Нови данъчни изисквания, неизпълними срокове, неясно законодателство, заплаха за търговската тайна, браншови проблеми, големи инвестиции, софтуерни препятствия - всичко това буквално парализира бизнеса със заведения в цялата страна след въвеждането на новата Наредба 18. В трактовка на собствениците на заведения тези условия се превръщат в шифър, фирмен шпионаж, харчене на много пари, уязвимост; но светлина в тунела има - това ще изкара незаконния бизнес, нелоялната конкуренция на светло.

Ресторантьорите в Пловдив също се присъединиха към дебатите, а пловдивското браншово Сдружение на ресторантьори и хотелиери "Тракия" /СРХ "Тракия"/ участва в няколко консултативни срещи в Министерството на финансите. 

Проблематизирането на нормативната уредба, която изисква внедряване на нови или "ъпгрейднати" касови апарати, както и лицензирани софтуери за управление на продажбите /ИАСТУД/, свързани с фиксалните устройва, започва и завършва с неяснота. 

Отлагането на срока за фирмите, регистрирани по ДДС, които използват софтуери за управление на продажбата, до септември месец, не успокоява особено бранша, а представителите настояват до септември да бъде поставен дедлайна за касови апарати, а до края на годината за въвеждането на ИАСТУД. 

Припомня се, че целта на реформата е сивият сектор да бъде изкаран на повърхността, да се увеличи данъчната събираемост, като това ще се случва с включени онлайн софтуери и касови апарати, които да изпращат мигновено данните от покупко-продажба, заведена чрез финансов документ, към НАП. Така всички данни ще се съхраняват в огромна база данни към Агенцията по приходите. Ще се забранят някои способи, с които се извършваха измами – служебен бон, сторно бележка, като всички те ще бъдат вкарани в нова рамка, която също ще подлежи на пълен контрол.

Смъртта на “служебния бон“ и новите правила за софтуер за продажби – как ще засегнат бизнеса?Промяната ще удари най-сериозно бизнеса на заведенията, складовете и магазини

Така промяната на практика означава, че по всяко време НАП ще има данни за входа и изхода на един търговски обект, съответно и за наличността. Още повече оттам ще знаят на секундата, когато вие си поръчате две кафета с две води, че тук и сега има клиенти, които консумират точно две кафета с две води. Всичко това е само малка част от всички, описани на хартия нови разпоредби в нормативните документи, които обаче засега трудно намират отражение в реалността.

Счетоводител за новите изисквания на НАП: Кого засягат и какви са промените с касовите бонове?Онлайн бизнесът също ще трябва да се отчита стриктно пред данъчните

Оказва се, че поставени в условия на неясни данъчни хоризонти, съдържатели на заведения обсъждат помежду си какви мерки да предприемат, за да успеят да отговорят на изискванията. Но какви са изискванията по своему?

За да разберем как се приема Наредба 18 и всички произлизащи от нея последствия, TrafficNews.bg се свърза с част от големите предприемачи под тепатата, както и председателят на СРХ "Тракия" Еню Енев. 

Смут: Връщане в каменната ера или тласкане към смърт на стоковото стопанство

Някои от бизнесмените, с които разговаряхме посочиха, че в бранша усилено се говори никой да не води никакво стоково стопанство, обвързано със софтуер. Те са наясно, че това ще ги върне минимум 3 десетилетия назад, ала множеството изисквания по техните думи тласкат към такъв изход.  Това обаче е много сложно особено в заведения с голям асортимент, тъй като ако преди години се е боравило с по 50 кода, сега са 5000. Съответно излиза, че решение за преминаване само към касови апарати никак не изглежда резонно и рационално.

„Настроението на колегите е негативно, определено, на 100%. Това не е само в Пловдив и не е само в бранша със заведения. Както виждате и аптекарите започнаха да правят опити за стачка. В същото време има много фирми, чиито софтуери се управляват от страни, които не са членове на Европейския съюз. Те не са сработени с нашите изисквания и не сме наясно какво ще се случи по-нататък. Като цяло колегите в бранша не приемат тези срокове. В по-голямата си част те изразяват мнение, че са готови и на крайни действия. Смятам, че би трябвало Министерството да влезе в разбиране, да се удължат сроковете, за да може в края на краищата да се нормализира работата и да не се стига до там“, това заяви председателят на СРХ "Тракия" Еню Енев. 

Срокове: Когато времето тече на други обороти или отлагане на неизвестното

Бизнесът настоява да отсрочка, за да стартира подготвен 2020 година. От Министерството на финансите неколкократно споменаха, че Наредбата не е новост, че бизнесът е бил предупреден и че сроковете са изпълними, ала повечето от фирмите не поддържат такава теза.  

