Капанът на “лесните пари” завлича все повече хора и фирми, които затъват с така наречените бързи кредити и вместо печалба, получават непосилни дългове и постоянно растящи лихви. Казусите с така наречените „бързи пари” отключват множество въпроси - лични, социални, юридически и чисто човешки и морални, а резултатът в повечето случаи е разбити животи, загуба на имущество и дълги съдебни битки.

Пловдив не е изключение с множество случаи на завлечени с бързи кредити, а зад стените на арбитражните съдебни решения и кредитните договори, стоят множество истории на страдание и жертви на несправедлива система.

Една от най-нашумелите фирми за бързи кредити е пловдивската Лено АД, прочула се с това, че отпуска „бизнес кредити” на частни лица. Фирмата се представя като една от най-гъвкавите небанкови институции, обещаваща обезпечен ипотечен или бизнес кредит буквално за минути, без значение от кредитната история или налични възбрани. Фирмата твърди, че е отпуснала кредити за над 50 милиона лева през последното десетилетие и че доволните ѝ клиенти надхвърлят 90 000 души. На пръв поглед цифрите впечатляват, но те крият по-тежка истина – масова практика на начисляване на неустойки, обвързване на заемите с имоти и услуги, които често са извън контрола на потребителя, или казано по друг начин - зад тази „достъпност“ се крие капан, в който попада всеки, търсещ бързо финансово решение.  

Лено АД се рекламира като спасител за хора, които не могат да получат подкрепа от традиционните банки. „Обезпечен кредит за минути, дори при лоша кредитна история или възбрани“ – този слоган звучи като обещание за надежда, но на практика зад бързите кредити се крие капан, от който малцина успяват да се измъкнат без сериозни финансови и лични загуби.

Хората, изпаднали в отчаяние, често се оказват в ситуации, в които дълговете надхвърлят десетки пъти полученото, а последиците се усещат дълги години. Заведените дела срещу Лено АД са десетки, а справка в регистрите на Върховния касационен съд показва, че фирмата губи по-големия процент от тях. Само за последните около 2 години кредиторите участват в над 20 производства, показва справка във ВКС.

Реални истории от множество съдебни решения разкриват механизма на порочните практики. В един от случаите пенсионерка от Пловдив тегли „бизнес” кредит в размер 45 000 лева, за да покрие друг кредит, но арбитражният съд първоначално определя дълга ѝ на 162 000 лева. Жената е регистрирана като ЕТ само дни преди да подпише договора. В последствие съдът прекратява процедурата, защото договорът е потребителски и не подлежи на арбитраж, но това е само един от случаите, в които системата се оказва изключително тежка за обикновения човек. 

Част от схемата е на физическите лица да се правят фирми – в повечето случай еднолични търговци. Така им се предлага „бизнес кредит”, а специална клауза в договора е, че при спорове между двете страни се решат чрез Арбитражен съд, но не кой да е, а един конкретен. Причината е, че арбитражът може да решава спорове само между юридически лица.

В много от делата фигурира намиращия се в Пловдив Арбитражен съд при Асоциация "Български арбитражен съд".  В управителния съвет фигурира едно име – пловдивският юрист Димитър Василев. Седалището на т.нар. арбитраж съвпада с адвокатската кантора на Василев. Той дълги години бе и политически активен преди всичко в община „Родопи”, като бе общински съветник и председател на местния парламент, а след това и кандидат за кмет, сменил редица политически формации. Той е и един от ръководителите на  „Школа на Дева Мария от Назарет, майка на Църквата“– световна организация на миряни в Католическата църква.

Подобни истории се случват и с други хора, които взимат кредити за лични нужди, регистрирани формално като фирмени, за да се избегнат потребителските защити. Преценката на Върховния касационен съд често е единствената бариера срещу тези практики, но процесът е дълъг и изтощителен. В повечето случай съдът отсъжда в полза на хората, но има и много такива, които сред арбитажа не продължават с жалбите си по правен ред пред българските институии. Именно за това юристи и потребителски организации зоват хората да търсят правата си до край. 

