Точно четири дни след като Росен Желязков реши България да се присъедини към инициирания от президента на САЩ Доналд Тръмп Съвет за мир, продължава да не е известно какво точно подписа премиерът в оставка. До момента няма официално публично оповестено съдържание на това, което подписа Желязков - нито от инициатора САЩ, нито от Министерския съвет или Министерството на външните работи на България. Единственият неформално приет от медиите текст е по информация от израелско издание.

Заради това в първия работен ден на седмицата съпредседателят на "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) Ивайло Мирчев попита всички министри в кабинета дали, защо и с какви мотиви са се съгласили с присъединяването на България към Съвета за мир. В опит да разберат какви точно ангажименти е поела България представители на коалицията изискаха от Росен Желязков и президентството всички документи, свързани с присъединяването към въпросния съвет.

Как е даден мандат на премиера в оставка за това си действие, какъв документ всъщност подписа той, какви задължения и права поражда това, с кого правителството се е консултирало за участието си и още въпроси, свързани с евентуална ратификация, зададе към Министерски съвет и екипът на "Дневник", но към публикуването на материала все още не са получени отговори.

Междувременно министърът на външните работи Георг Георгиев обяви, че правителството няма да предложи този парламент да ратифицира подписания от премиера документ (за което получи критики от лидера на ДПС Делян Пеевски - бел. авт.).

Опозицията в парламента пък още в края на миналата седмица обяви, че ще опита да спре присъединяването на България към Съвета за мир. Юристите на ПП-ДБ подготвят документ, с който въпросът да бъде отнесен до Конституционния съд. По информация на "Дневник" работата по документа продължава, въпреки че в коалицията е имало противоречиви мнения заради заявеното намерение на кабинета ратификацията да бъде отложена.

На този фон граждани обявиха протест срещу участието на България в Съвета за мир на Тръмп. Протестът е насрочен за 18 ч. във вторник (27 януари) и ще се проведе пред сградата на парламента. "България не трябва да допуска да бъде използвана като параван за прикриване на престъпления срещу човечеството като геноцида в Газа", настояват организаторите и допълват, че Съветът за мир е опит за "изпиране" на образа на държави, отговорни за масова смърт и разрушения.

Министрите да отговорят

В понеделник (26 януари) Ивайло Мирчев зададе един и същ въпрос към всички министри в кабинета на Росен Желязков. По реда на парламентарния контрол той изпрати до тях следния въпрос: "Подкрепихте ли решението на Министерския съвет за присъединяване на България към "Съвета за мир", каква беше Вашата позиция и аргументите Ви за нея и беше ли предварително съгласувана, с кого и в какъв формат?"

Към 15 часа 19-те въпроса на Ивайло Мирчев се обработват, след което ще бъдат изпратени и на министрите, показва проверка на "Дневник".

Според различни представители на ГЕРБ решението е взето в сряда (21 януари) - това е ден преди подписването, по време на заседание на Министерския съвет. Има обаче известни разминавания - Деница Сачева каза, че решението е взето "на подпис", т.е. на неприсъствено заседание. Георг Георгиев обяви обаче, че решението е взето на редовно заседание. От уклончивия му отговор за Би Ти Ви за това дали е било единодушно обаче се разбра, че това не е било така.

В списъка с решения на Министерския съвет от сряда, 21 януари, няма такова решение (но има едно решение, което е "поверително"). Официално Министерски съвет четвърти ден не отговаря на "Дневник" как е даден мандат на Росен Желязков да нареди България сред държавите основателки на съвета и на какво основание е взето това решение.

Още в деня на подписването (22 януари) Джипо Джипов от ПП-ДБ по реда на парламентарния контрол е попитал премиера Росен Желязков какво е основанието Министерски съвет в оставка и министър-председател в оставка да поемат международни ангажименти с дългосрочен характер, както и дали има решение на правителството с изрично упълномощаване за подписването. Депутатът е изискал още от Желязков информация за това какво точно е подписал, включително ангажименти и задължения, времеви хоризонт, клаузи за прекратяване.

Ден по-късно Васил Пандов от ПП-ДБ изпраща друг въпрос до премиера в оставка и иска от него отговор на въпроса дали изрично е обявил, че България няма да прилага хартата до ратифицирането ѝ. В разпространяващата се по медиите версия на документа има точка, според която дори и без ратификация хартата се прилага.

"Държавите, които трябва да ратифицират, приемат или одобрят настоящия устав чрез вътрешни процедури, се съгласяват да прилагат временно разпоредбите на настоящия устав, освен ако тези държави не са информирали председателя в момента на подписването, че не са в състояние да го направят. Държавите, които не прилагат временно настоящия устав, могат да участват като членове без право на глас в заседанията на Съвета за мир до ратифицирането, приемането или одобряването на устава в съответствие с техните вътрешни правни изисквания, при условие че това бъде одобрено от председателя", гласи чл. 11.1, точка "б".