Да вървиш по пътя, по който в античността са вървели предците ни от Филипополис до Беломорието - чувството е неописуемо, а гледайки огромните каменни късове, подредени прилежно насред диви хълмове, за да наречем трасето Централен трансродопски път, се чудиш що воля и труд е вложена.

Приключението, което днес ви предлагаме включва отбивка към китното село Орехово, един черен път, който можете да преодолеете чрез екстремен офроуд, спирка на хижа Персенк, тръгване по Римския път, покоряване на Малкия Персенк, който впрочем хич не е малък, прекосяване на билото от другата страна, за да стигнем чак до Чудните мостове, за да се загубим в скалните форми, но не твърде дълго - чака ни път назад.

Маршрутът си е дълъг и уморяващ заради спецификата, ала преживяването си струва, пък и всеки може да го раздели на части според собствените си сили. Ако искате да го минете наведнъж, неминуемо трябва да се доберете с джип до хижа Персенк, а отсечката е в края на селото - лявото отклонение.

Набързо споменаваме, че в едно от отклоненията на 12-километровия черен път от селото до хижата, се намира един от забележителните родопски водопади Скакалото, с височина на пада около 30 метра. По самия път има ловна чешма и няколко временно постройки в по-високите части.

Нека нарамим раниците, сега! Устремени!

Стигайки до хижа Персенк пред вас ще се разкрие огромна равнинна шир с бунгала и къщички. Бай Иван вероятно ще ви посрещне и ще ви разкаже някоя интересна история за бившата турска граница, която е минавала наблизо до долината.

По продължението на пътя ще видите пътеката, която след няколко завоя ви отвежда право на Римския път или както е официалното му наименование Централен трансродопски път. Няма как да объркате огромните каменни блокове, наредени прилежно един до друг, образуващи солидно трасе през дивата природа. Вървейки около километър ще стигнете чешма. Основната цел на нашия поход беше връх Малък Персенк, а за неговото достигане Бай Иван бе предупредил да вървим по античния път, докато не стигнем дърво с аптечка.

Е, доверявайки се на новите технологии ние пуснахме GPS навигация, която до един момент беше напълно съгласна с поетата от нас посока /неизлизаща от римския път/, ала без да срещнем отклонение изведнъж нашият дигитален пътеводител извести, че трябва да се върнем. Оказа се, че иска да ни прекара по един отвесен склон без пътека... и ние го поехме, заредени с ентусиазъм, но и опит.

Имайте предвид, че районът наистина е обезлюден и е прекрасна обител за мечки и други горски животни, така че ако нямате опит с планинските преходи, по-добре не си правете подобни експерименти, а просто продължете, докато не стигнете гореспоменатото "лечебно" дърво.

Склонът обаче е страхотно преживяване за любители на катеренето. Няма и как да сгрешите - около 500 метра само напред и нагоре между вековни борове, смърчове и ели. Взорът ви ще започне да съзира просветляване, което е сигурен знак, че скоро ще стъпнете на пътеката. С иглички, попаднали буквално на най-невероятните места, веднъж озовали се на пътеката, завивате вляво и след 2 минути сте на върха. Той представлява метално съоръжение с варел, който се посещава от местните, и ги ориентира за валежите.

2074 метра височина и разреден кислород - при ясно време пред вас ще се разкрие красива панорама, ние обаче нямахме този късмет. Оттук можете да слезете по пътеката или да се върнете по склона и да продължите по Римския път. Ние избрахме втория вариант, а долу започнахме да умуваме как да запълним деня.

Бърза километрична ретроспекция. По нашия маршрут пътя от хижа Персенк до върха и слизането на Римския път бе точно 1 час, бяхме минали около 4 километра. Поглеждайки отново към смартфона, той изчисли, че сме на 5 километра от Чудните мостове /разстояние една обиколка на Гребната база в Пловдив/ и ние поехме.

Не след дълго стигнахме до описаното дърво с аптечка и табели. Пътеката вляво е нормалният "царски" път за Малък Персенк. Ако тръгнете напред ще стигнете поляна с голяма беседка, където можете да похапнете и отдъхнете. А между двата пътя има трети, водещ към Чудните мостове.