Друга история показва, че дори по-мащабни проекти не са защитени. Пример е собственик на свинеферма край Добрич, който взема 350 000 евро срещу имот на стойност около 10 милиона лева. Лихвите надхвърлят 50% годишно, а след продължителна съдебна битка и сложни схеми за прехвърляне на собственост, ВКС потвърждава практиката, а кредиторът получава имота за част от първоначалната му стойност. Подобни случаи показват, че схемите са структурирани така, че да удрят най-тежко върху хората с ограничени ресурси, докато фирмата събира значителни печалби.

Как един имот, оценен за близо 10 млн. лева, е придобит срещу заем от 350 хиляди евро?

В друг случай от София, жена която кандидатства за заем от 20 000 лева и получава около 10 000 евро, преживява подобна история - четири години внася плащания, но дългът ѝ се увеличава до над 100 000 лева, а апартаментът ѝ е застрашен. Адвокати, които се занимават с подобни дела, описват този модел като стратегия, целяща не парите, а имота.

Таргет групата на кредиторите най-често включва хора с лоша кредитна история, ниски или непостоянни доходи, както и такива с вече налични задължения. Маркетингът на Лено АД и подобни институции е насочен именно към уязвимите, обещавайки бързо решение без документация. Скритите арбитражи и неустойки, изчислявани на дневна база, създават финансов товар, който трудно се преодолява, а институционалният контрол често отсъства.

Припомняме, че благодарение на серия разследвания на Тина Ивайлова, успя да се хвърли светлина върху тези механизми. Публикациите показаха, че зад бързите кредити стоят сложни юридически конструкции, високи лихви и операции, които водят до загуба на имоти и стотици хиляди левове дълг. Докато в същия момент Лено АД настояваше за правото си на отговор твърдейки, че някои заглавия били подвеждащи, реалността за потърпевшите остана тежка.

Разследване част 2: Защо за потребителски заем, подписваш договор за бизнес кредит?Всичко за схемата „Ет"

В Пловдив, а и цялата страна, към днешна дата делата с кредитори продължават, но институциите често остават безучастни. Пенсионерки, фермери, обикновени хора – това са само малка част от историите разкривайки цялата картина на небанковото кредитиране без контрол. И докато не бъде въведена прозрачност, лицензиране и национален надзор, моделът на „бързите кредити“ продължава да разрушава финансовото бъдеще на хората.

Междувременно международният контекст показва, че подобни практики са рядкост в страните от Европейския съюз, където небанковите кредити са строго регулирани и защитата на потребителите е по-ефективна, но не и у нас. В много държави съществуват лимити на годишния процент на разходите, задължителни кредитни оценки и прозрачност при договора, което намалява риска от непосилни дългове. В България обаче липсата на национален контрол и прозрачност оставя вратата отворена за злоупотреби.

След серии журналистически материали и разследвания на медиите, сега дойде и моментът, в който обществените реакции започват да се чуват и у нас. Днес лидерът на „ДПС – Ново начало” Делян Пеевски призова държавата за незабавен контрол и включване на различни институции – Министерство на финансите, БНБ, Комисията за защита на потребителите и ДАНС, за регулиране на небанковите кредитори, контрол върху лихви и такси, въвеждане на дигитален кредитен регистър и създаване на фонд за компенсация на потърпевшите. Според него водещото е това, че регулациите, контролът и санкциите трябва да бъдат променени така, че ефективно да се защитават хората.

Историите с пловдивската Лено АД са конкретен пример за необходимостта от законодателна реформа и институционална рамка, които да предпазват хората от разрушителните ефекти на „бързите кредити“ и „лесните пари”. Без тези мерки бързите пари остават не толкова трамплин към успех, колкото път към дълг и личен фалит.

Делян Пеевски: Незабавно затегнете контрола над бързите кредити„Хората трябва да бъдат пазени от капана „лесни пари”, смята лидерът на „ДПС – Ново начало”