В пловдивската структура на Демократична България (ДБ), на която симпатизират част от дясно-центристките избиратели извън ГЕРБ става нещо странно и скрито. Естествената номинация за кмет на Пловдив на ДБ, лидерът на ДСБ Йордан Иванов, предложен още преди една година бе оттеглена. При липсата на друга публично обсъждана кандидатура, изборът на Иванов бе напълно естествен. През уикенда обаче той обяви, че си дава отвод като кадидат за кмет и спомена, че трябва да бъде издигната надпартийна кандидатура.

Важно е защо местният лидер на ДСБ, ясно разпознаваема дясна партия част, няма да е кандидат за кмет на Пловдив и каква е алтернативата, която той споменава като “надпартийна кандидатура”?

Пловдив вече има един дясно-центристки кандидат - Здравко Димитров. Коалицията “Демократична България”, която включва “Да, България” и ДСБ има обаче собствена политическа идентичност и заради това се очакваше да има свой десен кандидат за кмет. “Десен” означава да припознава политическите принципи и ценностните, на които е основана и през годините е стъпвала българската десница. За Пловдив е естествено, кандидатът за кмет на една дясна коалиция да идва от ДСБ.

Дали заради вътрешни несъгласия в коалицията или заради грешното разбиране, че кандидатът трябва да бъде “надпартийна фигура”, засега ДБ нямат своя дясна кандидатура за кмет. Това е разочароващо за около 8000 избиратели в Пловдив, които гласуваха за “Демократична България” на европейските избори.

Струва ми се, че причината ДБ да не излъчи дясна кандидатура за кмет на Пловдив е в неразбирането на едната от партиите в коалицията “Да, България”, какво означава дясно-центристка политика. Още при създаването на “Да, България” преди парламентарните избори през 2017 г. бившият министър в правителството на ГЕРБ г-н Христо Иванов отказа да определи новата партия като дясна или дясно-центристка. Затова в нея влязоха много хора с левичарска политическа идентичност. Това бе първата сериозна грешка. Втората бе, че “Да България” заяви мегаломанска претенция за 10% изборен резултат. С претенциите си за уникалност тя отблъсна много от нерешилите за кого да гласуват избиратели. Така партията се провали и не премина 4-процентната бариера. Самоналожената изолация и отказът на “Да, България” да си партнира с Реформаторкия блок и със създадената от ДСБ коалиция “Нова Република” раздели избирателите на т. нар. стара десница на три части. Нито една от частите не влезе в парламента. Така от “Да, България” имат пряка вина за разделението на дясно-центристките избиратели на парламентарните избори през 2017 г.

Днес, през 2019 г. в Пловдив, “Да, България” изглежда допускат същата грешка. Вместо да издигнат десен кандидат за кмет, дават заявка за “надпартиен”. Десните избиратели обаче искат десен кандидат, а не “надпартиен”. Причината е, че “надпартиен” не означава нищо! “Граждански” също не означава нищо. В етикета “граждански” например идеално се вписва издигнатия от БСП за кмет директор на езиковата гимназия в Пловдив Николай Радев. Той е “ляв гражданин”, тоест социалист. Има още социалдемократи, либерали както и хора с дясно-центристки и десни възгледи. Вероятно има и “граждани” с неопределени политически виждания. Неопределените политически виждания обаче водят до неопределени политически ходове.

Какъв ще бъде “надпартийният” кандидат на ДБ? Засега е изглежда, че няма да е човек с десни или дясно-центристки разбирания, защото най-подходящата и естествена дясна кандидатура за кмет бе елиминирана.

Автор: Георги Георгиев - доктор по политически науки. 

Преподавател по Новата политика на добросъседство в катедра „Политология“ , Софийски университет „Св. Климент Охридски“, съветник в кабинета на вицепремиера и министър на финансите (2012-2013), съветник в кабинета на министъра на земеделието, храните и горите, политически и медиен консултант.

 *Платена публикация