През гори и води

Пътят, който ви очаква, се спуска стръмно надолу в продължение на 4 километра - през паднали дървета, камъни и пресъхнали водни коридори. Тук има сериозна опасност далновидните да се ужасят, тъй като в сметката влиза и изкачването на този терен, и то след като по-голямата част от силите ви са разходени. Затова ви съветваме отсега - не влизайте в преразход.

Пътеката е добре маркирана, няма как да се загубите дори без технологии. Ще излезете на хижа Чудните мостове. Там има чешма, която ви отправя едно послание, което в този момент може да ви се стори малко иронично "Животът е кратък, а спомена вечен".

Оттам ви дели около 1 километър още спускане надолу и сте при Чудните мостове. Чудни са... ала нашият опит сочи, че е добре да си отделите поне ден, за да им се порадвате - да се спуснете с въжета, да ги обходите. Ние си пестяхме силите и времето, тъй като буреносни облаци започнаха да затулят отсрещния балкан - там, от където идвахме и накъдето отивахме.

Чудните мостове са естествен скален феномен по течението на река Еркюприйска. В рамките на природната забележително влизат основно три скални моста, които се намират в непосредствена близост до старата туристическа хижа “Чудните мостове”. Големият мост е висок 40 м и широк 35 м, с 15 м дебел мраморен свод. На около 60 м от него се намира вторият по-малък мост с дължина 60 м, а още по-надолу на 1,5 км по течението на реката се намира третият мост – най-малкия.

Пътят към дома

Предупредихме ви, че пътят е труден и сега близката чешма на старата хижа "Чудните мостове", ще ви се види много далеч, а това е само началото на прибирането. В продължение на 4 мъчни километра няма да ви се говори много, но пък излизайки на равнинния път на Римския път и дървото с аптечката, нещата ще започнат да придобиват сладко чувство на удовлетворение и наслада. Не че ги няма през цялото време, но дробовете ви често ще бъдат в когнитивен дисонанс с естетическите сетива. Въздухът впрочем е кристален, ароматен - на смола, цветя и треви, ала поеман на пресекулки може да образова болезнени бодежи в областта на гърдите.

Малко история за Централния античен трансродопски път

В Средните Родопи са установени археологически три основни пътя, които са свързвали Тракийската низина с Беломорието. Тяхното предназначение е да обезпечат връзките между вътрешността и крайбрежието, да обслужват търговията и съобщенията в тази част на Римската империя, да улесняват предвижването на военни части, както и експлоатацията на природните богатства на планината. Тези пътища са свързвали главния град на римската провинция Тракия – Филипополис, с големите градове, разположени по Северното егейско крайбрежие и първостепенния римски път – Via Egnatia. Впоследствие, тези пътища се използват и поддържат от Византийската империя, Българските царства и Османската империя.

През територията на област Смолян, в направление север-юг преминават Централен и Източен трансродопски античен път.

Централният е част от по-голям път, свързващ граничен път по р. Дунав при Ескус, Диагоналния /Via militaris/ при Филипополис, и Егнациевия път /Via Egnatia/ до Беломорското крайбрежие. От Филипополис на юг минава през Чернатишкия дял, източния склон на вр. Голям Персенк /тракийско светилище/, през курорта Пампорово, спуска се на юг източно от м. Турлука /над гр. Смолян/, през с. Турян, с. Кошница /втората крепост/, западно от вр. Ком /тракийско светилище/, и в седловината на м. Кузу байр /с Сивино/, достига границата с Република Гърция.

Източният път, пресича билото на планината, минава през крепостта „Зареница“/източно от с. Павелско/, достига с. Момчиловци, минава западно от крепостта „Повисдос“/“Момчиловата крепост“/, преминавайки през р. Черна, стига до гр. Рудозем и крепостта „Кечи Кая“ и в близост до вр. Циганско градище /тракийско светилище/, напуска територията на Република България.