Еврото е инструмент, но не е панацеята, която ще ни спаси от всички рискове - това заяви Лиляна Павлова – вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка от 2019 до 2023 г. и бивш министър на регионалното развитие. Тя коментира още фискалната дисциплина и бюджета за 2026 г. в контекста на присъединяването на България към еврозоната.

Павлова подчертава, че еврозоната не е магическа пръчка, а инструмент, но не и панацея, който може да подпомогне развитието на икономиката, но не решава автоматично всички проблеми:

"Еврото е една голяма възможност. Това е стратегически избор за това къде искаме да вървим – възможността на българската икономика, на нашата държава да расте, да привлече инвестиции, да увеличаваме доходите и да повишим качеството на живот", каза пред БНТ Павлова.

По думите ѝ, изборът е изцяло в ръцете на страната – дали ще се възползваме от възможностите, които еврото ни предоставя. Павлова припомни и позицията на председателите на Европейската централна банка и на Международния валутен фонд:

"Както много ясно е госпожа Кристин Лагард, президентът на Европейската централна банка, и Кристалина Георгиева казаха – реформите трябва да продължат. Политиката и воденето на строга фискална дисциплина при подготовката на бюджета и при планирането на публичните разходи трябва да продължи. Не се отпускайте."

Според нея началото на информационната кампания за въвеждането на еврото е било забавено, като в началото "взе превес политическото говорене и заиграването със страховете на хората":

"Но кампанията след това напредна. Разяснителната кампания, която и през медиите и с много активно ваше участие, с тези кампании по места и примери, които се дадоха, виждаме едно успокоение. Виждаме, че хората, може би, разбраха, че нищо страшно няма да се случи."

Павлова посочи, че смяната на валутата няма да застраши спестяванията и доходите на гражданите.

"Цените се увеличават със или без еврото. Дали ще имаме валута евро или валута лев, ние и преди сме имали ситуации, в които цените са прекомерно високи. Така, че нека не се оправдаваме с еврото. Спекула и злоупотреби е имало винаги. Въпросът е държавата да си е на мястото, да има строг контрол."

Като пример тя посочи Хърватия, където при въвеждането на еврото държавата е реагирала активно, наложени са глоби и е създадена платформа за сравняване на цените:

"Много е важно държавата да си е на мястото и да има контрол, но в същия момент контролните органи да не се превръщат в бухалка. Когато имаме изрядни търговци, които имат нужда от помощ, те не трябва да бъдат притискани. Процесът е взаимен и изисква баланс."

Тя допълни, че доверието в институциите е ниско, а доверието се губи бързо и се печели много бавно и трудно:

"Влизането в еврозоната не е даром. То е в резултат на много дългогодишни усилия, строга фискална политика и дисциплина. Благодарение на това влезнахме в чакалнята ERM2."

Павлова смята, че политическата нестабилност е забавила процеса, но влизането в еврозоната е правилният стратегически избор за България.

По отношение на бюджета за следващата година и дефицита, Лиляна Павлова коментира:

"Всеки един бюджет трябва да бъде подчинен на ясните правила – приходи и разходи. Да, взимаш заеми, когато е необходимо, но ги взимаш с ясното съзнание колко взимаш и как можеш да ги изплатиш. Дисциплина трябва винаги. При заложен 3% дефицит ние сме на ръба между стабилност и риск. Правителството трябва да гарантира, че тези рискове са управляеми и се наблюдават внимателно."

България има 6 месеца да намери политически консенсус и да направи реформата в Антикорупционната комисия. Реформите със сигурност не трябва да бъдат за личности, а за принципи и политики", каза още тя.