„Излязохме със становище пред ръководството на НАП – София. Съвсем скоро имахме среща с министър Ангелкова и ръководството на БХРА, и там не само ние, но и бизнесът като цяло, си постави исканията и даде предложения. На тази среща с бизнеса имаше представители на софтуерни компании и на вносители и търговци на касови апарати и всички изразиха едно и също мнение – сроковете, които министерството поставя са неизпълними. Самият бизнес като вносител на касови апарати и софтуерните фирми, които трябва да преинсталират софтуерите, с тези срокове нямат реалната и физическата възможност да го направят. Поставихме този проблем на дневен ред, входирано е писмо, с което настояваме до края на месец септември да бъде удължен срокът за внедряване на касовите апарати, а до края на 2018 за софтуерите – за да може през периода от време да имаме възможност софтуерът да бъде настроен към всеки обект, да бъдат обучени хората, които ще работят с него. Целта е 2020 година да стартираме без проблеми и сътресения. Междувременно дадохме предложение да се сформира мултидисциплинарна работна група от представители на бранша, разработчици на софтуер и вносители и търговци на касови апарати, която да изчисти параметрите в рамките на тези срокове. Реално тази група още не е започнала да работи. Ако не се дадат нови срокове, изискванията няма да могат да бъдат спазени по никакъв начин“, обясни председателят на СРХ "Тракия" Еню Енев. 

Софтуерните продукти се явяват основен препъни-камък в инкорпорирането на новите разпоредби в заведенията. Оказва се, че тепърва системите за управление на продажби се пригаждат към различните обекти, а неяснотите в информационното обезпечение са налице и тук.

„Самите производители и дистрибутори на софтуерни програми все още работят по въпроса да синхронизират продуктите с нуждата на обектите – тя е различна. Фирмите за софтуер сондират мнението на различните контрагенти, за да подготвят базата, и тъй като всеки обект е специфичен, това ще отнеме много време“, посочи собственикът на верига заведения „Broadway“ Мартин Николов.

„Много неясноти има по отношение на софтуерите. Няма подготовка малките фирми да сменят софтуери за хиляди левове. Отлагането до септември пак е някаква положителна новина и влизане в положение - време, в което фирмите могат да си вземат въздух, ала според мен трябва да се запазят настоящите софтуери – който с какъвто оперира, всичко друго е огромна ненужна инвестиция. Към момента единствено за касовите апарати можем да реагираме. За фискалните устройства не можем да кажем нищо, освен финансовия аспект, но няма начин“, посочи Деан Найденов, собственик на заведенията "Extreeme", "Eskada", "Еscape" и др.

Скептицизъм: Промишлен шпионаж или пагубното влияние на отворената книга на търговските дела

Защитата на търговска тайна е едно от най-обсъжданите „слаби звена“ на Наредба 18. Проблемът е, че според повечето търговци от НАП ще имат прекалено много данни за обектите. Въоръжени с информация за всички сделки със снабдители, както и за препродажба на краен клиент, те ще разполагат с цялата база данни за – цена на изкупуване, търговски отстъпки, надценка при продажба, както и рецепти през софтуера, в който са инкорпорирани данни от кой продукт колко се разходва за изработка на крайно изделие. Как ще е защитена тази информация, тепърва ще става ясно, предвид, че тя ще се предава онлайн към сървъри на НАП.

„Много от колегите са скептично настроени, тъй като се съмняват, че ще има достъп до рецепти на обектите, които могат да станат достояние на техни конкуренти“, посочи Енев.

В тази насока има много коментари и реакции от бизнеса, а решенията за „прозрачност“, всъщност не се приемат никак добре, тъй като според част от ресторантьорите това е претекст за друг тип събиране на информация и има риск за търговските тайни на стопанисваните от тях обекти. Справедливо е да се отбележи, че сайтовете на десетки институции – от Търговски регистър до онлайн ликовете на редица министерства са били пробивани многократно. Така неотдавна ученик показа как спокойно може да манипулира данните за успеха си в електронните дневници на МОН.

„Много ме притеснява факта, че информационните системи, са много податливи на външна манипулация. Освен това, нека не се лъжем, винаги може да се плати и да се вземе информация, която е в интерес на някой. Никой не може да докаже, че информацията е „взета“ и такива практики ще се случват на 100%“, посочи Мартин Николов.

„Пагубно“, така с една дума определи влиянието на новите изисквания на НАП Иво Проданов, собственик на верига „Dolce Fellini“ и ресторант „Memory“.

„По-явен умишлен промишлен и фирмен шпионаж от това няма. Ние сме задължени да вкараме в софтуерната система от кого си взел стоката и на каква цена си я взел. Освен това могат да ти направят пълна ревизия във всеки един момент и да дойдат в 10 вечерта да ти засекат складовата наличност, а това че имаш например стоки на разсрочено плащане, че имаш брак, хвърлено - никой не го интересува. Каква е разликата между лични и фирмени данни? Наистина е безумие и не знам как ще се работи“, посочи Проданов.

Той допълни, че подобна информация, с която ще разполагат всички служители на НАП, а при пробойна и по-широк кръг хора, може да изтече. Така ако един търговец се снабдява с продукт Х на определена цена, веднага може да получи услужлив съвет от кого да вземе по-евтино.  

