„Пътешественици“ е рубрика за пловдивчаните, които не се страхуват да тръгнат по пътя към неизвестното. За тях авантюрите и приключенията са начин на живот. Всяка седмица ви представяме по един пътешественик, посетил екзотична дестинация. Говорим с онези, които се престрашават да изследват далечни, по-малко популярни кътчета от земното кълбо и съпреживяваме с тях приключенията, през които са преминали. Следете ни, за да направите виртуална разходка до най-интересните места по света. 

 

 

Пътешественикът, който ви представяме тази седмица е младият автор Тихомир Иванов, който ни разказва за своето пътуване по поклонническия испански път Камино де Сантяго.  

„Това е най-невероятното приключение на духа, което може да ти се случи“ определя Тихомир своето пътешествие. Той е на 32 години, родом от Чирпан. Завършва журналистика в Софийския университет, както и магистратура в НАТФИЗ и в продължение на няколко години работи в телевизията. Решава, че комерсиализма, с който се сблъсква в професията си, не е за него и записва психология в Пловдивския университет. В момента е студент втори курс и е щастлив, че е открил точното място за себе си. Запознаваме се с него по време на представянето на току-що издадената му книга „Камино: Пътят на завръщането“, с която дебютира като писател.  

„Когато реших да тръгна на поклонението, нямах ясна представа какво ме очаква. Животът ми се стече така, че в един кратък период от месец изгубих и работата си и мой близък човек. Чувствах се без изход. Реших, че трябва да направя нещо за себе си, да се откъсна от средата, в която се намирах и да си дам време. Бях чувал за Камино и преди, но едва тогава научих повече за поклонническия маршрут от мой колега журналист. С него се озовахме в Клуб на Пътешественика в София, където слушахме историите на пилигрими, които вече са изминали Пътя. Така взех решението, че трябва да направя пътуването и започнах двумесечна подготовка.“

 

Тихомир осъществява пътешествието си в края на септември и началото на октомври, 2013 г. В продължение на един месец извървява пеша 800-километровия маршрут от френско-испанската граница до едноименната катедрала в Сантяго де Компостела. Целият багаж за този преход е събран в една раница – спален чувал, два чифта дрехи, два чифта бельо, дъждобран и лични принадлежности. За нощувките в приютите по трасето и храна за целия този месец харчи 1600 лв. Разбира се, извън тази сума е самолетният билет. 

 

„На Камино има няколко типа хора. Едните отиват заради приключението, другите - по духовни мотиви. Някои търсят и чудото на изцелението. Все пак, в основата си пътуването е с религиозен характер - представлява поклонение пред мощите на Св. Яков. По трасето обаче ще видите хора от най-различни религии, не само християни. Тяхното търсене също е духовно. Да останеш сам със себе си за такъв дълъг период е пречистващо - това беше най-ценното за мен. Вървенето по Камино не е вървене към мощите на светеца, а вървене към самия себе си. Камино ми даде силата да се освободя от нещата, срещу които никога не съм имал смелост да се изправя.“

 

Несъмнено, подобно преживяване се възприема по различен начин от всеки дръзнал да поеме пътя и именно поради духовното му измерение, всяка история е уникална. Като пътешественици, ние се поинтересувахме от приключенския аспект на преживяването. Тихомир с удоволствие ни разказа и за него. 

 

„Природните забележителности в Испания са главозамайващи. През целия месец бях сред природата, спях и на открито. В по-голямата си част теренът е равнинен, така че не се изисква да си планинар или да имаш кой знае каква физическа подготовка. Повечето хора вървят пеша, но видях и такива, които ползваха магарета, основно да им пренасят багажа. Има и велосипедисти, но в много участъци са принудени да бутат колелата, защото е трудно да се кара. Имаше и хора в инвалидни колички, както и семейства с деца. Минах през десетки села и градове, столици на провинции и опознах Испания по уникален начин. Видях много архитектурни шедьоври, които ме оставяха без дъх.“ 

 

Законът в Испания, научаваме от Тихомир, покровителства поклонниците, така че е напълно безопасно, дори за сами жени. На френско-испанската граница всеки получава паспорт, в който събира печати от всеки следващ град по пътя, а в крайната дестинация получава и сертификат. Не можеш да се изгубиш, защото маршрутът е маркиран, а и винаги пред теб върви някой друг. 

 

„По маршрута има хора от целия свят. През 2013 г. статистиката сочеше, че поклонниците са били приблизително 215 000. Четири години по-късно са били около 300 000. Срещите по пътя не са случайни - попадаш на хората, които трябва да срещнеш. Някои от тези контакти остават дълготрайни следи. Аз, например, срещнах поклонник през 18-тия ден от пътуването си, който ми каза: „Ти ще напишеш книга“. Разбира се, не бях планувал подобно нещо, но ето, че то стана - няколко години по-късно и изключително трудно. Така че, запознанствата са част от приключението.“

 

Най-трудни, по думите на Тихомир, са първите няколко дни, докато тялото сработи. Ходенето по десетки километри на ден без никакви удобства е страшно нетипично за „момчето от цивилизацията“. Отнема време докато започнеш да се възприемаш като поклонник, докато се потопиш в природата. Но след този критичен период започваш да гледаш света по друг начин. Отпускаш се и се отваряш за върхови преживявания. Именно затова Тихомир би се върнал и пробвал някой от по-малко популярните маршрути.  

 

Ако и вие се колебаете дали да се отправите на подобно пътуване, в книгата на Тихомир ще намерите много полезна информация от личните му преживявания. Може би и последната капка мотивация, която ви е необходима, за да се отправите към Испания.