Пламен Панов е заместник-кмет в Община Пловдив с ресор „Култура, археология и туризъм“.

Висшето си образование със степен магистър по европеистика Пламен Панов защитава в престижния King's College London. Бакалавър е по международни отношения с почести, валидиран от Уелски Университет, Уелс Американски Колеж в Солун. Говори перфектен английски език, както и гръцки.

В Пловдив той се завърна, след като 2 години бе на работа в  Министерство на културата, където заемаше длъжността и. д. началник на отдел "Европейски програми и проекти", а преди това е работил като главен експерт в същия отдел.

От 2016 до 2018 г. работи като Главен експерт "Бизнес развитие и международно сътрудничество" в отдел "Развитие и международно сътрудничество" в Община Пловдив, където отговаря за подготовката, разработването и представянето на общинските проекти за финансиране по национални и оперативни програми, програми на Общността, на международни организации и финансовите институции. В длъжностната му характеристика влизат и международните отношения на Община Пловдив с външни организации, партньори и побратимени градове, както и за връзката с потенциални нови инвеститори.

Работата си в Община Пловдив стартира като младши експерт и анализатор в ОП "Европейски политики и сътрудничество" до преструктурирането на общинското предприятие в отдел. Преминава през професионалната стълбица като става старши и главен експерт.

Бил е част от презентационния екип, който представи кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата пред европейското жури и подпомогна класирането на града на финала на състезанието. Ръководител е на два проекта, важни за Община Пловдив:

"Дигитално-културно историческо наследство на Община Пловдив", финансиран от ФМ на ЕИП 2009-2014 г. Благодарение на реализацията на проекта се създадоха 2 бр. дигитални центъра и 4 бр. мобилни станции за дигитализация на движимо и недвижимо културно-историческо наследство.

"Подобряване на стратегическото планиране в Община Пловдив", финансиран по Оперативна програма "Административен капацитет" 2007-2013 г.

Пламен Панов е на 32 години, не е семеен.

- Г-н Панов, включвате се в надпреварата за място в новия парламент на България. Какви са личните ви приоритети и теми, за които ще работите, ако бъдете избран?

- Няколко са темите, за които аз лично заедно с колегите ми от листата на ГЕРБ в Пловдив ще работим, за да влязат в дневния ред на Народното събрание – още по-ефективна политика по опазването и развитието на културното наследство и археологията, реформирането на Националния институт за недвижимо културно наследство и развитието на туризма. Разбира се, тук трябва да отбележа,  че е много важно да има силна симбиоза между темите, които са важни за Пловдив, но и на такива, които са важни въобще на национално ниво. 

- Какво имате предвид под промяна в ЗКН?

- Ако погледнете предизборната програма на ГЕРБ в сектор „Култура”, ще видите, че една от темите,  е новата политика по опазването и развитието на културното наследство и археологията. Моята лична кауза като човек, който от известно време пряко се занимава с култура и културно наследство, е , че нова политика може да се прави, когато имаш силна нормативна база. В тази връзка е добра идея да помислим за изработването и приемането на един нов Закон за културното наследство. Казвам го, защото настоящият е приет през 2009 г. и е изменян вече 15-16 пъти с цел да отразява новите реалности и да бъде подобряван. Истината е, че с всичките тези промени е станал доста сложен и комплициран. Разписаните процедури вътре не винаги са ясни. Ще дам един пример - при декларирането на недвижима културна ценност не става яснокой идентифицира нейната стойност, кой дава необходимата научна информация. НИНКН ли го прави, гражданинът, който е поискал статут,  ли го прави. И това е само един от проблемите, които според мен трябва да изгладим, когато променим ЗКН.

- Какви други приоритети в културната ви програма са на дневен ред?

- Друга много важна тема , която е в програмата на ГЕРБ, това е достъпът до култура в по-малките населени места. Това е тема, която не касае пряко Пловдив, но е важна за по-малките общини. Знаете, че в момента се работи по Националния план за възстановяване и развитие на последствията от Covid кризата. Без да съм депутат и да съм влязъл в Народното събрание, участвах в изготвянето на големия проект за подпомагането на културния сектор с част от отпуснатите от Европа средства. В екипа имаше представители на четирите най-големи общини, както и експерти от независимия културен сектор. Ние се преборихме за това, към парите, които идват от този европейски фонд за възстановяване на България, да има близо 70 милиона лева, които да бъдат насочени към сектор култура. Това са средства извън бюджета на България. Тоест от една страна културният сектор ще може да кандидатства за средства по програми на Министерство на културата, а от друга – в НФК.Общините и независимият културен сектор ще имат възможността да се възстановят, но и да развиват културни политики и културни проекти.