„Никой няма против в реално време всичко, което чукаш да се отчита в НАП, сега те го получават веднъж в месеца – всички бележки за дневния оборот. Но това със софтуера е прекалено“, посочи Проданов.

Разходи: Инвестицията в прозрачността или поредно изпразване на джоба за поредна смяна на касови апарати

По-голям числен състав на трудовия колектив, инвестиции в нова данъчна и софтуерна инфраструктура, обучения – това са само част от разходите на бизнеза, за да се пригоди към новата Наредба. Предприемачите възнегодуваха, че държавата за пореден път изисква смяна на касовите апарати или тяхното „ъпгрейдване“, което при всички положения води до пореден харч.

„Дори при удължаване на срока, инвестицията си остава. Само за касови апарати ще отидат няколко хиляди лева. Цитирам последна оферта - 570 лева за принтер /издаване на касов бон към софтуер за управление на продажбите/, ако имаш 4 обекта с по две устройства, можете да си направите калкулацията. Отделно промяната в софтуера ще начисли само стартова инвестиция от 7-8 хиляди лева. След това заложените условия за съхраняване на информацията – например back-up на цялата база данни, също ще оскъпят функционирането на бизнеса. Глобата за липса на такава е 200 лева“, посочи Мартин Николов.

Той допълни, че само за тази цел ще е необходим поне един човек, който да следи процесите по съхраняване на данните и допълни, че в момента софтуерните компании са в угодна позиция и поставят много високи ценови листи за такива услуги. Рекетът се изразява в това, че бизнесът вече трябва да плаща и за поддръжката на тази информация на външна фирма, както и за самата „облачна“ услуга, агрегат за данните.

„Още двама души в офиса ще са необходими, за да се регулира целият процес. Ставката на ДДС-то става убийствен данък при такива условия. Ако ДДС-то стане 9% едва ли някой ще се мъчи да прави нещо нелегално“, това посочи категорично Иво Проданов.

Равносметка: Спад на ДДС-то или добрите намерения на бизнеса, засенчени от непосилните данъци

Ресторантьорите ще настояват ДДС-то в сектора да бъде намалено между 6 и 9%. Има входирано писмо до Министерски съвет и работна група, която работи върху намаляването на данъчната ставка. Паралелът с Европейските страни сочи, че над 24 държави са с по-ниско ДДС в бранша от България /от 9 до 11%/, а в Румъния ДДС-то в сектора на обществено хранене е с праг от 5 до 9%. Промяната в северната ни съседка е въведена от преди около 1 година и резултатът е покачване на събираемостта на данъците и увеличение на постъпленията в държавната хазна, посочи Енев.

Изкарването на малкия бизнес от сивия сектор ще повлияе и положително на хората, които и към момента играят по правилата на играта. Така те ще плащат по-големи данъци, но ще имат и по-високи обороти.

„Всъщност големият плюс на новите правила поне от моя гледна точка, че малките заведения, които шикалкавят, ще излязат на светло или ще приключат. Инвестициите, които правя аз в големите си обекти, са огромни, а тези, които имат 5 маси и правят оборот като мен, укривайки 80% от данъците си, ще бъдат спрени. Мерките като цяло са положителни, ала срокът трябваше да бъде малко по-дълъг, за да се предвиди финансовият разход от фирмите, тъй като към момента стои като вид рестрикция. Инвестираме много, за да сме крак с модата, инвестираме много в държавата. При такива непланирани разходи идват съкращения, укриване на данъците, неплащането им. Нека се направи справка в НАП колко фирми не са си платили данъците, защото аз знам за много такива, и това е не защото не искат, а защото не могат“, посочи Мартин Николов и допълни, че собствениците на по-крупни обекти са коментирали многократно проблема с нелегалната конкуренция. Той допълни, че браншът като цяло трябва да е много по-сплотен и обединен в позициите си, като трябва да изчисти наслагваната от 90-те негативна оценка и свързването на заведенията с мутри, разстрели и целия асортимент от криминалните хроники.

„При нас проблем няма, защото ние работим със система за управление на продажбите, която и сега е свързана с принтер. Единствено ще ни е необходим „ъпдейт“ на апарата, за да може данните да бъдат изпращани онлайн. Считам промяната за положителна и справедлива за хората, които плащат данъците си“, посочи Данаил Ванчев, съсобственик на рок бар БезистенЪ.

„Колегите от бизнеса казват така – Ние не искаме да се крием от държавата, не искаме да си играем на котка и мишка, ние искаме да излезем на светло и да работим на светло, но искаме да работим с нормални и ясни закони. Искаме да бъдем спокойни, да си гледаме бизнеса, да си плащаме данъците и да нямаме затруднени. Това е мнението на колегите в бизнеса и това не е само в нашия бранш, а в целия бизнес като цяло. Разбира се във всяко стадо има и мърша и има колеги, които ще продължават да крият обороти и данъци, защото каквото и да предприеме държавата, те просто така са научени да мислят, но болшинството от колегите искат да работят нормално и легално, защото на тази държава и трябват и постъпленията от данъци в края на краищата“, беше своеобразната поанта на Еню Енев.