Пловдивчанка свири на даф в Иран

 

 

 

Нашият пътешественик тази седмица е Стефани Чивчибашиева, която разказва за месеца, прекаран в странстване из Иран. 

 

Стефани е хипи по душа, странстващ музикант и белиденс танцьорка с международни изяви. Обича природата и духовността и категорично отхвърля живота на работа в офис от 9 до 5. Пее и свири в проекта Soulfia - пътуващи музиканти, които сме чували на „Беглика фест“. Музиката, която правят е с фолклорно звучене от България, Македония, Гърция, Турция, Сирия, Иран, Арабия. Именно музиката я отвежда на нейното иранско приключение, за което ни разказва в следващите редове. 

 

 

- Всяко кътче на Земята е вълшебно! Навсякъде има струпано Знание, История, Култура, Цветове, Обичаи, специфичен Дух и Сила. Където и да отидем, ние носим себе си, но колко ще вземем зависи не от големината на куфара ни, а от обширността на Съзнанието ни. С отворени рецептори, без предубеждения и с готовност да се слеем със ставащото около нас, вълшебствата, които преживяваме, стават толкова автентични, че колкото и да сме чели и проучвали, цялата събрана информация се разпилява по пода като скъсано кехлибарено герданче, за да ни е леко, когато потъваме в нечии очи.

 

В кръговрата на Деня и Нощта, на смяната на сезоните, на установените ни привички, когато изглежда, че всичко следва определен ритъм, улегнал и монотонен, ние лесно се унасяме в цикличност и забравяме, че Реалността не е константна. Пътувайки, ние се променяме, излизаме от собствените си очертания и откриваме, че състоянието "себе си" не е това, с което сме свикнали, а това, което сме в настоящия момент. 

Пътувайки без план, без предвиден транспорт, без резервация в хотел, с минимални средства, спален чувал и в компанията на Сродни души, това да ти се случи неочакваното, е ежедневие. Такова беше и нашето едномесечно пътешествие в Иран.

- Не, единственото, което направихме е да решим, че ще отидем. От България тръгнахме група от четири човека - две момчета и две момичета. Пътувахме на стоп до Коня, Турция, където прекарахме три дни на фестивал за мистична музика с гост-музиканти от целия свят. Самите ние свирихме български фолклор в хостела, в който бяхме отседнали. Тук мога да отбележа, че нашият състав не е случаен. Водени от порив за Истина и Свобода, в Хармония с Природата, ние се познаваме и творим заедно дълго преди да предприемем това пътешествие. Основните ни дейности са срещи в Природата, музикални изяви и практики, повдигащи и пречистващи Духа.

След Коня продължихме да стопираме към Трабзон, Турция, където прекарахме няколко дни, за да си извадим визи за Иран. За целта, имахме покани от наши ирански приятели. Също така, трябваше да занесем такса от 75 евро (най-високият ни разход за това пътешествие) и снимки (със забрадки за жените). В Трабзон нощувахме на каучсърфинг и спестявахме лири, свирейки българска музика на улицата.

 

Изобщо. Щом визите бяха готови продължихме на стоп до границата с Иран и я пресякохме пеша. Беше напълно приятно преминаване, без никакъв елемент на напрежение или стрес. Всички бяха изключително любезни и приветливи. Това отношение към нас се запази до края на пътешествието ни. Несъмнено гостоприемството е отличителна черта на иранците. Също както и уважението, щедростта и гениалната талантливост!

 

- Оттук нататък пътувахме най-вече с автобуси. Цените са няколко пъти по-ниски отколкото в България, а разстоянията - огромни. Първата ни спирка бе Табриз. Отседнахме при приятел. Прекарахме няколко дни, обикаляйки джамии, музеи и градини. Славата на персийското творчество не е преувеличена, а дори напротив - насладата от така естествено бликащото изобилие от пищност, цветове и форми, са главозамайващи. 

 

Разбира се, изисква се време да свикнеш с културните норми на страната. Прибрани зад забрадка коси, дистанция между мъжете и жените, ненатрапващи се действия и разговори и, като цяло, колкото по-малко изглежда, че съществуваш, толкова по-добре. Особено ако си жена! И все пак, в сравнение с други мюсюлмански страни, например Турция или Мароко, усещането за безопасност и защитеност е много по-силно на територията на Иран. Вероятно заради строгото правосъдие или просто заради интелигентността и благородството на хората.

Прекарахме седмица в северен Иран, близо до Талеш. Това е единствената част на републиката, осеяна със зеленина. Местните наричат тази местност Рай. Е, ние сме свикнали на зелени планини, но Земята носи своя Дух, който е различен и специфичен в зависимост от обитателите си. Усещането в тези гори беше феерично и някак гигантско.

 

Следващата ни седмица премина в Кюрдистан. Няколко дни в Санандач, където са най-добрите дафове (ударни музикални инструменти) в света. Бяхме на гости на приятел. Разбира се, взехме си дафове. В рамките на следващите няколко дни направихме преход през планините (вече сухи и скалисти) между Санандач и Керманша, като спяхме по покриви на къщи, в джамии и на гости на кюрдски семейства, които ни гощаваха на тяхната трапеза, постлана на земята, с  хляб, домашно масло и домашна сметана. Усещането да седиш на балкона на къща, разположена в село на десетки километри от цивилизацията, пред теб да се простират необятни планини, над теб да летят орли, а ти да ядеш нар и да чоплиш семки, пеейки песни с приятели, е като сън от друго време и пространство.

Следващата ни спирка бе Шираз. Да се опише бездънната, безцеремонно пищна и безбройно детайлна бляскава реалност на градските парчета красота, отразяващи се едно в друго като пръснати шарени стъклени късчета, е безмислено. Шираз е градът на поетите. Градът на виното, на пияните от божествена любов. Дори въздухът ухае на свежо влюбване. Пазари, джамии, градини - всичко е величествено и незабравимо! В Шираз ти е толкова хубаво, че можеш да забравиш, че си себе си и просто да се отдадеш!

Последните дни прекарахме в Керман. Посетихме Калут и прекарахме нощ там - в пустинята, с пясъчните форми и предпазливите джинове. Пустинята ни прие, предизвика и трансформира - нещо, което пустините умеят.

Ден след това поех наобратно. Другите от групата продължиха, а аз се прибрах към България. Изминах целия път с автобус. От Керман до Пловдив ми отне три денонощия, а цената беше толкова ниска, че не е за вярване! 

Издишвайки ехото на това пътешествие, мога да усетя единствено радост, че ми се е случило. С няколкото думи, с които е описано, е невъзможно да се разбере цялата стойност на емоцията, но дори бегло докосване до подобно приключение си струва. Така че - Селям и не се колебайте да посетите Иран!