В тази мащабна програма сме помислили какво трябва да направим за малките общини. Едно от направленията ще бъде насочено към тях. Те ще бъдат насърчени да развиват свои културни календари или фондове „Култура”. Знаете, че инвестицията в култура води до голяма възвращаемост не само в нематериален, но и в икономически план. Програмата ще доведе до развитие на културата, но и до увеличаване на туристите, подобряване на градската среда и на икономиката там.

Програмата, която ще се управлява от Национален фонд „Култура”, ще предоставя възможност за партньорства между общините. А ние знаем, че Пловдив винаги има какво да даде на Бургас или Варна, както и те на нас. Ние не сме конкуренти, а можем да си помагаме помежду си. Това е национална тема. А заедно да помагаме и на по-малките общини.

- Повече събития – повече туризъм. Пловдив има опит в това, но един от големите проблеми, които така и не бяха разрешени, бе управлението на летище Пловдив. Какво бихте могли като депутати да направите в новия парламент?

- Това е една от каузите, около които депутатите от Пловдив, но и от Пловдив област, трябва да обединим усилията си и да работим. Регионът също има силен интерес летището да се развива.  Няколко са нещата, които можем да поставим на масата – да водим активен диалог с Българска агенция по инвестиции и да мотивираме за активност Министерството на транспорта. Защото макар и да сме в законодателната власт , не пречи да насочваме вниманието на ангажираните институции към стратегически регионални проекти. От една страна – ние ще сме законотворци, но и ще имаме голямата задача да поставяме на дневен ред важни теми. Така че първото нещо е да видим какви са критериите за тази концесия, която за момента не е успешна. Ние като кандидати от Пловдив, с листа от специалисти, част от които са били в местната власт, отиваме в парламента със самочувствието, че сме от град, който е работил много, за да привлича инвестиции, както в града,така и в региона. И смея да твърдя, че сме доста добри в това. Доказателство са немалкото инвестиции, които благодарение на местната власт, влязоха тук и в областта  – пример е Тракия Икономическа зона. Така че всички заедно – град и област имаме интерес, а и мисия да работим по темата за летище Пловдив. С помощта на Българската агенция по инвестициите ние трябва да се опитаме да привлечем един добър концесионер. летище Пловдив не трябва да бъде само карго летище, нито само пътническо. Важно е да се развива в двата варианта.

- Едно добре функциониращо летище изисква и добра инфраструктура…

- Така е. Важно е да работим и за добрата свързаност на населените места с  летището.  Ето – в момента се работи скоростната ЖП линия между София и Пловдив. Когато бъде завършена, пътят ще се взема за 45 минути.  Оттам нататък летището е много близо.  От друга страна бе разширено Асеновградско шосе и това подобри самата свързаност на града и региона с летището. Работи се и по Околовръстния път, което също ще подпомогне тази връзка. Освен през Асеновград, и през Скобелева майка ще може се стига до там. Така че темата за развитието на летището е комплексна – от една страна добър концесионер, от втора – добра инфраструктура, от трета – важно е да има добра регулация при съревнованието между летище София и летище Пловдив. Може би летище София трябва да стане малко по-скъпо, за да може летище Пловдив да привлече нискотарифните компании.

Варна и Бургас, например, имат добре работещи летища, които се управляват от немски консорциуми, и виждаме, че там има успех. Не трябва обаче да забравяме и нещо друго, че и двата града са сезонни дестинации. А Пловдив може да поддържа целогодишен туристически поток.

И като заговорихме отново за туризъм, искам да отбележа, че има един съществен акцент, който Министерство на туризма поставя, когато прави националната реклама и тя е насочена към летните и зимните месеци. В предизборната програма на ГЕРБ предвиждаме повече средства за национална реклама за популяризиране на дестинации. Това е добре, но трябва да насочим вниманието на Министерство на туризма, особено сега в контекста на корона кризата, да има много повече реклама за целогодишните дестинации каквито са Пловдив и Велико Търново.

