подобно светилище и тук имаше място, на което туристите следваше да изпълнят ритуали. На едната от пирамидите се качвахме, стъпвахме на обозначено място, вдигахме ръце към слънцето и се зареждахме с божествена светлина.

Няма как да пропусна хилядите търговци и сергии, които те следват при всеки исторически обект. Повечето от нещата, които ти предлагат да си купиш, са излишни - разбираш го у дома.

Следваше Чичен Ица, градът на маите - моята мечта. Посрещнаха ни истински маи. За разлика от ацтеките, които са изтребени като етнос, маите не са изчезнали, както се пишеше в книгите, които съм чела. Изключително симпатични и благи хора. Силно се впечетлих от ръста им - ниски са. Чувствах се като Гъливер. Разбира се, не пропуснах да си направя снимки с тях, за да се почувствам висока /моят ръст е среден/. 

 

Каменният град на Чичен Ица в съвремието е запазен в голямата си част. За разлика от пирамидите на ацтеките, тук атмосферата беше дружелюбна, сякаш пирамидите светеха, изключвам температурата на въздуха и „сърдитото” горещо слънце. 

Градът се намира в Северен Юкатан. Дотам ние ползвахме вътрешен полет, предвид огромните разстояния. Чичен Ица беше близо до курортния комплекс, в който бяхме настанени - Канкун, Еш-Карет. Хотелският комплекс беше разположен в джунглата, в естествена среда. Придвижването на места беше с лодки по водни канали. Разходките бяха  в приятната  компания на местната фауна - папагали, гущери, розово фламинго, котенурки, и всякакви симпатични и несимпатични твари.

Не бих пролуснала и една от атракциите на Канкун - да плуваш с делфини. Весело и забавно, но леко притеснително, само леко. Но да се върна към маите. Те са били едни от най-динамично развиващите се цивилизации в древна латинска Америка. Владеели са до съвършенство астрономията, календарната система и са имали единствения писмен език по онова време.

Централно място там заема храмът на Кукулкан, перната змия, чиито култ е централен за Чичен Ица. Масивните стълбища в средата на всяка от стените на пирамидата са украсени с изсечени в камъка балюстради, завършващи с масивна змийска глава. Всяка година по време на Пролетното и Есенното равноденствие (21 март и 23 септември) по северната стена на хълма се спуска тъмна сянка, която създава илюзията, че огромната перната змия се спуска надолу по стълбището, това ни разказа местния гид - май.

 

 

Традиционната мексиканска музика. Имахме въззможността да слушаме на живо мариачи, които ни свиреха по време на обяд в ресторант, разположен в пещера. Друго интересно сред местната султура е  популярният обичай, познат като „сиеста“. Магазините се затварят за няколко часа следобед, което позволява на собствениците и служителите да си починат. Макар че все по-забързаният начин на живот в градовете е причина този обичай да отшумява, в селата сиестата е един от старите обичаи, които все още доминират.

 

Няма как да пропусна мексиканската кухня. Изненадите бяха големи. Разликата е голяма и съществена от българските мексикански ресторанти. Предлагат се храни, които няма как да опиташ в нашите мексикански ресторанти. Изкушението ме подтикна да си поръчам кактус с кашкавал - традиционно ястие. Вкусът на кактуса е като на кисела зелена чушка. Признавам, изядох само кашкавала.

 

 

Основният продукт в кухнята е царевицата. Присъства както в тестените изделия, така и в основните ястия. Всички ястия са доста люти, макар и да предлагат на европейците „бонус” – без чили. Предлагат се борито, тортили, колоритът е голям.

Не може да се пропусне и текилата. Традиционната спиртна напитка е дестилирана от ферментирал сок, извлечен от сърцевината на синьо агаве – растение, което се отглежда в района на гр. Текила. Познати са над 400 вида агаве, повечето от които служат за направата на текила.

 

Интересна беше презентацията на алоето, което се използва изключително много в Мексико: за направата на текила, протеинов сок, хартия, шампоани, козметика. Връхчето се използва за игла с конец, който е доста здрав. От тези конци се правят различни аксесоари, а даже и дрехи.

 

 

 

- Коя е следващата дестинация, която планираш да посетиш?

 

Мога да обобщя, че цялото Мексико е една голяма културна изненада и си заслужава да я преживееш от първа ръка. Но имам и друга мечта. Тя е свързана с духовните места на планетата. Първото такова, което посетих беше Израел. Оттук нататък мисля да се отправя към Непал, Тибет, Бутан.