- Да ви върна към темата за нов Закон за културното наследство. Един от инструментите той да функционира е по-добрата работа на структури като НИНКН. Имате ли идеи как това може да се случи?

- Нужна е оптимизация на работата на Националния институт за недвижимо културно наследство.  Това е важна тема за цяла България, защото имаме богато културно-историческо наследство не само в Пловдив, София и Велико Търново.  Трябва да се помисли и какво можем да предложим -  чисто експертно и като законотворци. Първият вариант, по който може да се работи, е през решение на Министерски съвет да се утвърди нов устройствен правилник на Министерството на културата и да се увеличи бройката на специалистите в НИНКН.  Знаем, че там екипът е много малък и те съгласуват проекти на територията на цялата държава. Затрупани са от работа и това отнема много време. Знаете, че когато става дума за европейски фондове, а дори и за финансиране от държавата, времето е ценен ресурс. Необходимо е да имамепроектна готовност, на базата на която да поискаме конкретните средства. НИНКН работи професионално, но няма необходимия ресурс, с който да се съкрати това време. Другият вариант, който е и доста по-реформаторски, е да се делегират повече права на общините. Те да съгласуват голяма част от проектите. Защото една община, когато ѝ дадеш повече възможности, ти автоматично я насърчаваш тя да бъде по-добър стопанин. В неин интерес е. Другият вариант е да има регионални звена на НИНКН. Това е форма на децентрализация – един от акцентите в програмата на ГЕРБ.

- Ковид кризата удари сериозно икономиката на България, пострадаха и творците. Ще продължи ли политиката за подпомагане на засегнатите сектори?

- От началото на пандемията държавата отдели немалко средства за подкрепа на различните сектори. Бяхме изключително бързи, в рамките на март месец миналата година и досега близо 1 млрд. лева от различните оперативни програми са преконфигурирани и насочени като мерки за подпомагане на различните браншове. В това число става дума и за култура и туризъм. Тази политика на ангажираност не е единичен акт, а поредица от последователни държавнически действия.

- Няма ли да ви е трудно да смените артистичната среда, в която работите, с депутатските банки?

- За мен лично участието в тази предизборна кампания е голям опит. Искам да проверя за тази една година като заместник-кмет по култура, туризъм и археология дали съм свършил достатъчно работа и това е било забелязано, било ли е видимо за хората. Когато излязат резултатите, ако се случи да бъда на избираемо място – например от преференциален вот, ще помисля много сериозно къде мога да бъда по-полезен. Истината е, че сърцето ми е в Пловдив. Смятам, че имам какво да дам. Стартирал съм много проекти, които искам да завърша, но ако волята на гражданите е да съм в парламента, ще дам всичко от себе си по темите, за които говорехме, за да ги доведа до един успешен завършек.

- Има ли надежда да се преборите с негативния имидж, който от години имат депутатите в България?

- Това може да се случи само с експертност и правене на добри закони, които да помагат на гражданите.

- Как ще поддържате връзка с избирателите, които са ви подкрепили на вота тази неделя?

-  Много ми се иска приемните, които преди години бяха популярни, да се възобновят. Ако аз съм депутат, тези приемни ще се случват всяка седмица или през седмица, за да можем да обясняваме и комуникираме на хората какво прави държавата. Важно е – като източник от първа ръка, но и като възможност за обратна връзка и сверяване на часовника. Какво ми направи впечатление? Държавата покрай ковид кризата направи немалко, създаде толкова мерки, а на един Консултативен съвет по туризъм, в който участвам в качеството си на заместник-кмет, представяйки ги месец по-късно, част от хората от бранша не знаеха за тези мерки. Това е още една от нашите задачи, виждайки от първо лице какво се прави в държавата, какво се гласува и решава, да дойдем и да го разясним на нашите избиратели. И да ги чуем по всички важни въпроси.

Коалиция ГЕРБ - СДС е с номер 28 в интегралната бюлетина! 

Купуването и продаването на гласове е престъпление!